Христо Христев вижда саботаж на работата на Европейската прокуратура в България
Това е следващият щрих от рецесията на правовата страна, в която България живее от години, разяснява преподавателят по право на Европейски Съюз
„ Има обществена информация, че активността на Европейската прокуратура във връзка с България не протича изключително пълноценно по аргументи, свързани главно с нашата страна “.
Това съобщи пред БНР Христо Христев - учител по право на Европейски Съюз в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Той напомни забавянето в излъчването на задоволително делегирани европейски прокурори, които да се занимават с тези следствия.
„ От тези 9, които излъчихме, през последните седмици стана обществено притежание, че една не дребна част от тях са повишавани в системата на българската прокуратурата и напущат Европейската прокуратура. На мен цялата работа стартира да ми наподобява на проведен бойкот на работата на Европейската прокуратура в България “, разяснява той в изявление за предаването „ Преди всички “.
Според него компликациите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат:
„ И назначението на нови европейски делегирани прокурори, и повишението на към този момент назначени такива е в пълномощията на българските институции, в частност на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет “.
„ Когато този модел е юридически, не е юридически с визията, че една или друга страна може в институционалното си развиване да е стигнала до там – да се намира в положение, което доктрината всекидневно назовава пленена страна. Когато имате целеустремен бойкот на работата на този орган от някакви основни звена в съответната страна – е догадка, която не е планувана в европейската уредба. Ще забележим какво ще излезе от този одит. Но в случай че вследствие на този одит се окаже, че в България има някакви предумишлено проведени дейности за блокиране на работата на Европейската прокуратура във връзка с следствията ѝ у нас, това ще е следващият щрих от рецесията на правовата страна, в която България живее от години “, акцентира Христев.
Когато имаше начално неспокойствие в България за старта на Европейската прокуратура, аз персонално предупреждавах, че не би трябвало да имаме свръхочаквания, напомни той. И изясни, че този орган има избрана функционална подготвеност, европрокуратурата е способена в стеснен кръг закононарушения, свързани със отбрана на финансовите ползи на Европейски Съюз.
Според него не е минало задоволително време, с цел да се вършат общи заключения по какъв начин работи Европейската прокуратура по отношение на България. Една от цифрите за България е 143 извършени следствия, уточни той и добави:
„ Разследванията ѝ, свързани с България, касаят главно са претендирани закононарушения по усвояването на европейски средства в България, а единствено 4 – хипотетични измами с Данък добавена стойност, 16 са случаите на корупция. Когато повече от тези случаи стигнат до правосъдна фаза, тогава ще може да се сформира по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура “.
„ Има обществена информация, че активността на Европейската прокуратура във връзка с България не протича изключително пълноценно по аргументи, свързани главно с нашата страна “.
Това съобщи пред БНР Христо Христев - учител по право на Европейски Съюз в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Той напомни забавянето в излъчването на задоволително делегирани европейски прокурори, които да се занимават с тези следствия.
„ От тези 9, които излъчихме, през последните седмици стана обществено притежание, че една не дребна част от тях са повишавани в системата на българската прокуратурата и напущат Европейската прокуратура. На мен цялата работа стартира да ми наподобява на проведен бойкот на работата на Европейската прокуратура в България “, разяснява той в изявление за предаването „ Преди всички “.
Според него компликациите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат:
„ И назначението на нови европейски делегирани прокурори, и повишението на към този момент назначени такива е в пълномощията на българските институции, в частност на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет “.
„ Когато този модел е юридически, не е юридически с визията, че една или друга страна може в институционалното си развиване да е стигнала до там – да се намира в положение, което доктрината всекидневно назовава пленена страна. Когато имате целеустремен бойкот на работата на този орган от някакви основни звена в съответната страна – е догадка, която не е планувана в европейската уредба. Ще забележим какво ще излезе от този одит. Но в случай че вследствие на този одит се окаже, че в България има някакви предумишлено проведени дейности за блокиране на работата на Европейската прокуратура във връзка с следствията ѝ у нас, това ще е следващият щрих от рецесията на правовата страна, в която България живее от години “, акцентира Христев.
Когато имаше начално неспокойствие в България за старта на Европейската прокуратура, аз персонално предупреждавах, че не би трябвало да имаме свръхочаквания, напомни той. И изясни, че този орган има избрана функционална подготвеност, европрокуратурата е способена в стеснен кръг закононарушения, свързани със отбрана на финансовите ползи на Европейски Съюз.
Според него не е минало задоволително време, с цел да се вършат общи заключения по какъв начин работи Европейската прокуратура по отношение на България. Една от цифрите за България е 143 извършени следствия, уточни той и добави:
„ Разследванията ѝ, свързани с България, касаят главно са претендирани закононарушения по усвояването на европейски средства в България, а единствено 4 – хипотетични измами с Данък добавена стойност, 16 са случаите на корупция. Когато повече от тези случаи стигнат до правосъдна фаза, тогава ще може да се сформира по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура “.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