Корпорация Автокрация“: Диктаторите, които искат да управляват света
Това е клуб, който сплотява единствена по рода си комунистическа партия (Китай), мощен националист (Русия), боливарска гражданска война (Венецуела), шиитска теокрация (Иран) или чучхе (Северна Корея). В забележителната си книга " Корпорация " Автокрация ": Диктаторите, които желаят да ръководят света " огромната американо-полска журналистка Ан Епълбаум, колумнист в The Atlantic и откривател в университета " Джон Хопкинс ", демонстрира по какъв начин властническите режими, оттатък своите идеологически разлики, все по-тясно си сътрудничат, с цел да образуват мултинационална корпорация, която тя назовава " Автокрация " ООД.
Какво е общото сред тях? Желанието да останат на власт непременно и омразата им към демократичната народна власт.
В дълго изявление за френския ежедневник L`Express Ан Епълбаум разисква мощните, само че и слабите страни на Русия и Китай. Докато желанията на Доналд Тръмп по отношение на Владимир Путин и Си Дзинпин остават неразбираеми както постоянно ( " той самият не знае " ), носителят на " Пулицър " приканва Европа да поеме водачеството в демократичния свят.
L`E XPRESS: Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Венецуела... Тези властнически режими имат разнообразни идеологии, само че през последните години стават все по-близки. Как си обяснявате това?
А. ЕПЪЛБАУМ: Това са все режими, чийто водач или ръководеща партия работи отвън закона, без самостоятелна правосъдна система, без законна съпротива, без свободни медии или без признание на правата на индивида. Нещо повече, те считат, че прозрачността и върховенството на закона са рискови за личната им власт. Движението за правата на дамите в Иран или антикорупционното придвижване в Русия се преглеждат като директни закани. Следователно тези режими би трябвало да се борят против демократичните хрумвания освен измежду личното си население, само че и в целия свят. Те вършат това посредством интернационалните институции или посредством акции за дезинформация в демократичните страни. Тези диктатури започнаха да си сътрудничат по опортюнистичен и транзакционен метод в икономическата, финансовата и, несъмнено, военната сфера. Това е най-очевидно в Украйна, където Русия разчита на севернокорейски бойци, ирански дронове и търговия с Китай, с цел да поддържа стопанската система си на повърхността.
L " EXPRESS: Отношенията сред боливарския режим на Венецуела и ислямистката теокрация на Иран, да вземем за пример, наподобяват доста странни...
А. ЕПЪЛАБУМ: Това са две петролни страни, обект на интернационалните наказания. Поради това те са принудени да си сътрудничат. Иранският режим оказва помощ на Венецуела да заобиколи икономическите наказания. В подмяна Венецуела дава паспорти на членове на " Хизбулла ", с цел да могат да пътуват, като по този метод подкрепя терористичния план на Иран. По този метод тези режими се оказват в една полукриминална, полутерористична общественост, която съществува паралелно с интернационалния ред.
L " EXPRESS: Защо това възходящо съдействие сред властническите режими е толкоз обезпокоително?
А. ЕПЪЛБАУМ: Първо, властническите режими идват на помощ на по-слабите режими. Видяхме го във Венецуела, където банкрутирал режим, който загуби изборите, съумя да се задържи на власт с помощта на съветски оръжия, китайски вложения и технологии за наблюдаване, полицейска помощ от Куба или съдействие с Иран. И в Беларус режимът се поддържа с помощта на съветския комшия. Зимбабве получава малко медийно внимание, само че ето още една страна, в която същинската съпротива не съумя да смъкна автократичен режим, подпомаган от Русия и Китай. Последните оферират " комплект за оцеляване " на провалени режими в Африка или другаде, употребявайки наемници или технология за наблюдаване. Ако сте деспот в неволя, знаете към кого да се обърнете. Освен това тези властнически режими интензивно се стремят да саботират интернационалните организации. Само преди няколко години Судан, който претърпява една от най-сериозните филантропични рецесии на съвремието, можеше да получи забележителна интернационална помощ. Но през днешния ден Обединените народи към този момент нямат средствата да създадат това. Русия има дълга история на политическа и медийна интервенция в демократичните демокрации. Сега имаме доказателства, че и други диктатури работят по сходен метод: Китай, несъмнено, само че също и Венецуела. Те все по-пряко вземат участие в изборите в нашите страни.
