Това е подходящ момент да си припомним още веднъж, че

„ Това е подобаващ миг да си напомним още един път, че духът не е нещо настрана от нас. Това не е някаква външна мощ, стояща над нас. Не, духът е част от нас. Това сме и ние. Така се оказва, че ние сами избираме игрите, които играем на Земята. Въпреки че забравяме за това.

Ако подходим от позиция на елементарната човешка логичност, какви изводи можем да създадем – и нормално вършим – за това, което ни се случва? Струва ни се, че има някакви външни условия, които не зависят от нас, с които сме принудени да се помиряваме, без значение дали го желаеме или не. Семейството, в което сме родени, възпитанието, което сме получили, обществото, от което сме станали част... Струва ни се, че доста, в случай че не и всичко, в живота ни зависи от външни условия, както и от другите хора, тяхното държание, на което сме принудени да реагираме.

Някои условия можем да променим, а други не, по тази причина сме принудени да поносим и страдаме, без да виждаме излаз. Ето по какъв начин стоят нещата от човешка позиция. А от позиция на духа? От позиция на духа, нещата са напълно разнообразни, или по-скоро, тъкмо противоположното.

Ето по какъв начин наподобява всичко от позиция на духа: ние самите (или по-скоро нашият дух) избираме както събитията, с които би трябвало да се сблъскаме, по този начин и хората, с които би трябвало да си имаме работа. Защо вършим това? Със сигурност не с цел да страдаме, да се мъчим и да поносим. Избираме тъкмо тези условия и тъкмо тези хора, които са най-подходящи да ни обезпечат прекарването, от което се нуждаем. Веднага щом научим нужния урок и натрупаме нужния опит, урокът се смята за приключен и събитията се трансформират от единствено себе си.

Трудността е, че възприемайки света от позиция на човешката логичност, ние нормално не виждаме какъв е урокът и какво да създадем, с цел да го усвоим. В резултат на това ние избираме да страдаме, да бъдем измъчвани и да не променяме нищо. Но в случай че погледнете на обстановката през очите на духа и най-малко осъзнаете, че протичащото се е урок, всичко може да се промени като че ли по магия. Започвате да си задавате въпроси: какъв урок е това? Какво би трябвало да науча? Защо е толкоз значимо за духа ми да премине през това? Какъв потребен опит мога да натрупам от това и по какъв начин мога да го направя? Когато си задаваме сходни въпроси, отговорите неизбежно идват при нас. И в този момент всичко, което се случва, ни се коства не като причина за страдалчество, отчаяние и самосъжаление, а като предизвикателство, което можем да приемем, потребен, въпреки и от време на време сложен урок, през който можем да преминем и да станем по-силни с помощта на него. И в случай че имаме шанс, даже можем да се насладим на протичащото се – на присъединяване си и най-важното, на успеха си в тази игра. Съдбата не те тласка там, където не искаш да отидеш. Само ти можеш да избираш.

Вгледайте се по-внимателно в живота си и си спомнете претекстовете, които са ви подтикнали да извършите един или различен избор. Ако сте почтени със себе си, неизбежно ще си признаете: да, всичко, до което съм достигнал/а, в това число всичко, което не одобрявам в живота си, съм го създал/ сам/а и никой различен.

Осъзнайте, че вие сами създавате своя живот. Помислете за всяка обстановка в живота си, от която не сте удовлетворени. Няма значение дали е нещо съществено и огромно или не изключително значимо. Може би не сте удовлетворени от работата си или може би от фамилните си връзки. Може би в живота ви има хора, които ви работят на нервите. Може би са се случили някакви проблеми или загуби, може би просто сте имали неприятен шанс.

Вземете лист хартия и запишете всичко, което ви идва на разум по отношение на аргументите за тази обстановка. Не анализирайте и не оценявайте отговорите си към момента - просто напишете първото нещо, което ви идва на разум. След това препрочетете и оценете: съдейки по отговорите ви, на кого главно възлагате отговорност за това, което ви се случва - на себе си или на други хора и условия?

Ако видите, че възлагате повече отговорност на други хора и условия, пробвайте се да помислите още веднъж и да преосмислите тези от отговорите си, в които е била изразена тази позиция. Например, в случай че сте дали отговор, че някой се е отнесъл неприятно с вас и това ви е унищожило живота. Помислете за какво този човек въобще се е появил в живота ви? Не го ли допуснахте сами в живота си? Защо дейностите му ви засегнаха толкоз доста? Не сте ли разрешили да бъдете толкоз повлияни?

Може би бихте могли да реагирате по друг метод и по някакъв метод да ограничите въздействието на този човек? Значи той или вие сте същинската причина за случилото се? Ако не харесвате работата си, не сте ли я избрали вие? И в случай че към момента се държите за нея, това значи, че е било ваше лично решение. Това е ваш избор, който можете да измененията. И в случай че не измененията този избор, това значи, че имате някаква причина за това.

Така можете да анализирате всяка обстановка, която не ви устройва и несъмнено ще стигнете до заключението, че по един или различен метод вие самите сте били повода за нейното пораждане. Важно: това не трябва да се трансформира в причина за възприятие за виновност и самобичуване. Кажете си: „ Ако сам/а съм създал/а всичко това, тогава сам/а ще го поправя. “

Така ще се настроите да позволите на този миг на истината да се трансформира в подтик за позитивни промени в живота ви. “

Откъс от книгата на Е. Кравец - „ Цялата система на Ричард Бах. 70 практики, които уголемяват границите на невъзможното! “