На този ден: Отбелязваме Власовден, празнуват жените, занимаващи се с наука
Това е рубриката, в която ще ви напомни, какви значими събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни обстоятелства и истории.
Прочетете още
На 11 февруари означаваме Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, основно воловете. Според обичайните показа заболяването, която мори воловете, се назовава влас, в нейна чест е и празникът.
Обичайният празничният комплекс включва редица обредни дейности, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, по-късно ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя назад към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови заболяването влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, с цел да не се пресилят.
В Северозападна България " секат влас " на говедата, като замахването със секирата е съпроводено от блеене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се съблюдават някои забрани. Жените не предат, с цел да не става " влас " в очите им; не месят, с цел да не " власява " брашното. Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже " наобиколен в девет колана ", волът този ден се разпасва. Празникът се съблюдава и от овчарите, с цел да не се раждат " власати ", с груба вълна овце. В Централна България Власовден се чества и за нивите да не ловят " влас ", т.е. да няма празни класове.
В чест на св. Влас в Перущица се е спазвал бит, именуван „ Муканица “. Първо се давал общоградски курбан, след който хората се прибирали по домовете си със запалени свещи в ръце, като през целия път мучали като крави, цвилели като коне и блеели като овце. В някои региони орачи излизали отвън обитаемото място, с цел да се борят, имитирайки конфликт сред волове и мучат. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач.
Власовден е тясно обвързван с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са идентични: в основата им лежи концепцията за омилостивяване посредством житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника приказва от една страна за останки от тотемични преживелици, а въпреки това характеризира аграрно-скотовъдното съществуване на българина и полезността на впрегатните животни.
Католическата черква уважава през днешния ден Дева Мария от Лурд. В този град е най-голямото светилище на Света Богородица в Европа. Намира се в Южните Пиринеи във Франция. Тук през 1858 година съгласно преданията Дева Мария се явява неведнъж на малко момиче на име Бернадет. Оттогава до ден сегашен милиони поклонници са посетили мястото, получавайки духовно и физическо излекуване. Вярва се, че Девата оказва помощ на смъртните и лекува страдащите, трансформирайки се по този метод в избавител на болните.
В интернационалния календар 11 февруари е избран и като Световен ден на болните в тясна връзка с празника на Девата от Лурд. Покойният Папа Йоан Павел ІІ го афишира на 13-ти май 1992 година. В специфичното обръщение, написано по този мотив, Папата отбелязва, че годишното честване на Световният ден на болните има избрана цел. Тази цел духовният лидер формулира по този начин: " да се съобщи чувството на многочисленият медицински личен състав на католическите организации, на вярващите, на цялото гражданско общество за нуждата от по-добри грижи за заболели и немощни и облекчение на тяхното страдалчество ".
За първи път Световният ден на болните е празнуван на 11 февруари 1993 година.
От 2016 година насам се празнува Международният ден на дамите и девойките в науката. Празникът е разгласен с резолюция на Организация на обединените нации. Международният ден има за цел да насочи публичното внимание към казуса с дискриминирането на дамите и девойките в образованието и професионалното им развиване в науката. Цели се поощряване на девойките и дамите в областта на образованието и науката, както и самопризнание на научните им достижения.
28% от откривателите в международен мащаб са дами. Според анализите на Организация на обединените нации, те имат по-ограничен достъп до заемане на управителни позиции и финансиране.
На този ден през 1211 година се привиква автибогомилският църковен събор в Търново. Ръководи го цар Борил, а задачата е общественото разкритие и публичното отричане на концепциите и на главните постулати на богомилското обучение. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, наказани на тежки телесни санкции и заточени. Последователите им в страната са подложени на гонене.
По разпореждане на българския държател решенията на събора са записани в така наречен „ Синодик на цар Борил “. Документът съдържа разнообразна и съответна информация за богомилските вярвания и ритуали. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата последователност в българската вътрешна политика.
На 11 февруари 1929 година Ватикана става самостоятелна страна. Тогава се подписва така наречен Латерански контракт с Италия. Според клаузите му Светият трон има „ цялостна благосъстоятелност, изключителна суверенна власт и пълномощия “ над града страна.
Ватикана стартира да се развива още от древността. През 326 година, по времето на император Константин I, на мястото на хипотетичния гроб на свети Петър е построена Константиновата базилика. Около нея последователно се построяват спомагателни здания, свързани с култа към светеца.