L " EXPRESS: Според Вас всички тези режими имат общ зложелател: ние. Защо тези диктатори са толкоз захласнати от демократичните демокрации?
А. ЕПЪЛБАУМ: В техните очи най-заплашителните хрумвания, които провокират съпротива измежду личното им население, идват от нас. Тези режими ни виждат като източник на неустойчивост. Истинската повратна точка настъпи през 2013-2014 година Китай от дълго време се радваше на открити търговски връзки с демократичните демокрации. Но през 2013 година, когато Си Дзинпин пое ръководството на страната, вътрешна записка изброява " седем рискове ", пред които е изправена Китайската комунистическа партия. На първо място беше сложена западната конституционна народна власт. В същото време Русия реагира доста мощно на революцията на Майдана в Украйна, която беше стимулирана от предпочитание за присъединение към Европа и битка с корупцията. И това най-вече плаши Путин.
L " EXPRESS: Докато комунизмът оферираше опция на капитализма, дали идеологията към този момент не е толкоз значима за тези режими?
А. ЕПЪЛБАУМ: Разбира се, зависи от съответния случай. Иран има религиозна идеология, Китай към момента се придържа към марксистко-ленинската идеология. Руският режим е показан като закостенял и националистически, само че на първо място е надълбоко подкупен и безсрамен. Това, което се промени най-вече, е, че тези режими към този момент не си вършат труда да крият закононарушенията си. Русия даде да се разбере, че желае да подкопае всички интернационалните правила в региона на правата на индивида и филантропичните идеали. Войната в Украйна е методът на Путин да изпрати обръщение към Европа и трансатлантическия съюз, че не го интересува слогана " Никога повече " - т.е. концепцията, че в никакъв случай повече няма да има война, концентрационни лагери и етническо пречистване на нашия континент. Русия освен нахлу в Украйна и изтезаваше цивилни, само че и отвлече минимум 20 000 деца. Путин желае да покаже, че моралните основи, върху които е построена модерна Европа, не значат нищо. По същия метод Китай не се интересува какво мислят хората за отношението му към уйгурите и акцентира репресиите си против продемократичното придвижване в Хонконг. Това е надалеч от комунистическата агитация на Съветския съюз, която твърдеше, че работи за един по-добър свят. Вместо това тези режими учат своите жители да бъдат цинични и пасивни, да си гледат работата и да стоят надалеч от политиката.
Думата " многополярност " разказва действителността. Очевидно е, че има голям брой източници на мощ в света: Съединените щати, Китай, Русия, Индия, Бразилия... Но когато Русия или Китай приказват за " многополярност ", те си показват свят, който се опълчва на остарели полезности, като човешките права и интернационалните правила. Тези режими желаят да изградят свят, в който водачите на най-силните автокрации могат да вършат каквото си изискат, както към този момент вършат вътре в личните си страни. Те могат безнаказано да атакуван Украйна, а може би и Тайван един ден. Това е новата интернационална система, която построяват. Със сигурност има възмущение против някогашните колониални сили и антиамериканизъм, подхранван от прекомерно интервенционистката външна политика на Съединените щати през последните десетилетия. Русия, която сама по себе си е колониална мощ, и Китай се възползват от тази антизападна неприязън, като се показват като бранители на един многополюсен свят. Но всъщност тяхната цел е да основат свят, в който Русия, Китай, Зимбабве или Венецуела могат да вършат каквото си желаят.
L " EXPRESS: Вие цитирате известната тирада на Бил Клинтън през 2000 година, в която той се застъпва за приемането на Китай в СТО и твърди, че икономическата и политическата либерализация вървят ръка за ръка. Защо това не проработи?
А. ЕПЪЛБАУМ: Отначало сработи. В Русия, както и в Китай, хората имаха вяра в това. Тази концепция, защитавана от Клинтън, само че също и от немската политика на " Wandel durch Handel " (промяна посредством търговия), има историческа основа. След Втората международна война Германия и Франция започнаха икономическо съдействие, което докара до основаването на Европейския съюз, невиждан интервал на разцвет и мир. Но едно ново потомство олигарси и клептократи в Русия, Китай и другаде се обогати, като се възползва от непрозрачността на интернационалната финансова система, която му разреши да натрупа огромни суми, изключително в офшорни зони. Този съответен аспект на глобализацията беше неточност. Нови корумпирани елити съумяха да трансферират пари по света.
