На този ден: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда за литература
Това е рубриката, в която ще ви напомни, какви значими събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни обстоятелства и истории.
Прочетете още
Иван Вазов е номиниран за Нобелова премия за литература за 1917г
На 20 септември 1916 година професор Иван Шишманов (според други източници - ръководителят на Българска академия на науките Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова премия за литература. Писателят към този момент е известен в Швеция - през 1895 година “Под игото ” е преведен там. Преводач на шведски е доктор Алфред Йенсен. През 1912 година той към този момент е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с задачата да се срещне с български учени и писатели.
В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов написа, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга " Мисъл " му говорили срещу Вазов. Смята се, че това може да е оказало въздействие върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и непосредствен другар на Пенчо Славейков. Затова шведът изискал да предложи Славейков за влиятелната премия, само че гибелта на поета осуетила това желание.
За страдание, през 1917 година премията не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер декор Хайденщам (Швеция). Досега у нас претендентите за Нобелова премия за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До през днешния ден обаче нито един българин не е печелил влиятелния приз.
Фернандо Магелан и приносът му за Великите географски открития
Фернандо Магелан е португалско-испански мореплавател, провел експедиция като първа обиколка на света. Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока и първият европеец, плавал в Тихия океан. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, управителен от Хуан Себастиан де Елкано, се завръща в Испания през 1522 година, завършвайки първото в историята околосветско странствуване, с което дефинитивно се потвърждава кълбовидната форма на Земята.
През 1505 Фернандо Магелан отпътува за Източна Африка. В продължение на осем години служи във флота. Под командването на Франсиско де Алмейда той взе участие в корабоплаване под испанския байрак и по африканското крайбрежие доближава до Индия. По време на пътуването придобива скъп опит в съвсем всички специалности на борда. Сравнително дълго време живее в Индия, а по-късно в Мозамбик. Взема присъединяване в непрекъснатите стълкновения Индия и при потушаване на протест в Мароко, където през 1513 година е ранен и се изтегля в Португалия.
Магелан предлага на португалския крал Мануел план за търсенето на западен път към Молукските острови, само че получава отвод за оборудването на експедицията. Отива в Испания, където придобива благоволението на младия крал Карл I (по-късно Карл V – заветен римски император), който го назначава за пълководец на флотилията и получава предложение за намиране на нов морски път до Индия. Той трансформира името си с испанското Фернандо Магелан и потегля от пристанището на Санлукар (при устието на река Гуадалкивир) на 20 септември 1519, отпред на флотилия от пет кораба. Когато подхваща пътуването, Магелан е без морски карти, само че все пак е в положение да дефинира ширината по слънцето. Не е имал надеждни устройства даже за установяване на приблизителната дължина.
Екипът стига до мястото, където в този момент се намира Рио де Жанейро, с цел да се достави с питателните ресурси и деликатно оглежда брега на Бразилия и Аржентина. В края на ноември корабите влизат в Южно море. След това те попадат под непрекъснати антарктически стихии, само че Магелан съумява да резервира командването на флотилията. На 26 декември 1519 се откриват в устието на Ла Плата. Магелан продължава да търси път към Тихия океан. Природните условия са неподходящи и като по знамение една стихия довежда три от четирите кораби на входа на пролива, който през днешния ден носи името на Магелан. Корабите не престават да плават по крайбрежието на континента на север, след което се насочат на североизток и към островите на Югоизточна Азия. Експедицията стига до архипелага Туамоту (24 януари 1521), само че едвам при започване на март след изтощително пътешестване те доближават до Марианските острови и се запасяват с храна.
Пътуването става все по-трудно. Почти всички членове на екипа страдат от скорбут и от липса на вода. Фернандо Магелан организира ежедневни наблюдения и работи по съставянето на карта. В края на 100-дневното корабоплаване в Тихия океан той вижда върха на планина (на остров Гуам). Не след дълго доближава незнайния до тогава Филипински архипелаг. Магелан и екипажът желаят да подчинят локалното население на испанската корона и това предизвиква недоволството на локалните управници. Скоро по-късно Магелан е погубен от туземците на остров Матан (на 27 април 1521). Още няколко десетки души от експедицията му намират гибелта си на острова. Останалите моряци бързо изоставен негостоприемните крайбрежия, само че би трябвало да продължат без умел лидер и да доближат задачата си – Молукските острови.
След дълъг и сложен преход в Испания се завръща единствено корабът “Виктория ” с осемнадесет членове от екипажа. Те донасят доста количество подправки и по този начин съумяват да покрият разноските за експедицията, като наред с това дават и скъп принос към географската просвета. Така приключва първата в историята обиколка на света, която дефинитивно удостоверява кръгообразната форма на Земята и води до откриването на западния морски път към Азия.
