Бразилия се завръща
Това е мотото на визитата преди дни в Китай на влезлия в служба на 1 януари новоизбран президент на Бразилия, Инасио Лула да Силва. Той е един от най-важните водачи на лявата вълна, която обхвана Латинска Америка при започване на 2000-те години и който се завърна на власт като президент откакто ръководи страната си през 2003- 2010г. Беше и в затвор поради обвинявания в корупция, само че резервира благосклонностите на огромна част от народа си, който го върна в играта на високия пост.
Той стартира визитата си в Китай от Шанхай, където произнесе тирада в границите на 30 минути на празненство по отношение на назначението на Дилма Русеф /президент на Бразилия 2011- 2016г/ за началник на Новата банка за развиване, НБР, а след това посети централата на Huawei и други огромни китайски компании. НБР в действителност е банката на БРИКС, където са Русия, Бразилия, Китай, Индия и Южна Африка. Независимо, че Брутният вътрешен продукт на Китай е по-голям от този на останалите членки на БРИКС, знае се, че Бразилия е най-голямата латиноамериканска стопанска система, а думи като „ времената, в които Бразилия не участваше във взимането на значими международни решения са в предишното ” са освен поръчка за връщане на интернационалната сцена. Това е самочувствие с упоритост за роля в общите дейности на разрастващите се страни в условията на изменящия се международен ред.
Никак не е инцидентно, че Лула откри за належащо тъкмо в Пекин да повтори посланието на Френския президент Макрон, че „ Европа би трябвало да понижи зависимостта си от господството на щатския $ ”. Приветствайки задачата на Русия и Китай да отстранен хегемонията на $, Лула от своя страна прикани разрастващите се страни да се откажат от $ в интернационалната търговия и да преминат към националните валути. При срещите си с премиера на Китай, Ли Цян, а по-косно и със Си Дзинпин, Лула се пита „ за какво всички страни би трябвало да базират търговията си на $ ” и още, „ за какво не можем да търгуваме в лични валути? ”. Задава въпрос и „ кой реши, че доларът е валутата след изгубването на златния стандарт? ”. Понятно е в чия градина са тези камъни, и „ за какво преследваме $ ”, само че в действителност предлагането е за „ валута, която да финансира комерсиалните връзки сред Бразилия и Китай, сред Бразилия и други страни ”. Както се споделя, чука на отворена врата. Разбира се, че такива интервенции и финансиране посредством локални валути ще става посредством НБР, Москва и Пекин към този момент го вършат. Лула е уверен и го споделя със Си Дзинпин, че „ съюзът на разрастващите се страни е кадърен да провокира значими обществени и стопански промени в света ”. Написал го е и в туитър. Явно изпитва горделивост, когато споделя, че „ за първи път в международен мащаб бе основана банка за развиване без присъединяване на развитите страни в началния стадий ”. Изводът е, че тази банка е свободна от „ оковите на изискванията, наложени на разрастващите се стопански системи от обичайните институции ”. И без конкретика е ясно за кои институции става дума. НБР ще има опция да финансира планове в локални валути и това е в действителност нов стадий във финансовата сфера на незападните страни.
Лула от персонален опит знае, че „ никой водач не може да работи с нож на гърлото, когато страната му е задлъжняла ” и по тази причина уверено и на всеослушание декларира, че „ МВФ постанова строги ограничения за стопанските системи на закъсали страни, като Аржентина, в подмяна на избавителни заеми ”.,Това срутва страните и държавните управления им. Именно по тази причина е нужна НБР като опция на МВФ. Надеждите са, че може да избавя нововъзникващите стопански системи от подчинението на обичайните финансови институции, които желаят да ръководят, както до момента. Сигурно по тази причина „ Вашингтон пост ” написа, че „ Западът се надяваше Лула да бъде сътрудник, само че се оказва, че той има лични проекти ”. Влиятелният вестник акцентира, че „ тези дейности приказват, че Лула се е отчуждил от Съединени американски щати и Европейски Съюз ”. Даже се изреждат „ негативите ” от активността му през последно време – разрешил е ирански военни кораби да дебаркират в Рио де Жанейро, изпратил е върховен собствен консултант на среща с Николас Мадуро във Венецуела, на срещата на демокрациите, проведена от Съединени американски щати, е отказал да подпише обща декларация, осъждаща експанзията на Русия, инициира промени в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации с готовност Бразилия да взе участие, усилва търговията с Русия и Китай и играе водеща роля за основаването и развиването на БРИКС.