Преди 10 години трябваше да е ясно на всички, че автократичният свят има друга стратегическа визия за търговията от нашата. Наивно смятахме, че газопровод като Северен поток няма да има политически последствия. Сериозна неточност. По този метод автократичните режими са разбрали, че могат да употребяват стопански и финансови лостове, с цел да получат политическо въздействие и да дестабилизират демократичните диспути в личните ни страни. На европейците и американците им лиши прекалено много време, с цел да признаят, че търговията облагодетелства режими, които са все по-враждебни към личните им ползи.
L " EXPRESS: Наистина ли успеха на Доналд Тръмп е добра вест за тази " Корпорация " Автокрация "? Някои специалисти считат, че той може да бъде доста по-твърд от предстоящото, когато си има работа с Путин или Си Дзинпин...
А. ЕПЪЛБАУМ: Тръмп има някои декларирани цели. Той желае да отмъсти на всички, които са му се противопоставяли, и новото му президентство би трябвало да прокарва неговите лични ползи. Той въобще не се интересува дали Съединени американски щати ще са водач на демократичния свят. Според него съюзите, без значение дали са натовски или азиатски, не носят нищо положително. Следователно не би трябвало да разчитаме, че той ще управлява необятна коалиция, подготвена да се изправи против диктатурите и да отбрани интернационалните правила. От друга страна, по какъв начин той, според от личните си политически и финансови ползи, ще се държи по отношение на Китай и Русия? В момента е мъчно да се планува, тъй като той самият не знае. Тръмп няма проект за преустановяване на войната в Украйна, нито тактика за справяне с Путин. В обкръжението му има дълбоки различия дали да изостави Украйна или да удвои американската помощ. И по всичко проличава, че още не е избрал нито едното от двете. Същото важи и за Китай. Тръмп неведнъж е казвал, че се възхищава на Си Дзинпин, от време на време намеквайки, че няма да пази Тайван и не желае да провокира Китай във връзка с човешките права. Но в това време той приказва за мита, конкуренция и окупиране на Панамския канал, с цел да окаже напън върху китайските кораби. Тук той още веднъж се вслушва в разнообразни препоръки. В последна сметка той може просто да избере своята дипломация въз основа на това кой е приказвал с него последно.
L " EXPRESS: Защо оспорвате концепцията, че през днешния ден сме в нова Студена война?
А. ЕПЪЛБАУМ: Защото Студената война допуска ясно географско разделяне сред демокрации и диктатури. Но днешният свят е доста по-многостранен и комплициран. Група страни ясно се ангажират с демократичната народна власт. Те се намират основно в Европа и Азия, само че освен. Обратно, група диктатури явно има намерение да подкопае демокрациите. Но доста страни не се вписват в тези категории. Откриваме нелиберални демокрации, като Унгария, Индия или Турция, които имат по-двусмислени цели. Има властнически страни, чиято съществена мотивация не е да подкопават Запада, като страните от Персийския залив, само че също по този начин и Виетнам, който желае да резервира комерсиалните си връзки със Съединените щати, макар че се управлява от една партия, към момента публично комунистическа. Освен това демократичните и автократичните трендове се срещат на всички места. В рамките на нашите демократични страни, в Съединените щати, както и в Европа, има хора, които биха желали по-авторитарни и непрозрачни системи. Обратно, демократичните придвижвания се борят в автократичните страни. Например във Венецуела и Иран има мощна демократична съпротива. Така че дано не забравяме, че постоянно има хора, които желаят да живеят в правова страна в тези властнически страни. Не би трябвало да мислим за днешна Русия такава, каквато беше по време на Студената война.
L " EXPRESS: Какво би трябвало да създадат демократичните демокрации пред лицето на тази общественост от властнически режими?
А. ЕПЪЛБАУМ: Сега, когато Тръмп е в Белия дом, въпросът е по какъв начин европейските и азиатските демокрации могат да работят дружно. Вече бихме могли да сложим завършек на клептокрацията, като забраним финансовите практики, които са служили за обогатяване на тези автократични режими, като секрети банкови сметки, анонимни компании, парцели на олигарси в южната част на Франция... Можем също да контролираме интернет. Разбира се, не приказвам за цензура, само че можем да подсигуряваме, че платформите ще съблюдават законите на страните, в които оперират. Европейският съюз е в добра позиция да попречи на китайските и съветските режими да манипулират информация посредством TikTok, X или Фейсбук.
