Древногръцкият мит за Икар и Дедал
Това е алегория за мощното предпочитание да се издигаш все по-високо и още по-нагоре, не осъзнавайки рисковете, които личният ти летеж крие. За Икар, който получавайки крилете си и стартира да се усеща като еднакъв на боговете, самозабравя се, не помни и заръките на татко си и това довежда до трагичния му край. Метафорично това е една история за всички тези свръх амбициозни, бързо издигащи се и прекомерно погълнати от стремежите си да стигнат върха хора, които не помнят за всичко останало и заплащат висока цена.
Пренасяме се в Древна Атина. Там Дедал, бащата на Икар, се славел като популярен художник, ваятел и проектант. Мнозина, виждайки неговите творения, се съмнявали, че те са основани от човешка ръка. Казвали, че по-скоро са дело на някое могъщо олимпийско провидение. Дедал бил доста умел в работата с метал и дърво, а статуите му изглеждали като живи. Те като че ли виждали, говорели и се движели.
Един от най-сръчните възпитаници на Дедал бил неговият племенник Тал. Още не навършил двайсет години, младият възпитаник разкрил грънчарското колело. Талантът му бил толкоз незабравим, че атиняните почнали да шушукат между тях, че Тал безспорно ще стане още по-велик занаятчия даже и от вуйчо си. Дедал не могъл да понесе мисълта, че някой ще го изпревари по популярност в майсторското изкуство.
Една вечер той поканил Тал на разходка в атинския Акропол. Когато нощта се спуснала, го бутнал от ръба на скалата в пропастта. Слязъл долу, с цел да зарови в земята тялото на племенника си и по този начин да прикрие следите от своето закононарушение. Търсил, търсил, само че по този начин и не съумял да го откри. Богинята Атина, виждайки протичащата се неправда, избавила живота на младия грънчар, до момента в който падал от скалата, трансформирайки го в чайка. Богинята обаче не била единственият очевидец на опита за ликвидиране, който Дедал направил. Очевидци на случката се оказали и неколцина атинянини, които се разхождали наоколо по това време. Бащата на Икар осъзнал, че ще бъде строго съден и осъден за постъпката си (грозяла го смъртна присъда), по тази причина неотложно отпътувал със сина си за остров Крит, където двамата се укрили.
Критският властник – цар Минос, наследник на Зевс и Европа, ги приел с отворени прегръдки. Той търсел умели архитекти, които да изградят затвор за Минотавъра - страшилище с глава и опашка на бик и с човешко тяло, което се хранело с живи хора и тормозело кралството му. Талантливият Дедал проектирал и благодарение на хиляди плебеи, които се трудели от заран до вечер, основал невиждано досега оборудване - митичен Лабиринт, в който звярът най-накрая бил затворен. Галериите на Лабиринта по този начин се пресичали, че който попаднел в него, в никакъв случай не успявал да откри изхода. Е, има едно изключение, само че за него ще ви разкажем някой различен път.
Жестокият цар Минос дал обилен банкет в чест на своя избавител. Поднесъл му дарове, хвалби и благодарствени слова. Но атинският занаятчия ненавиждал безсърдечния критски държател, който му забранил да напуща острова, тъй като желал да има него, творенията и гения му единствено за себе си и своето кралство. Дедал тъгувал за родината си и мощно се надявал някак да успее да се върне в нея, макар възбраната. Постоянно стоял край брега на морето и чакал да се появи някой транспортен съд, който да води него и Икар назад в Атина. Напразно. Единственото, което се появявало пред очите му, били птици, летящи свободно над морската простор. Дедал им завидял за волността и си помислил:„ Минос владее морето и сухоземните пътища, само че няма власт над въздуха “.
Така му хрумнала концепцията, че в случай че успее да сътвори крила, сходни на птичите, двамата със сина му ще могат да се измъкнат от Крит. Денонощно правел скици и чертежи. Събирал паднали птичи пера и една нощ се заловил за същинската работа. Прикрепял другите по величина пера едно към друго с ленени конци и восък. На зазоряване към този момент имал измайсторени два чифта крила – едни по-големи за себе си, и едни по-малки за Икар.
На сутринта, преди да полетят към дома, Дедал споделил на сина си: - Бъди деликатен по време на пътуването, Икаре. Не се спускай прекомерно ниско, с цел да не се намокрят и повредят крилете ти от солената вода. Не лети и прекомерно високо, тъй като Слънцето може да разтопи восъка и крилете ти да се разпаднат. Не изоставай от мен и не ме губи от взор.