Няма по какъв начин във Вашингтон да не са смутени освен от срещите на Лула със Си Дзинпин, само че и от изказаните мнения на бразилския президент. Той е на 77 години и първото му посещаване зад граница откакто встъпи в служба бе в Съединени американски щати. Сигнално и с готовност връзките с Вашингтон да са естествени и без отражение върху връзките с Пекин или Москва. Да се обърне тил на Съединени американски щати нито е оправдано, нито е в полза на Бразилия. Все отново поканата към Си Дзинпин да посети Бразилия и да се реализиран сделки за нови капиталови съглашения е в ход. А обстоятелството, че след Пекин Лула ще посети ОАЕ е единствено частица от политиките в изискванията на променения Близък изток, където Русия и Китай построиха лични мрежи за въздействие за прекъсване на кървавите спорове и нормализиране на ситуацията. С създаване на връзки на почитание, невмешателство във вътрешни каузи и развиване на търговско-икономически връзки на високо равнище. Някои го назовават консолидиране на лагери посредством разширение на мрежи от свои сътрудници, само че в случай че това е укрепление за военни дейности и силово налагане на непозната воля, тогава кое е за предпочитане?
На този декор, белким извършената на 12-13 април в Букурещ среща на Международната кримска платформа с тематика „ Конференция за сигурност в Черно море ”, където апелите са за „ НАТО в Черно море ”, дава гаранции за сигурност? Омиротворява ли ситуацията? Нима думите на Кулеба, украински външен министър, че „ пристигна време да превърнем Черно море в море на НАТО ” са в унисон с апели за нови връзки сред страните и спокойно споразумяване на спорове или горещи конфликти? Това, че Киев крои всевъзможни проекти по какъв начин да влезе в НАТО не е вест. Не е вест и че има проекти за прекрояване на граници. Но това ще донесе ли мир и успокоение за редовите жители освен в Европа? Лидери приказват за търговско-икономически връзки, за уважителни контакти и връзки, за помощ и самопризнание, а към нас ескалират напрежения даже в нашето малко затворено море, което ни е едничка опция за родна морска отмора и туризъм. Морето ни било „ от стратегическо значение за сигурността на евроатлантическия район ”. Ние пък си мислехме, че морето ще ни сплотява всички, които имаме крайбрежия към него, с цел да си живеем спокойно и драго. Както е било. Кой и по какъв начин ще се оправи с този различен ред, който ни постановат? Това е просто въпрос. Отговорите са известни. Поне в сегашната политическа конюнктура у нас.
Той стартира визитата си в Китай от Шанхай, където произнесе тирада в границите на 30 минути на празненство по отношение на назначението на Дилма Русеф /президент на Бразилия 2011- 2016г/ за началник на Новата банка за развиване, НБР, а след това посети централата на Huawei и други огромни китайски компании. НБР в действителност е банката на БРИКС, където са Русия, Бразилия, Китай, Индия и Южна Африка. Независимо, че Брутният вътрешен продукт на Китай е по-голям от този на останалите членки на БРИКС, знае се, че Бразилия е най-голямата латиноамериканска стопанска система, а думи като „ времената, в които Бразилия не участваше във взимането на значими международни решения са в предишното ” са освен поръчка за връщане на интернационалната сцена. Това е самочувствие с упоритост за роля в общите дейности на разрастващите се страни в условията на изменящия се международен ред.
Никак не е инцидентно, че Лула откри за належащо тъкмо в Пекин да повтори посланието на Френския президент Макрон, че „ Европа би трябвало да понижи зависимостта си от господството на щатския $ ”. Приветствайки задачата на Русия и Китай да отстранен хегемонията на $, Лула от своя страна прикани разрастващите се страни да се откажат от $ в интернационалната търговия и да преминат към националните валути. При срещите си с премиера на Китай, Ли Цян, а по-косно и със Си Дзинпин, Лула се пита „ за какво всички страни би трябвало да базират търговията си на $ ” и още, „ за какво не можем да търгуваме в лични валути? ”. Задава въпрос и „ кой реши, че доларът е валутата след изгубването на златния стандарт? ”. Понятно е в чия градина са тези камъни, и „ за какво преследваме $ ”, само че в действителност предлагането е за „ валута, която да финансира комерсиалните връзки сред Бразилия и Китай, сред Бразилия и други страни ”. Както се споделя, чука на отворена врата. Разбира се, че такива интервенции и финансиране посредством локални валути ще става посредством НБР, Москва и Пекин към този момент го вършат. Лула е уверен и го споделя със Си Дзинпин, че „ съюзът на разрастващите се страни е кадърен да провокира значими обществени и стопански промени в света ”. Написал го е и в туитър. Явно изпитва горделивост, когато споделя, че „ за първи път в международен мащаб бе основана банка за развиване без присъединяване на развитите страни в началния стадий ”. Изводът е, че тази банка е свободна от „ оковите на изискванията, наложени на разрастващите се стопански системи от обичайните институции ”. И без конкретика е ясно за кои институции става дума. НБР ще има опция да финансира планове в локални валути и това е в действителност нов стадий във финансовата сфера на незападните страни.