Освен това възпирането е най-хубавото оръжие против военна експанзия. Европа би трябвало да се запита по какъв начин може да сдържа Русия. Като тук не става дума единствено за обичайната военна опасност, само че и бойкот, хакерски атаки... Най-добрият метод да се възпре Русия е да се разреши на Украйна да завоюва войната. Три години след началото на нашествието Путин към момента не е постигнал задачите си. Но очевиден неуспех в Украйна би попречил на Русия да подхранва по-нататъшни експанзионистични планове, като в същото време изпраща обръщение на Китай за Тайван. Вече не сме в ера, в която можем да разчитаме на Съединените щати да подсигуряват отбраната ни. Но не можем да разчитаме и на рационална Русия. Ето за какво е извънредно време за подсилване на европейската военна мощност. Не знам дали Франция или Германия през днешния ден са подготвени за съвременна война, която е станала свръхсложна, изключително с потреблението на дронове. Не споделям, че би трябвало да влизаме в спор, само че би трябвало да сме подготвени да го създадем, тъй като това е най-хубавото възпиращо средство.
L " EXPRESS: Тези властнически режими не са ли доста по-слаби, в сравнение с си мислим? Иран претърпя поредност от неуспехи след 7 октомври, съветската стопанска система прегрява след три години война...
А. ЕПЪЛБАУМ: Всички тези режими имат огромни недостатъци. Дори в Китай стопанската система изпитва съществени усложнения и недоволството на хората пораства след рецесията с Ковид. Опитът на Си Дзинпин да си върне контрола върху стопанската система и да възвърне превъзходството на партията имаше негативни последствия. Русия има следната структурна уязвимост: в случай че нещо се случи на следващия ден с Путин, ние освен не знаем името на неговия правоприемник, само че даже не знаем по какъв начин този човек може да бъде назначен и считан за законен. В Русия няма процедура за заместничество, тъй че всяка промяна на властта ще провокира рецесия. Това е страна, която е във война от три години, със стотици хиляди убити или ранени руснаци в подмяна на прекомерно лимитирани териториални придобивки. Междувременно стопанската система прегрява и Русия се провали в Сирия. Тези режими освен имат вътрешни недостатъци, само че постоянно са прекомерно амбициозни спрямо действителните им благоприятни условия. Освен това рухването на режима на Башар Асад в Сирия е сериозен удар за Корпорация " Автокрация ", тъй като лишава Русия и Иран от съдружник и значим прокурист в района, само че и тъй като методът, по който рухна сирийският режим е предизвестие за другите. Централният дискурс на автократите е, че диктатурите са постоянни и сигурни, до момента в който демокрациите се разказват като слаби и разграничени. Но в Сирия една тирания, която беше на власт от петдесет години, се срина съвсем за една нощ, доказвайки, че сходни режими са по-крехки, в сравнение с наподобяват.
Какво е общото сред тях? Желанието да останат на власт непременно и омразата им към демократичната народна власт.
В дълго изявление за френския ежедневник L`Express Ан Епълбаум разисква мощните, само че и слабите страни на Русия и Китай. Докато желанията на Доналд Тръмп по отношение на Владимир Путин и Си Дзинпин остават неразбираеми както постоянно ( " той самият не знае " ), носителят на " Пулицър " приканва Европа да поеме водачеството в демократичния свят.
L`E XPRESS: Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Венецуела... Тези властнически режими имат разнообразни идеологии, само че през последните години стават все по-близки. Как си обяснявате това?
А. ЕПЪЛБАУМ: Това са все режими, чийто водач или ръководеща партия работи отвън закона, без самостоятелна правосъдна система, без законна съпротива, без свободни медии или без признание на правата на индивида. Нещо повече, те считат, че прозрачността и върховенството на закона са рискови за личната им власт. Движението за правата на дамите в Иран или антикорупционното придвижване в Русия се преглеждат като директни закани. Следователно тези режими би трябвало да се борят против демократичните хрумвания освен измежду личното си население, само че и в целия свят. Те вършат това посредством интернационалните институции или посредством акции за дезинформация в демократичните страни. Тези диктатури започнаха да си сътрудничат по опортюнистичен и транзакционен метод в икономическата, финансовата и, несъмнено, военната сфера. Това е най-очевидно в Украйна, където Русия разчита на севернокорейски бойци, ирански дронове и търговия с Китай, с цел да поддържа стопанската система си на повърхността.
L " EXPRESS: Отношенията сред боливарския режим на Венецуела и ислямистката теокрация на Иран, да вземем за пример, наподобяват доста странни...