Папската страна е е под суверенното директно ръководство на папата от 756 до 1870 година Началото ѝ е положено през 756 година от франкския крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на някогашния Равенски екзархат – акт, останал в историята под името „ подарък на Пипин “. Тя е измежду най-големите страни на Апенинския полуостров от средата на осми век до обединяването на Италия под водачеството на кралство Пиемонт-Сардиния през 1861 година През 1861 година страната е превзета от Италия. Девет години по-късно папата губи властта над Рим, като през идващите 59 години не има никаква територия.
Днес Ватикана е заобиколена от всички страни от Рим и е най-малката суверенна страна в света и по повърхност, и по население. 11 февруари е разгласен за Ден на независимостта и се празнува като държавен празник.
11 февруари 1847 година е рождената дата на изобретателя Томас Едисън. Едисън се смята за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са напълно истински, а са усъвършенствания към по-ранни патенти, и в действителност са направени от многочислените му чиновници. Това е повода Едисън постоянно да търпи рецензии за това, че не споделя заслугите за изобретенията си.
Изобретателят става прочут измежду необятната аудитория с изобретяването на фонографа през 1877 година Макар че невъзпроизведимо записване на тон е реализирано още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 година, а други по това време, изключително Чарлз Крос, размишляват върху опцията звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв създава апарат, който реализира това на процедура.
След триумфа на фонографа, Едисън насочва напъните си и към записване на преносими изображения. Той патентова основаната с негова помощ от фотографа Уилям Кенеди Лори Диксън първа кинокамера.
През 1880 година Едисън патентова електрическата разпределителна мрежа, която е значимо изискване за всеобщото използване на електрическото осветяване. Две години по-късно е въведена в употреба първата в света електроразпределителна мрежа, която подава непрекъснат ток напрегнато 110 V на 59 клиенти в Южен Манхатън. Последната му молба за патент е от 6 януари 1931 година за „ Държател за предмет, предстоящ на галванопластика “. Патентът бива публикуван две години по-късно, след неговата гибел.
В Съединени американски щати през днешния ден се отбелязва Международният ден на изобретателя.
Томас Едисън умира на 18 октомври 1931 година в Западен Ориндж и е заровен в двора на тамошната му къща.
Рожден ден през днешния ден честват волейболистът Стоян Гунчев, певицата Шерил Кроу, актрисата Дженифър Анистън, певицата Кели Роуланд и състезателят по снукър Нийл Робъртсън.
Прочетете още
На 11 февруари означаваме Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, основно воловете. Според обичайните показа заболяването, която мори воловете, се назовава влас, в нейна чест е и празникът.
Обичайният празничният комплекс включва редица обредни дейности, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, по-късно ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя назад към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови заболяването влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, с цел да не се пресилят.
В Северозападна България " секат влас " на говедата, като замахването със секирата е съпроводено от блеене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се съблюдават някои забрани. Жените не предат, с цел да не става " влас " в очите им; не месят, с цел да не " власява " брашното. Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже " наобиколен в девет колана ", волът този ден се разпасва. Празникът се съблюдава и от овчарите, с цел да не се раждат " власати ", с груба вълна овце. В Централна България Власовден се чества и за нивите да не ловят " влас ", т.е. да няма празни класове.
В чест на св. Влас в Перущица се е спазвал бит, именуван „ Муканица “. Първо се давал общоградски курбан, след който хората се прибирали по домовете си със запалени свещи в ръце, като през целия път мучали като крави, цвилели като коне и блеели като овце. В някои региони орачи излизали отвън обитаемото място, с цел да се борят, имитирайки конфликт сред волове и мучат. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач.
Власовден е тясно обвързван с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са идентични: в основата им лежи концепцията за омилостивяване посредством житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника приказва от една страна за останки от тотемични преживелици, а въпреки това характеризира аграрно-скотовъдното съществуване на българина и полезността на впрегатните животни.
Католическата черква уважава през днешния ден Дева Мария от Лурд. В този град е най-голямото светилище на Света Богородица в Европа. Намира се в Южните Пиринеи във Франция. Тук през 1858 година съгласно преданията Дева Мария се явява неведнъж на малко момиче на име Бернадет. Оттогава до ден сегашен милиони поклонници са посетили мястото, получавайки духовно и физическо излекуване. Вярва се, че Девата оказва помощ на смъртните и лекува страдащите, трансформирайки се по този метод в избавител на болните.