Родени на този ден са:
Ралица Паскалева – българска актриса. Родена е на 20 септември 1989 година в град Русе, България в фамилията на Даниела и Красимир Паскалеви. Учи в СОУПНЕ „ Фридрих Шилер “ в град Русе, а по-късно приключва „ Първа езикова гимназия “ във Варна. Приета е в още от първия път в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Още преди да приключи академията през 2012 година, стартира да снима в български и задгранични продукции. През 2014 година излиза филмът „ In The Name of The King 3 “, където Ралица изиграва основната женска роля – принцеса Арабела и си партнира с холивудската звезда Доминик Пърсел. Следват филми с Ейдриън Пол, Джон Рис-Дейвис, Джош Кели и други Междувременно играе основната роля в сериала „ Кантора Митрани “ по ТВ7. Героинята ѝ е юрист Милена Хаджийска. През 2013 играе в 5-и и 6-и сезон в „ Столичани допълнително “ по БТВ като журналистката Дарина Михайлова. Изиграва ролята на Симона Александрова в шлагера „ 11А “, излъчен по кината от януари 2016 година. През 2015 година Ралица Паскалева приключва интензивен курс Film Acting в известната киноакадемия – NYFA – New York Film Academy в кампуса La Femis в Париж. На театралната сцена от 2011 до 2012 година играе на сцената на Театър „ Българска войска “ в представлението на проф. Красимир Спасов – „ Както Ви Харесва “. От началото на 2015 година Ралица преподава актьорско майсторство за кино и спектакъл в МОНТФИЗ (Младежка организация за без значение театрално и кино изкуство). От 2016 година играе в сериала „ Откраднат живот “ по Нова телевизия в ролята на доктор Галя Стилянова. В момента е водещ в предаването „ Игри на волята “ по същата телевизия.
София Лорен – италианска актриса. София Лорен е артистичният псевдоним на италианската актриса София Вилани Шиколоне. В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни функции. За близо 60 години в киното се снима във филми, снимани в разнообразни страни от разнообразни режисьори, като потвърждава умеенето си да се вписва във всевъзможен екип и да основава несъмнено ярки и запаметяващи се облици. Героините ѝ впечатляват с удивителната си меродавност и жизнеспособност. Всеобщо приета е като една от най-красивите дами и най-известната актриса от Италия, a непокътнатото ѝ амплоа е на типична италианка в сантиментални комедии, и по-рядко нещастия. Притежава голям брой интернационалните кино награди. Носителка е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара – надлежно за „ Най-добра основна женска роля “ в чуждоезичния филм „ Чочарка “ от 1961 година и „ Оскар за изцяло творчество “ през 1991 година През 1999 година Американският кино институт включва Лорен под номер 21 в класацията на най-големите дами звезди на класическото холивудско кино.
Прочетете още
Иван Вазов е номиниран за Нобелова премия за литература за 1917г
На 20 септември 1916 година професор Иван Шишманов (според други източници - ръководителят на Българска академия на науките Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова премия за литература. Писателят към този момент е известен в Швеция - през 1895 година “Под игото ” е преведен там. Преводач на шведски е доктор Алфред Йенсен. През 1912 година той към този момент е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с задачата да се срещне с български учени и писатели.
В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов написа, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга " Мисъл " му говорили срещу Вазов. Смята се, че това може да е оказало въздействие върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и непосредствен другар на Пенчо Славейков. Затова шведът изискал да предложи Славейков за влиятелната премия, само че гибелта на поета осуетила това желание.
За страдание, през 1917 година премията не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер декор Хайденщам (Швеция). Досега у нас претендентите за Нобелова премия за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До през днешния ден обаче нито един българин не е печелил влиятелния приз.
Фернандо Магелан и приносът му за Великите географски открития
Фернандо Магелан е португалско-испански мореплавател, провел експедиция като първа обиколка на света. Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока и първият европеец, плавал в Тихия океан. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, управителен от Хуан Себастиан де Елкано, се завръща в Испания през 1522 година, завършвайки първото в историята околосветско странствуване, с което дефинитивно се потвърждава кълбовидната форма на Земята.
През 1505 Фернандо Магелан отпътува за Източна Африка. В продължение на осем години служи във флота. Под командването на Франсиско де Алмейда той взе участие в корабоплаване под испанския байрак и по африканското крайбрежие доближава до Индия. По време на пътуването придобива скъп опит в съвсем всички специалности на борда. Сравнително дълго време живее в Индия, а по-късно в Мозамбик. Взема присъединяване в непрекъснатите стълкновения Индия и при потушаване на протест в Мароко, където през 1513 година е ранен и се изтегля в Португалия.
Магелан предлага на португалския крал Мануел план за търсенето на западен път към Молукските острови, само че получава отвод за оборудването на експедицията. Отива в Испания, където придобива благоволението на младия крал Карл I (по-късно Карл V – заветен римски император), който го назначава за пълководец на флотилията и получава предложение за намиране на нов морски път до Индия. Той трансформира името си с испанското Фернандо Магелан и потегля от пристанището на Санлукар (при устието на река Гуадалкивир) на 20 септември 1519, отпред на флотилия от пет кораба. Когато подхваща пътуването, Магелан е без морски карти, само че все пак е в положение да дефинира ширината по слънцето. Не е имал надеждни устройства даже за установяване на приблизителната дължина.