И двамата се понесли във въздуха. В началото Икар спазвал прецизно заръките на татко си. Но лекотата, която му давали крилете, и насладата да лети волно като птиците го увлекли. Младежът почнал да се издига все по-нагоре и да гледа света от все по-високо. Постепенно не запомнил бащините директиви и се отдалечил от Дедал. Почувствал се като еднакъв на боговете, поради свръхчовешките благоприятни условия, които бил получил, поставяйки бащините изкуствени крила. Приискало му се да стигне до самото Слънце.
Приближил се толкоз покрай палещите му лъчи, че те почнали неотложно да топят восъка, с който били скрепени крилата му. Пера, конци и жълти восъчни капки се разпилели из въздуха. Икар размахал безпомощно ръце във въздуха, само че на вятъра. На тях към този момент нямало и помен от крила. Той паднал и се удавил в вилнеещото изпод море.
Статуя Падналият Икар в храма Конкордия в Долината на Храмовете край Агридженто, Сицилия.Дедал чул предсмъртния зов на сина си. Спуснал се към мястото, където Икар потопен, само че вместо тялото му, намерил единствено плаващи на повърхността птичи пера. Съкрушеният татко кацнал на намиращия се наоколо остров, свалил крилата си и седнал на брега. Останал по този начин, ридаейки през целия ден. По залез слънце морето изхвърлило току пред него тялото на мъртвия Икар. Дедал го погребал, а на пресния му гроб кацнала самотна птица – чайка, която със мощния си вик напомнила на атинския проектант за стореното от него преди години закононарушение.
Той още веднъж закрепил изкуствените крила на раменете си. Летял дълго, подминаал своята татковина и достигнал до крайбрежията на о. Сицилия. Там прекарал по-голямата част от живота си. Построил още доста превъзходни здания, едно езеро, прелестен царски замък върху високи скали и други, само че по този начин и не намерил същинско благополучие и покой. Към края на живота си скулпторът най-накрая се завърнал в Атина, за която толкоз копнеел.
А островът, на който бил заровен Икар, и до през днешния ден споделя неговата трагична история. Нарича се Икария и със съществуването си непрекъснато ни припомня да не летим нито прекомерно ниско, нито прекомерно високо, с цел да не „ изгубим крилете си “ и да пропаднем трагично в бездната, губейки живота си. Буквално и преносно.
Пренасяме се в Древна Атина. Там Дедал, бащата на Икар, се славел като популярен художник, ваятел и проектант. Мнозина, виждайки неговите творения, се съмнявали, че те са основани от човешка ръка. Казвали, че по-скоро са дело на някое могъщо олимпийско провидение. Дедал бил доста умел в работата с метал и дърво, а статуите му изглеждали като живи. Те като че ли виждали, говорели и се движели.
Един от най-сръчните възпитаници на Дедал бил неговият племенник Тал. Още не навършил двайсет години, младият възпитаник разкрил грънчарското колело. Талантът му бил толкоз незабравим, че атиняните почнали да шушукат между тях, че Тал безспорно ще стане още по-велик занаятчия даже и от вуйчо си. Дедал не могъл да понесе мисълта, че някой ще го изпревари по популярност в майсторското изкуство.
Една вечер той поканил Тал на разходка в атинския Акропол. Когато нощта се спуснала, го бутнал от ръба на скалата в пропастта. Слязъл долу, с цел да зарови в земята тялото на племенника си и по този начин да прикрие следите от своето закононарушение. Търсил, търсил, само че по този начин и не съумял да го откри. Богинята Атина, виждайки протичащата се неправда, избавила живота на младия грънчар, до момента в който падал от скалата, трансформирайки го в чайка. Богинята обаче не била единственият очевидец на опита за ликвидиране, който Дедал направил. Очевидци на случката се оказали и неколцина атинянини, които се разхождали наоколо по това време. Бащата на Икар осъзнал, че ще бъде строго съден и осъден за постъпката си (грозяла го смъртна присъда), по тази причина неотложно отпътувал със сина си за остров Крит, където двамата се укрили.
