Това е поредното артикулиране на подобна теза, затова че вече

Това е следващото артикулиране на сходна теза, по тази причина че към този момент и ние българите сме " праве србе “, както обичат да назовават своите съседи в Белград. Това не е нещо ново. Така проф. Ана Кочева от Института по български език към Българска академия на науките, разяснява в обзорното предаване " Това е България " на Радио " Фокус ",  думите на Милорад Вукашинович, че е съществувал праисторически народ, който се е наричал сръбски и от него са произлезли славяните.

" Аз се върнах обратно към далечната 1844 година, към тази година, тъй като тогава се появява това прословуто начертание на Гарашанин, който приобщава всички, наречени от него, сръбски нации. Това са хървати, босненци, словенци, естествено и българите от Вардарска Македония. Сега като виждам се е развила тази концепция, през днешния ден всички ние явно ставаме южни сърби, т.е. тази доктрина е придобила своя процес в ново време. Отново ние и македонците се оказваме едни и същи, е сърби в този случай, само че едни и същи. Това е сръбската национална теория, която би трябвало да отчетем тук в интерес на Сърбия, че национална теория има от дълго време, за разлика от изчезналата българска национална теория, чийто детайл е езикът. Тази национална теория на Сърбия е по какъв начин тя ще се трансформира в Пиемонт на южното славянство. И тъкмо заради тази причина и ние сме " праве србе “, които приказват сръбски език. И тук отново ще попитам – къде е съветският език? Защото имаха искания да са майки и татковци на славянския език? По езиковите въпроси няма единение, тъй като всеки желае да е предшественик. Това го споделям частично на смешка, само че то значително е и факт “.

Тихата дипломация, която сякаш ние водим в последно време, може би е таман това неявяване на всякаква дипломация, счита проф. Кочева " Не знам дали в сходни случаи би трябвало някоя от нашите институции да реагира. Според мен да. Още повече, че в Сърбия се създават едни езикови планове, които са колкото езикови, толкоз и политически. “

Относно думите на Вукашинович, че Сърбия би трябвало да си върне излаза на море и концепцията за нови Балкански съюзи под егидата на Русия, проф. Кочева сподели, че Сърбия в този момент се е насочила към изход на море към Албания. " Вукашинович интерпретира излазът на море като стигане до пристанището Скадар. Притеснителни са всички тези Това не би била публична сръбска политика, само че това е тестване на публичното мнение. В Сърбия има безспорна консолидация на мнението, че те са изгубили след разпада на Югославия техни територии, техни нации и в този момент по някакъв метод би трябвало да бъдат обезщетени за това или сами би трябвало да си отвоюват тези земи. Идеята за нови Балкански съюзи под егидата на Русия също не са нови. Тук ми се коства, че има балкански страни, които гравитират към сходно пространство, в това число и Република Северна Македония, които гледат с едното око към Белград, с другото несъмнено гледат към Москва. Тази поръчка за европейска интеграция, аз в никакъв случай не съм разчитала, като безусловно чистосърдечна. Притеснително е всичко това, което се артикулира в тази посока “.

Според експертът езикът е детайл от националната еднаквост, от националните доктрини и допускам, че защото постоянно езиковите територии са по-големи, в сравнение с политическите, което ние в никакъв случай не сме интерпретирали като мотив с късна дата да си връщаме територии, изясни Кочева. " В това отношение ние изповядваме европейските полезности за ненакърнимите граници, само че явно това на запад от нас не е тъкмо по този начин “.