Българският мъж е на челните места по най-кратък трудов живот

Българският мъж е на челните места по най-кратък трудов живот в Европа. Това сочи Евростат за пазара на труда. Очакваната дълготрайност на трудовия път в България е третата най-ниска в Европейския съюз - 34,6 години. Само румънците и италианците работят по-кратко. Темата разяснява старши икономистът в Институт “Отворено общество ” Георги Ангелов пред Нова телевизия. 
Прочетете още
Той уточни, че това не е обвързвано с демографски фактори и даде следния образец - най-дълго живеят италианци и испанци, а тъкмо италианците са с ниска дълготрайност на труд. Според Евростат 80% от обяснението на тази статистика е обвързвано с пазара на труда - по кое време се влиза на този пазар, какъв брой постоянно се излиза и по кое време се излиза от него - т.е. пенсионирането. 

“Ако тръгнем от влизането на пазара на труда, главният проблем е, че има у нас има огромна група от младежи, които нито работят, нито учат. Ние сме на второ място след Румъния по дял на младежите, които нито работят, нито учат - 13,8% ”, добави Ангелов. 

В Северна Европа огромна част от учащите са включени в пазара на труда, акцентира още той. Също по този начин означи, че сивият бранш у нас е доста висок, само че той включва най-вече хора, които заявяват по-ниски приходи, а не " укриване " на чиновници, заради тази причина този фактор не е от главните за статистиката. Ангелов сподели още, че в България има ранно пенсиониране в някои браншове, а тези, които няма такова, заобикалят закона през ТЕЛК и пенсии за неработоспособност.

Ангелов разяснява, че не се вършат старания хората с увреждания да бъдат включени в пазара на труда, само че тук Румъния е по-зле като индикатор. Експертът сподели още, че заетостта е ниска и при хората с ниско обучение - под 27%, до момента в който при висшистите работят над 90%.

Сред ромската етническа група данните на Организация за икономическо съдействие и развиване сочат 22% претовареност, 44% измежду турската и 67% измежду българската. 

Ангелов сподели, че в Румъния работят 2% от пенсионерите, а в Гърция - 4%, в България са 17%, което се дължи на дефицит на фрагменти. В Естония да вземем за пример половината пенсионери работят, добави той.

Ангелов беше безапелационен, че би трябвало да има по-гъвкава претовареност, почасова работа, като това у нас рядко се следи. Заплатите, които се получават при подобен метод на работа, също са фактор, акцентира той.