Критският властник – цар Минос, наследник на Зевс и Европа, ги приел с отворени прегръдки. Той търсел умели архитекти, които да изградят затвор за Минотавъра - страшилище с глава и опашка на бик и с човешко тяло, което се хранело с живи хора и тормозело кралството му. Талантливият Дедал проектирал и благодарение на хиляди плебеи, които се трудели от заран до вечер, основал невиждано досега оборудване - митичен Лабиринт, в който звярът най-накрая бил затворен. Галериите на Лабиринта по този начин се пресичали, че който попаднел в него, в никакъв случай не успявал да откри изхода. Е, има едно изключение, само че за него ще ви разкажем някой различен път.
Жестокият цар Минос дал обилен банкет в чест на своя избавител. Поднесъл му дарове, хвалби и благодарствени слова. Но атинският занаятчия ненавиждал безсърдечния критски държател, който му забранил да напуща острова, тъй като желал да има него, творенията и гения му единствено за себе си и своето кралство. Дедал тъгувал за родината си и мощно се надявал някак да успее да се върне в нея, макар възбраната. Постоянно стоял край брега на морето и чакал да се появи някой транспортен съд, който да води него и Икар назад в Атина. Напразно. Единственото, което се появявало пред очите му, били птици, летящи свободно над морската простор. Дедал им завидял за волността и си помислил:„ Минос владее морето и сухоземните пътища, само че няма власт над въздуха “.
Така му хрумнала концепцията, че в случай че успее да сътвори крила, сходни на птичите, двамата със сина му ще могат да се измъкнат от Крит. Денонощно правел скици и чертежи. Събирал паднали птичи пера и една нощ се заловил за същинската работа. Прикрепял другите по величина пера едно към друго с ленени конци и восък. На зазоряване към този момент имал измайсторени два чифта крила – едни по-големи за себе си, и едни по-малки за Икар.
На сутринта, преди да полетят към дома, Дедал споделил на сина си: - Бъди деликатен по време на пътуването, Икаре. Не се спускай прекомерно ниско, с цел да не се намокрят и повредят крилете ти от солената вода. Не лети и прекомерно високо, тъй като Слънцето може да разтопи восъка и крилете ти да се разпаднат. Не изоставай от мен и не ме губи от взор.
И двамата се понесли във въздуха. В началото Икар спазвал прецизно заръките на татко си. Но лекотата, която му давали крилете, и насладата да лети волно като птиците го увлекли. Младежът почнал да се издига все по-нагоре и да гледа света от все по-високо. Постепенно не запомнил бащините директиви и се отдалечил от Дедал. Почувствал се като еднакъв на боговете, поради свръхчовешките благоприятни условия, които бил получил, поставяйки бащините изкуствени крила. Приискало му се да стигне до самото Слънце.
Приближил се толкоз покрай палещите му лъчи, че те почнали неотложно да топят восъка, с който били скрепени крилата му. Пера, конци и жълти восъчни капки се разпилели из въздуха. Икар размахал безпомощно ръце във въздуха, само че на вятъра. На тях към този момент нямало и помен от крила. Той паднал и се удавил в вилнеещото изпод море.
Статуя Падналият Икар в храма Конкордия в Долината на Храмовете край Агридженто, Сицилия.Дедал чул предсмъртния зов на сина си. Спуснал се към мястото, където Икар потопен, само че вместо тялото му, намерил единствено плаващи на повърхността птичи пера. Съкрушеният татко кацнал на намиращия се наоколо остров, свалил крилата си и седнал на брега. Останал по този начин, ридаейки през целия ден. По залез слънце морето изхвърлило току пред него тялото на мъртвия Икар. Дедал го погребал, а на пресния му гроб кацнала самотна птица – чайка, която със мощния си вик напомнила на атинския проектант за стореното от него преди години закононарушение. Той още веднъж закрепил изкуствените крила на раменете си. Летял дълго, подминаал своята татковина и достигнал до крайбрежията на о. Сицилия. Там прекарал по-голямата част от живота си. Построил още доста превъзходни здания, едно езеро, прелестен царски замък върху високи скали и други, само че по този начин и не намерил същинско благополучие и покой. Към края на живота си скулпторът най-накрая се завърнал в Атина, за която толкоз копнеел.
А островът, на който бил заровен Икар, и до през днешния ден споделя неговата трагична история. Нарича се Икария и със съществуването си непрекъснато ни припомня да не летим нито прекомерно ниско, нито прекомерно високо, с цел да не „ изгубим крилете си “ и да пропаднем трагично в бездната, губейки живота си. Буквално и преносно.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