Екипът стига до мястото, където в този момент се намира Рио де Жанейро, с цел да се достави с питателните ресурси и деликатно оглежда брега на Бразилия и Аржентина. В края на ноември корабите влизат в Южно море. След това те попадат под непрекъснати антарктически стихии, само че Магелан съумява да резервира командването на флотилията. На 26 декември 1519 се откриват в устието на Ла Плата. Магелан продължава да търси път към Тихия океан. Природните условия са неподходящи и като по знамение една стихия довежда три от четирите кораби на входа на пролива, който през днешния ден носи името на Магелан. Корабите не престават да плават по крайбрежието на континента на север, след което се насочат на североизток и към островите на Югоизточна Азия. Експедицията стига до архипелага Туамоту (24 януари 1521), само че едвам при започване на март след изтощително пътешестване те доближават до Марианските острови и се запасяват с храна.
Пътуването става все по-трудно. Почти всички членове на екипа страдат от скорбут и от липса на вода. Фернандо Магелан организира ежедневни наблюдения и работи по съставянето на карта. В края на 100-дневното корабоплаване в Тихия океан той вижда върха на планина (на остров Гуам). Не след дълго доближава незнайния до тогава Филипински архипелаг. Магелан и екипажът желаят да подчинят локалното население на испанската корона и това предизвиква недоволството на локалните управници. Скоро по-късно Магелан е погубен от туземците на остров Матан (на 27 април 1521). Още няколко десетки души от експедицията му намират гибелта си на острова. Останалите моряци бързо изоставен негостоприемните крайбрежия, само че би трябвало да продължат без умел лидер и да доближат задачата си – Молукските острови.
След дълъг и сложен преход в Испания се завръща единствено корабът “Виктория ” с осемнадесет членове от екипажа. Те донасят доста количество подправки и по този начин съумяват да покрият разноските за експедицията, като наред с това дават и скъп принос към географската просвета. Така приключва първата в историята обиколка на света, която дефинитивно удостоверява кръгообразната форма на Земята и води до откриването на западния морски път към Азия.
Родени на този ден са:
Ралица Паскалева – българска актриса. Родена е на 20 септември 1989 година в град Русе, България в фамилията на Даниела и Красимир Паскалеви. Учи в СОУПНЕ „ Фридрих Шилер “ в град Русе, а по-късно приключва „ Първа езикова гимназия “ във Варна. Приета е в още от първия път в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Още преди да приключи академията през 2012 година, стартира да снима в български и задгранични продукции. През 2014 година излиза филмът „ In The Name of The King 3 “, където Ралица изиграва основната женска роля – принцеса Арабела и си партнира с холивудската звезда Доминик Пърсел. Следват филми с Ейдриън Пол, Джон Рис-Дейвис, Джош Кели и други Междувременно играе основната роля в сериала „ Кантора Митрани “ по ТВ7. Героинята ѝ е юрист Милена Хаджийска. През 2013 играе в 5-и и 6-и сезон в „ Столичани допълнително “ по БТВ като журналистката Дарина Михайлова. Изиграва ролята на Симона Александрова в шлагера „ 11А “, излъчен по кината от януари 2016 година. През 2015 година Ралица Паскалева приключва интензивен курс Film Acting в известната киноакадемия – NYFA – New York Film Academy в кампуса La Femis в Париж. На театралната сцена от 2011 до 2012 година играе на сцената на Театър „ Българска войска “ в представлението на проф. Красимир Спасов – „ Както Ви Харесва “. От началото на 2015 година Ралица преподава актьорско майсторство за кино и спектакъл в МОНТФИЗ (Младежка организация за без значение театрално и кино изкуство). От 2016 година играе в сериала „ Откраднат живот “ по Нова телевизия в ролята на доктор Галя Стилянова. В момента е водещ в предаването „ Игри на волята “ по същата телевизия.
София Лорен – италианска актриса. София Лорен е артистичният псевдоним на италианската актриса София Вилани Шиколоне. В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни функции. За близо 60 години в киното се снима във филми, снимани в разнообразни страни от разнообразни режисьори, като потвърждава умеенето си да се вписва във всевъзможен екип и да основава несъмнено ярки и запаметяващи се облици. Героините ѝ впечатляват с удивителната си меродавност и жизнеспособност. Всеобщо приета е като една от най-красивите дами и най-известната актриса от Италия, a непокътнатото ѝ амплоа е на типична италианка в сантиментални комедии, и по-рядко нещастия. Притежава голям брой интернационалните кино награди. Носителка е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара – надлежно за „ Най-добра основна женска роля “ в чуждоезичния филм „ Чочарка “ от 1961 година и „ Оскар за изцяло творчество “ през 1991 година През 1999 година Американският кино институт включва Лорен под номер 21 в класацията на най-големите дами звезди на класическото холивудско кино.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