Това е най-голямото масово самоубийство в човешката история - през

Това е най-голямото всеобщо самоубийство в човешката история - през май 1945, когато Хитлер е дефинитивно победен, хиляди германци протягат ръка на живота си. Срам, боязън и безизходност са три от аргументите за този феномен.

" Дете, обещай ми, че ще се гръмнеш " е заглавието на книга, която споделя за най-голямото всеобщо самоубийство в човешката история. Разговаряхме с нейния създател Флориан Хубер.

Дъждовни води: В началото на Вашата книга, озаглавена " Дете, обещай ми, че ще се гръмнеш ", става дума за дребното градче Демин в немската провинция Мекленбург-Предна Померания, където съгласно Вашите разкрития след края на войната са се самоубили най-малко 1000 души. Защо се насочвате таман към Демин?

Хубер: В Демин феноменът на всеобщите самоубийства е изключително мощно изразен. Това се дължи и на географското местонахождение на градчето, което се намира на нещо като полуостров сред три реки. След като всички мостове били взривени, градчето било откъснато от света - никой не можел да избяга, в това число и бойците на Червената войска, които завладяват града на 30 април 1945 година. Освен локални поданици, в Демин по това време е имало и хиляди бежанци от Изтока. Градът просто се е пукал по шевовете. Хората са имали чувството, че се намират в капан, от който няма изплъзване. Всичо това основава атмосфера, която в последна сметка се оказва съдбоносна за стотици поданици на града. Демин обаче не е индивидуален случай.

Флориан Хубер

Повечето локални хора изпитвали неизразим боязън от навлизащата Червена войска. Това е обяснимо, като се има поради, че в продължение на години хората са били облъчвани с нацистката агитация за това, което ги чака, откакто врагът стъпи на немска земя. Руснаците били наричани " монголските орди ", твърдяло се, че режат езиците на децата и им избождат очите, че изнасилват дамите. Страхът е бил голям, а и е бил в допълнение заздравен от разказите на бежанци, претърпели насилия от страна на червеноармейците. Затова мнозина са считали, че гибелта е единственият излаз.

Дъждовни води: Само страхът от Червената войска ли е повода за всеобщите самоубийства? Каква е била обстановката в западните елементи на страната, където навлизат британците и американците?

Хубер: Не, страхът не е единствената причина. Мнозина са били изпълнени с възприятие за виновност заради персоналната си замесеност в едно или друго и по тази причина са се страхували от това, което ги чака след войната. Това чувство за завършек на света е витаело освен в Източна Германия, само че и в цялата страна. Подобни образци съм намирал във всички обитаеми места, които съм посещавал по време на следствията си. Документирано е, че броят на самоубийствата в Бавария да вземем за пример или в огромни градове като Хамбург мощно е повишен след края на войната. В цялата страна е имало всеобщи самоубийства. И не са редки случаите на самоубийства на цели фамилии.

Дъждовни води: Каква роля е изиграл образецът на Хитлер, който се самоубива няколко дни преди да влезе в действие капитулацията на Германия?

Хубер: Ден след самоубийството му радиото оповестява, че " фюрерът " е умрял героично в стълкновение с врага. Фактът, че той самичък е протегнал ръка на живота си, е бил държан в загадка. Удивителното обаче е, че митът за този " фюрер ", който в действителност е бил обичан и уважаван от доста германци, умира още в първите дни и седмици след края на войната. В нито един от дневниците на хора от това време, които съм чел, не попаднах на думи, които да показват някакво персонално страдание за гибелта на Хитлер. Очевидно в обстановка, в която цяла Германия е стояла на ръба на пропастта, гибелта му е била изцяло безразлична на хората. Следователно няма нищо правилно в тезата, че със самоубийството си Хитлер е дал образец за подражателство на германците. Масовите самоубийства нямат нищо общо с неговата гибел.

Дъждовни води: Какви са били в действителност хората, протегнали ръка на живота си? Може би най-вече правилни членове на националсоциалистическата партия?

Хубер: Поне в Демин успяхме да научим какви са били по специалност въпросните хора. И установихме, че те не могат да бъдат поставени под някакъв общ знаменател - имало е всевъзможни хора: мъже, дами, деца, студенти, занаятчии, акушерки, чиновници, хора от всички обществени пластове. Убеден съм, че същото важи и за другите места в страната, където е имало случаи на всеобщи самоубийства. Разбира се, измежду тези, които са се самоубили, е имало и много нацисти - хора, които са били персонално забъркани в закононарушения, само че те не са били единствените, които са поставили завършек на живота си.

Паметна плоча, която припомня за стотиците поданици на Демин, самоубили се през 1945 година

Дъждовни води: Има ли някоя съответна орис, която Ви раздрусва изключително мощно?

Хубер: Особено ме потресе ориста на Мари Дабс от Демин, която се е занимавала с търговия на кожи. От дневниците ѝ проличава, че е била доста витална и оптимистично настроена персона. Успявала е да се оправи с доста рецесии, да вземем за пример по времето на Първата международна война, след това е претърпяла глада във Ваймарската република, международната икономическа рецесия през 1930-те години. След като мъжът ѝ е мобилизиран в армията, тя поема фамилния бизнес в свои ръце и в същото време се грижи за децата. Тази жена сигурно в никакъв случай преди този момент не е мислила да се самоубива. Но в последните дни на войната тя се сблъсква с ужасяващи гледки по улиците на Демин, а в близките гори вижда труповете на десетки обесили се хора. Тогава я обзема боязън и тя стартира да търси отрова, с цел да се самоубие дружно с децата си. Дори такава мощна и витална персона като нея в последна сметка не е виждала смисъл да продължи да живее. Това доста ме раздруса. Мари Дабс въпреки всичко оцелява, само че единствено тъй като не съумява да откри средство, с което да се самоубие.

Дъждовни води: Защо и до през днешния ден се знае относително малко за тези всеобщи самоубийства? Нима тематиката е към момента табу?

Хубер: Този факт може да се изясни частично с събитието, че в някогашната Германска демократична република да вземем за пример е било неразрешено да се приказва за случаи като този в Демин, защото това е щяло да хвърли неприятна светлина върху Червената войска. От друга страна това пояснение не е задоволително, тъй като от обединяването на Германия към този момент са минали много години. Струва ми се, че мълчанието се дължи на нежеланието на германците да признаят, че за мнозина краят на войната е бил равноценен и на персонална злополука. Дълги години всичко се вкарваше в една скица, съгласно която хората са били или герои, или убийци. Историята със самоубийците обаче потвърждава таман противоположното - че е имало доста, доста хора, които не са били нито причинители на закононарушения, нито пък жертви или герои от съпротивата. Това са най-обикновени хора, които са поставили завършек на живота си поради рисковата обстановка, в която са се намирали.

Florian Huber: " Kind, versprich mir, dass du dich erschießt ". Der Untergang der kleinen Leute 1945, Berlin Verlag