А. ЕПЪЛАБУМ: Това са две петролни страни, обект на интернационалните наказания. Поради това те са принудени да си сътрудничат. Иранският режим оказва помощ на Венецуела да заобиколи икономическите наказания. В подмяна Венецуела дава паспорти на членове на " Хизбулла ", с цел да могат да пътуват, като по този метод подкрепя терористичния план на Иран. По този метод тези режими се оказват в една полукриминална, полутерористична общественост, която съществува паралелно с интернационалния ред.
L " EXPRESS: Защо това възходящо съдействие сред властническите режими е толкоз обезпокоително?
А. ЕПЪЛБАУМ: Първо, властническите режими идват на помощ на по-слабите режими. Видяхме го във Венецуела, където банкрутирал режим, който загуби изборите, съумя да се задържи на власт с помощта на съветски оръжия, китайски вложения и технологии за наблюдаване, полицейска помощ от Куба или съдействие с Иран. И в Беларус режимът се поддържа с помощта на съветския комшия. Зимбабве получава малко медийно внимание, само че ето още една страна, в която същинската съпротива не съумя да смъкна автократичен режим, подпомаган от Русия и Китай. Последните оферират " комплект за оцеляване " на провалени режими в Африка или другаде, употребявайки наемници или технология за наблюдаване. Ако сте деспот в неволя, знаете към кого да се обърнете. Освен това тези властнически режими интензивно се стремят да саботират интернационалните организации. Само преди няколко години Судан, който претърпява една от най-сериозните филантропични рецесии на съвремието, можеше да получи забележителна интернационална помощ. Но през днешния ден Обединените народи към този момент нямат средствата да създадат това. Русия има дълга история на политическа и медийна интервенция в демократичните демокрации. Сега имаме доказателства, че и други диктатури работят по сходен метод: Китай, несъмнено, само че също и Венецуела. Те все по-пряко вземат участие в изборите в нашите страни.
L " EXPRESS: Според Вас всички тези режими имат общ зложелател: ние. Защо тези диктатори са толкоз захласнати от демократичните демокрации?
А. ЕПЪЛБАУМ: В техните очи най-заплашителните хрумвания, които провокират съпротива измежду личното им население, идват от нас. Тези режими ни виждат като източник на неустойчивост. Истинската повратна точка настъпи през 2013-2014 година Китай от дълго време се радваше на открити търговски връзки с демократичните демокрации. Но през 2013 година, когато Си Дзинпин пое ръководството на страната, вътрешна записка изброява " седем рискове ", пред които е изправена Китайската комунистическа партия. На първо място беше сложена западната конституционна народна власт. В същото време Русия реагира доста мощно на революцията на Майдана в Украйна, която беше стимулирана от предпочитание за присъединение към Европа и битка с корупцията. И това най-вече плаши Путин.
L " EXPRESS: Докато комунизмът оферираше опция на капитализма, дали идеологията към този момент не е толкоз значима за тези режими?
А. ЕПЪЛБАУМ: Разбира се, зависи от съответния случай. Иран има религиозна идеология, Китай към момента се придържа към марксистко-ленинската идеология. Руският режим е показан като закостенял и националистически, само че на първо място е надълбоко подкупен и безсрамен. Това, което се промени най-вече, е, че тези режими към този момент не си вършат труда да крият закононарушенията си. Русия даде да се разбере, че желае да подкопае всички интернационалните правила в региона на правата на индивида и филантропичните идеали. Войната в Украйна е методът на Путин да изпрати обръщение към Европа и трансатлантическия съюз, че не го интересува слогана " Никога повече " - т.е. концепцията, че в никакъв случай повече няма да има война, концентрационни лагери и етническо пречистване на нашия континент. Русия освен нахлу в Украйна и изтезаваше цивилни, само че и отвлече минимум 20 000 деца. Путин желае да покаже, че моралните основи, върху които е построена модерна Европа, не значат нищо. По същия метод Китай не се интересува какво мислят хората за отношението му към уйгурите и акцентира репресиите си против продемократичното придвижване в Хонконг. Това е надалеч от комунистическата агитация на Съветския съюз, която твърдеше, че работи за един по-добър свят. Вместо това тези режими учат своите жители да бъдат цинични и пасивни, да си гледат работата и да стоят надалеч от политиката.
