Бащи и дъщери. Защо гневът измества обичта?
Това е елементарна история – до през вчерашния ден таткото е носел дребното си момиченце на раменете, целувал го е за лека нощ, учил го е да плува и да кара колело. Изведнъж то се трансформира в дребна девойка и настава срив. Тя стартира да се държи хладно и отчуждено, той не знае по какъв начин да й покаже, че е угрижен за нея и я обича. Как ще приключи тази история? С край, който можете сами да режисирате.
Има няколко аргументи връзките сред татко и щерка да се усложнят
Той е неумел в общуването с детето
Вината не е единствено в бащата. Има дами, които за нищо на света не биха оставили и за минута мъжът да се грижи за детето от боязън, че той няма да се оправи и ще се случи нещо неприятно с рожбата им. Така бащата е лишен от опцията да натрупа наставнически опит и последователно стартира да се усеща нерешителен в общуването. Оттегля се и избира да не се намесва във възпитанието им. Особено в случай че с изключение на дамата наоколо е и тъщата.
По принцип мъжете не обичат показността и заобикалят да показват обич и угриженост. Но психически проучвания демонстрират, че когато бащата е самичък с детето, доста по-бързо се притичва на помощ в затруднени обстановки, повече беседва с него и интензивно взе участие в игрите му, в случай че в близост няма никой. С майките е противоположното – демонстрират повече грижовност, когато в близост има фенове.
Изводът е елементарен: с цел да стане мъжът добър татко, би трябвало по-често да бъде оставян уединено с децата.
Когато навлезе в пубертета, момичето стартира да страни от другия
Някъде към 11-12-годишна възраст в връзките сред момчетата и девойките настава интервалът „ като кучето и котката “. Това е натурален и нужен развой. Разграничаването и даже отричането на другия пол е част от усвояването на бъдещата роля на жена и мъж. В този интервал девойките странят освен от момчетата. Чужди за техния свят стават всички мъже, включително и личният им татко Появява се неловкостта и стеснителността, а тъкмо младежите ненавиждат тези преживявания и избират да си ги спестят.
Съветът тук просто е самообладание. Това ще отмине от единствено себе си.
Някъде към 16-ата си година дъщерята още веднъж се „ завръща “ и стартира да се доверява на оценката на баща за прическата, грима или тоалета повече, в сравнение с рецензиите на мама. За нея той е не просто родител, а мъж, посредством който приказва мнението на другия пол.
Бащата се нервира от нелепото видоизменение
Безкрайните изяснявания на връзките с приятелките, неумелото кокетство, крещящият грим на тринайсетгодишната девойка – всичко това е безинтересно, неприятно и даже дразнещо за бащата.
На тази възраст девойките постоянно наподобяват и се държат вулгарно и примитивно. Започват първите кавги, които незабелязано минават в открита и продължителна война с доста санкции, сълзи и ненужно изразходвани нерви. Бащата не си дава сметка, че неговото момиче към момента няма нито светогледа, нито опита на зрелостта. Зад неумелия грим и грубите маниери то стаява неувереността си, а зад личната си визия за съвременно (всъщност неуместно от позиция на възрастните) се крие неумението да открие и основава собствен личен жанр.
Върнете се малко обратно във времето, разгледайте албума си с учебните фотоси и помислете – запазихте ли същите обноски, жанр и усет. Ето това ще се случи и с вашата щерка. Ще порасне и ще се промени, разберете я и я приемете.
Инфо: https://www.jenatadnes.com