Лула от персонален опит знае, че „ никой водач не може да работи с нож на гърлото, когато страната му е задлъжняла ” и по тази причина уверено и на всеослушание декларира, че „ МВФ постанова строги ограничения за стопанските системи на закъсали страни, като Аржентина, в подмяна на избавителни заеми ”.,Това срутва страните и държавните управления им. Именно по тази причина е нужна НБР като опция на МВФ. Надеждите са, че може да избавя нововъзникващите стопански системи от подчинението на обичайните финансови институции, които желаят да ръководят, както до момента. Сигурно по тази причина „ Вашингтон пост ” написа, че „ Западът се надяваше Лула да бъде сътрудник, само че се оказва, че той има лични проекти ”. Влиятелният вестник акцентира, че „ тези дейности приказват, че Лула се е отчуждил от Съединени американски щати и Европейски Съюз ”. Даже се изреждат „ негативите ” от активността му през последно време – разрешил е ирански военни кораби да дебаркират в Рио де Жанейро, изпратил е върховен собствен консултант на среща с Николас Мадуро във Венецуела, на срещата на демокрациите, проведена от Съединени американски щати, е отказал да подпише обща декларация, осъждаща експанзията на Русия, инициира промени в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации с готовност Бразилия да взе участие, усилва търговията с Русия и Китай и играе водеща роля за основаването и развиването на БРИКС.
Няма по какъв начин във Вашингтон да не са смутени освен от срещите на Лула със Си Дзинпин, само че и от изказаните мнения на бразилския президент. Той е на 77 години и първото му посещаване зад граница откакто встъпи в служба бе в Съединени американски щати. Сигнално и с готовност връзките с Вашингтон да са естествени и без отражение върху връзките с Пекин или Москва. Да се обърне тил на Съединени американски щати нито е оправдано, нито е в полза на Бразилия. Все отново поканата към Си Дзинпин да посети Бразилия и да се реализиран сделки за нови капиталови съглашения е в ход. А обстоятелството, че след Пекин Лула ще посети ОАЕ е единствено частица от политиките в изискванията на променения Близък изток, където Русия и Китай построиха лични мрежи за въздействие за прекъсване на кървавите спорове и нормализиране на ситуацията. С създаване на връзки на почитание, невмешателство във вътрешни каузи и развиване на търговско-икономически връзки на високо равнище. Някои го назовават консолидиране на лагери посредством разширение на мрежи от свои сътрудници, само че в случай че това е укрепление за военни дейности и силово налагане на непозната воля, тогава кое е за предпочитане?
На този декор, белким извършената на 12-13 април в Букурещ среща на Международната кримска платформа с тематика „ Конференция за сигурност в Черно море ”, където апелите са за „ НАТО в Черно море ”, дава гаранции за сигурност? Омиротворява ли ситуацията? Нима думите на Кулеба, украински външен министър, че „ пристигна време да превърнем Черно море в море на НАТО ” са в унисон с апели за нови връзки сред страните и спокойно споразумяване на спорове или горещи конфликти? Това, че Киев крои всевъзможни проекти по какъв начин да влезе в НАТО не е вест. Не е вест и че има проекти за прекрояване на граници. Но това ще донесе ли мир и успокоение за редовите жители освен в Европа? Лидери приказват за търговско-икономически връзки, за уважителни контакти и връзки, за помощ и самопризнание, а към нас ескалират напрежения даже в нашето малко затворено море, което ни е едничка опция за родна морска отмора и туризъм. Морето ни било „ от стратегическо значение за сигурността на евроатлантическия район ”. Ние пък си мислехме, че морето ще ни сплотява всички, които имаме крайбрежия към него, с цел да си живеем спокойно и драго. Както е било. Кой и по какъв начин ще се оправи с този различен ред, който ни постановат? Това е просто въпрос. Отговорите са известни. Поне в сегашната политическа конюнктура у нас.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