Това е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.

Това е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и приключва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се назовава „ Велик “ и носи своето характерно обръщение.

 

Велики понеделник: Църквата напомня изсушаването на безплодната смоковница – знак на душата, която не дава духовни плодове. Иисус изгонва и търговците от храма, с цел да подсети, че домът за молитва не е място за пазарлъци.

 

Велики вторник е ден за поуки и притчи. Време е да се замислим за десетте девици и за това дали сме подготвили „ маслото “ на положителните си каузи за срещата с божественото.

 

Велика сряда е денят на измяната. Докато Юда договаря тридесетте сребърника, една грешница споделя за прошката, обливайки нозете на Христос с драгоценно миро.

 

Велики четвъртък – най-наситеният ден. Тайната вечеря, установяването на Причастието и молитвата в Гетсиманската градина. Сутринта се боядисват първите великденски яйца.

 

Разпети петък е най-тежкият ден. Денят на разпятието, на безспорната тишина и строгия пост. Олтарите са празни, а вярващите минават под плащаницата в символ на съпричастност със страдащия Спасител.

 

Велика събота или денят на покоя. Тялото на Христос е в гроба, само че духът му е в преизподнята, с цел да победи гибелта. Това е ден на очакване и последна подготовка за триумфа.

 

Страстната седмица е време за главно разчистване – както на дома, по този начин и на душата. През тези дни постът става най-строг. Християните се стремят към цялостно самоограничение от неприятни мисли, яд и наказание. Счита се, че в случай че не пречистим сърцето си, външната обредност губи своя смисъл.

 

От понеделник до сряда се почиства домът, боядисват се стените и се подрежда у дома. В четвъртък се боядисват яйцата и се замесват козунаците. Първото яйце постоянно се боядисва в алено. В петък не се работи нищо. Това е ден за съзерцаване и молитва.

 

Въпреки че тематиките на Страстната седмица са тежки – изменничество, самотност, болежка и гибел – те не са крайната точка. Цялата тази тъмна седмица е построена по този начин, че да ни приготви за детонацията от наслада в среднощ против неделя. Страстната седмица е покана да бъдем малко по-тихи, малко по-добри и малко по-присъстващи в личния си нравствен живот.