Думата " многополярност " разказва действителността. Очевидно е, че има голям брой източници на мощ в света: Съединените щати, Китай, Русия, Индия, Бразилия... Но когато Русия или Китай приказват за " многополярност ", те си показват свят, който се опълчва на остарели полезности, като човешките права и интернационалните правила. Тези режими желаят да изградят свят, в който водачите на най-силните автокрации могат да вършат каквото си изискат, както към този момент вършат вътре в личните си страни. Те могат безнаказано да атакуван Украйна, а може би и Тайван един ден. Това е новата интернационална система, която построяват. Със сигурност има възмущение против някогашните колониални сили и антиамериканизъм, подхранван от прекомерно интервенционистката външна политика на Съединените щати през последните десетилетия. Русия, която сама по себе си е колониална мощ, и Китай се възползват от тази антизападна неприязън, като се показват като бранители на един многополюсен свят. Но всъщност тяхната цел е да основат свят, в който Русия, Китай, Зимбабве или Венецуела могат да вършат каквото си желаят.
L " EXPRESS: Вие цитирате известната тирада на Бил Клинтън през 2000 година, в която той се застъпва за приемането на Китай в СТО и твърди, че икономическата и политическата либерализация вървят ръка за ръка. Защо това не проработи?
А. ЕПЪЛБАУМ: Отначало сработи. В Русия, както и в Китай, хората имаха вяра в това. Тази концепция, защитавана от Клинтън, само че също и от немската политика на " Wandel durch Handel " (промяна посредством търговия), има историческа основа. След Втората международна война Германия и Франция започнаха икономическо съдействие, което докара до основаването на Европейския съюз, невиждан интервал на разцвет и мир. Но едно ново потомство олигарси и клептократи в Русия, Китай и другаде се обогати, като се възползва от непрозрачността на интернационалната финансова система, която му разреши да натрупа огромни суми, изключително в офшорни зони. Този съответен аспект на глобализацията беше неточност. Нови корумпирани елити съумяха да трансферират пари по света.
Преди 10 години трябваше да е ясно на всички, че автократичният свят има друга стратегическа визия за търговията от нашата. Наивно смятахме, че газопровод като Северен поток няма да има политически последствия. Сериозна неточност. По този метод автократичните режими са разбрали, че могат да употребяват стопански и финансови лостове, с цел да получат политическо въздействие и да дестабилизират демократичните диспути в личните ни страни. На европейците и американците им лиши прекалено много време, с цел да признаят, че търговията облагодетелства режими, които са все по-враждебни към личните им ползи.
L " EXPRESS: Наистина ли успеха на Доналд Тръмп е добра вест за тази " Корпорация " Автокрация "? Някои специалисти считат, че той може да бъде доста по-твърд от предстоящото, когато си има работа с Путин или Си Дзинпин...
А. ЕПЪЛБАУМ: Тръмп има някои декларирани цели. Той желае да отмъсти на всички, които са му се противопоставяли, и новото му президентство би трябвало да прокарва неговите лични ползи. Той въобще не се интересува дали Съединени американски щати ще са водач на демократичния свят. Според него съюзите, без значение дали са натовски или азиатски, не носят нищо положително. Следователно не би трябвало да разчитаме, че той ще управлява необятна коалиция, подготвена да се изправи против диктатурите и да отбрани интернационалните правила. От друга страна, по какъв начин той, според от личните си политически и финансови ползи, ще се държи по отношение на Китай и Русия? В момента е мъчно да се планува, тъй като той самият не знае. Тръмп няма проект за преустановяване на войната в Украйна, нито тактика за справяне с Путин. В обкръжението му има дълбоки различия дали да изостави Украйна или да удвои американската помощ. И по всичко проличава, че още не е избрал нито едното от двете. Същото важи и за Китай. Тръмп неведнъж е казвал, че се възхищава на Си Дзинпин, от време на време намеквайки, че няма да пази Тайван и не желае да провокира Китай във връзка с човешките права. Но в това време той приказва за мита, конкуренция и окупиране на Панамския канал, с цел да окаже напън върху китайските кораби. Тук той още веднъж се вслушва в разнообразни препоръки. В последна сметка той може просто да избере своята дипломация въз основа на това кой е приказвал с него последно.
L " EXPRESS: Защо оспорвате концепцията, че през днешния ден сме в нова Студена война?
