Може ли Земята да изнася живот?
Това е любопитният въпрос, прегледан в скорошна публикация, написана от астрономите от университета в Харвард Амир Сирай и Ейбрахам Льоб.
Изследователите показват спорната концепцията за панспермия – теорията, станала известна при започване на 70-те години, защитавана от астрономите Фред Хойл и Чандра Уикрамасингхе, че животът може да е почнал на Земята посредством микроби, пристигнали от космоса.
Теорията като цяло не закупи огромна известност, макар че изтъкнати астрофизици, като Стивън Хокинг признаха, че тя е допустима, Преди към година главен документ, оповестен през 2018 година, съживи още веднъж тематиката.
Сега, в своята публикация, Сираж и Льоб прекатурват общоприетото съмнение за посоката на микробите и допускат пътешестване в противоположна посока – от Земята към космоса. Те се питат дали е допустимо в даден миг еволюиращите от Земята бактерии да са били изстрелвани надалеч от планетата и евентуално да намерят условия за развиване някъде другаде в Млечен път.
За да проучат концепцията, те вкарват няколко бита доказателства и няколко рационални догатки в компютър и го оставят да „ смила “ информацията.
На първо място, те разчитат на доказателства от няколко изследвания, които удостоверяват съществуването на въздушни микробиални колонии, намиращи се до 77 километра над повърхността на планетата. Авторите означават, че „ изобилието на микроби в горната част на атмосфера е едва проучено “, тъй че плътността на живота в тази част си остава значително мистерия. Не е известно дали има някакви бактерии на височина към 100 км. над повърхността на Земята.
При липса на извънземни версии на галактически кораби за взимане на проби, като японския Хаябуса посетил метеорита Рюго, единствените жизнеспособни транспортни способи за преместване на микроби от земната атмосфера, са кометите и междузвездните обекти.
Кометите, означават създателите, „ елементарно могат да бъдат изхвърлени от Слънчевата система посредством гравитационни взаимоотношения с планетите, заради ниските си гравитационни сили на свързване и орбитите им, постоянно пресичащи тази на Земята “. Междузвездните обекти са нови за сюжета, тяхното битие е добре демонстрирано от неотдавнашните открития на „ Оумуамуа и 2I / Борисов – и двете високоскоростни огромни скали, които навлизат в Слънчевата система от другаде, пресичат я и си отиват незнайно къде.
Според избрани скорости и съответни ъгли, кометите и метеоритите биха могли да се приближат задоволително до Земята, с цел да „ пасат “ горната й атмосфера, преди да бъдат изхвърлени от Слънчевата система благодарение на гравитационна прашка, генерирана от близката среща.
По време на сходно взаимоотношение предметите неизбежно ще се трансферират през въздушните бактериални колонии – откривателите цитират Bacillus subtilis, Deinococcus radiodurans, Escheria coli и Paracoccus denitrificans като най-вероятните претенденти.
Достатъчен брой събрани „ пасажери “, демонстрира моделирането, биха претърпели g-силите на ускорението на прашката и нагряването, провокирано от триенето, породено от овакантяване на атмосферата.
Сираж и Льоб пресмятат, че през целия живот на Земята сред една и 10 комети и сред една и 50 междузвездни обекти са се доближили задоволително, с цел да преминат през горните пластове на атмосферата на Земята.
Предишни проучвания демонстрират, че бактериите елементарно биха могли да оцелеят върху метеорит или комета в междузвездното пространство и също толкоз елементарно биха могли да преживеят голямото налягане, породено от техния превоз.
Така откривателите стигат до извода, че макар че са нужни доста повече проучвания, по-специално за положението и разпространяването на микроби в горната част на атмосферата – концепцията за панспермия, започваща от нашата планета и ориентирана на открито, е витална и реалистична.