В интернационалния календар 11 февруари е избран и като Световен ден на болните в тясна връзка с празника на Девата от Лурд. Покойният Папа Йоан Павел ІІ го афишира на 13-ти май 1992 година. В специфичното обръщение, написано по този мотив, Папата отбелязва, че годишното честване на Световният ден на болните има избрана цел. Тази цел духовният лидер формулира по този начин: " да се съобщи чувството на многочисленият медицински личен състав на католическите организации, на вярващите, на цялото гражданско общество за нуждата от по-добри грижи за заболели и немощни и облекчение на тяхното страдалчество ".
За първи път Световният ден на болните е празнуван на 11 февруари 1993 година.
От 2016 година насам се празнува Международният ден на дамите и девойките в науката. Празникът е разгласен с резолюция на Организация на обединените нации. Международният ден има за цел да насочи публичното внимание към казуса с дискриминирането на дамите и девойките в образованието и професионалното им развиване в науката. Цели се поощряване на девойките и дамите в областта на образованието и науката, както и самопризнание на научните им достижения.
28% от откривателите в международен мащаб са дами. Според анализите на Организация на обединените нации, те имат по-ограничен достъп до заемане на управителни позиции и финансиране.
На този ден през 1211 година се привиква автибогомилският църковен събор в Търново. Ръководи го цар Борил, а задачата е общественото разкритие и публичното отричане на концепциите и на главните постулати на богомилското обучение. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, наказани на тежки телесни санкции и заточени. Последователите им в страната са подложени на гонене.
По разпореждане на българския държател решенията на събора са записани в така наречен „ Синодик на цар Борил “. Документът съдържа разнообразна и съответна информация за богомилските вярвания и ритуали. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата последователност в българската вътрешна политика.
На 11 февруари 1929 година Ватикана става самостоятелна страна. Тогава се подписва така наречен Латерански контракт с Италия. Според клаузите му Светият трон има „ цялостна благосъстоятелност, изключителна суверенна власт и пълномощия “ над града страна.
Ватикана стартира да се развива още от древността. През 326 година, по времето на император Константин I, на мястото на хипотетичния гроб на свети Петър е построена Константиновата базилика. Около нея последователно се построяват спомагателни здания, свързани с култа към светеца.
Папската страна е е под суверенното директно ръководство на папата от 756 до 1870 година Началото ѝ е положено през 756 година от франкския крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на някогашния Равенски екзархат – акт, останал в историята под името „ подарък на Пипин “. Тя е измежду най-големите страни на Апенинския полуостров от средата на осми век до обединяването на Италия под водачеството на кралство Пиемонт-Сардиния през 1861 година През 1861 година страната е превзета от Италия. Девет години по-късно папата губи властта над Рим, като през идващите 59 години не има никаква територия.
Днес Ватикана е заобиколена от всички страни от Рим и е най-малката суверенна страна в света и по повърхност, и по население. 11 февруари е разгласен за Ден на независимостта и се празнува като държавен празник.
11 февруари 1847 година е рождената дата на изобретателя Томас Едисън. Едисън се смята за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са напълно истински, а са усъвършенствания към по-ранни патенти, и в действителност са направени от многочислените му чиновници. Това е повода Едисън постоянно да търпи рецензии за това, че не споделя заслугите за изобретенията си.
Изобретателят става прочут измежду необятната аудитория с изобретяването на фонографа през 1877 година Макар че невъзпроизведимо записване на тон е реализирано още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 година, а други по това време, изключително Чарлз Крос, размишляват върху опцията звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв създава апарат, който реализира това на процедура.
След триумфа на фонографа, Едисън насочва напъните си и към записване на преносими изображения. Той патентова основаната с негова помощ от фотографа Уилям Кенеди Лори Диксън първа кинокамера.
През 1880 година Едисън патентова електрическата разпределителна мрежа, която е значимо изискване за всеобщото използване на електрическото осветяване. Две години по-късно е въведена в употреба първата в света електроразпределителна мрежа, която подава непрекъснат ток напрегнато 110 V на 59 клиенти в Южен Манхатън. Последната му молба за патент е от 6 януари 1931 година за „ Държател за предмет, предстоящ на галванопластика “. Патентът бива публикуван две години по-късно, след неговата гибел.
В Съединени американски щати през днешния ден се отбелязва Международният ден на изобретателя.
Томас Едисън умира на 18 октомври 1931 година в Западен Ориндж и е заровен в двора на тамошната му къща.
Рожден ден през днешния ден честват волейболистът Стоян Гунчев, певицата Шерил Кроу, актрисата Дженифър Анистън, певицата Кели Роуланд и състезателят по снукър Нийл Робъртсън.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