А. ЕПЪЛБАУМ: Защото Студената война допуска ясно географско разделяне сред демокрации и диктатури. Но днешният свят е доста по-многостранен и комплициран. Група страни ясно се ангажират с демократичната народна власт. Те се намират основно в Европа и Азия, само че освен. Обратно, група диктатури явно има намерение да подкопае демокрациите. Но доста страни не се вписват в тези категории. Откриваме нелиберални демокрации, като Унгария, Индия или Турция, които имат по-двусмислени цели. Има властнически страни, чиято съществена мотивация не е да подкопават Запада, като страните от Персийския залив, само че също по този начин и Виетнам, който желае да резервира комерсиалните си връзки със Съединените щати, макар че се управлява от една партия, към момента публично комунистическа. Освен това демократичните и автократичните трендове се срещат на всички места. В рамките на нашите демократични страни, в Съединените щати, както и в Европа, има хора, които биха желали по-авторитарни и непрозрачни системи. Обратно, демократичните придвижвания се борят в автократичните страни. Например във Венецуела и Иран има мощна демократична съпротива. Така че дано не забравяме, че постоянно има хора, които желаят да живеят в правова страна в тези властнически страни. Не би трябвало да мислим за днешна Русия такава, каквато беше по време на Студената война.
L " EXPRESS: Какво би трябвало да създадат демократичните демокрации пред лицето на тази общественост от властнически режими?
А. ЕПЪЛБАУМ: Сега, когато Тръмп е в Белия дом, въпросът е по какъв начин европейските и азиатските демокрации могат да работят дружно. Вече бихме могли да сложим завършек на клептокрацията, като забраним финансовите практики, които са служили за обогатяване на тези автократични режими, като секрети банкови сметки, анонимни компании, парцели на олигарси в южната част на Франция... Можем също да контролираме интернет. Разбира се, не приказвам за цензура, само че можем да подсигуряваме, че платформите ще съблюдават законите на страните, в които оперират. Европейският съюз е в добра позиция да попречи на китайските и съветските режими да манипулират информация посредством TikTok, X или Фейсбук.
Освен това възпирането е най-хубавото оръжие против военна експанзия. Европа би трябвало да се запита по какъв начин може да сдържа Русия. Като тук не става дума единствено за обичайната военна опасност, само че и бойкот, хакерски атаки... Най-добрият метод да се възпре Русия е да се разреши на Украйна да завоюва войната. Три години след началото на нашествието Путин към момента не е постигнал задачите си. Но очевиден неуспех в Украйна би попречил на Русия да подхранва по-нататъшни експанзионистични планове, като в същото време изпраща обръщение на Китай за Тайван. Вече не сме в ера, в която можем да разчитаме на Съединените щати да подсигуряват отбраната ни. Но не можем да разчитаме и на рационална Русия. Ето за какво е извънредно време за подсилване на европейската военна мощност. Не знам дали Франция или Германия през днешния ден са подготвени за съвременна война, която е станала свръхсложна, изключително с потреблението на дронове. Не споделям, че би трябвало да влизаме в спор, само че би трябвало да сме подготвени да го създадем, тъй като това е най-хубавото възпиращо средство.
L " EXPRESS: Тези властнически режими не са ли доста по-слаби, в сравнение с си мислим? Иран претърпя поредност от неуспехи след 7 октомври, съветската стопанска система прегрява след три години война...
А. ЕПЪЛБАУМ: Всички тези режими имат огромни недостатъци. Дори в Китай стопанската система изпитва съществени усложнения и недоволството на хората пораства след рецесията с Ковид. Опитът на Си Дзинпин да си върне контрола върху стопанската система и да възвърне превъзходството на партията имаше негативни последствия. Русия има следната структурна уязвимост: в случай че нещо се случи на следващия ден с Путин, ние освен не знаем името на неговия правоприемник, само че даже не знаем по какъв начин този човек може да бъде назначен и считан за законен. В Русия няма процедура за заместничество, тъй че всяка промяна на властта ще провокира рецесия. Това е страна, която е във война от три години, със стотици хиляди убити или ранени руснаци в подмяна на прекомерно лимитирани териториални придобивки. Междувременно стопанската система прегрява и Русия се провали в Сирия. Тези режими освен имат вътрешни недостатъци, само че постоянно са прекомерно амбициозни спрямо действителните им благоприятни условия. Освен това рухването на режима на Башар Асад в Сирия е сериозен удар за Корпорация " Автокрация ", тъй като лишава Русия и Иран от съдружник и значим прокурист в района, само че и тъй като методът, по който рухна сирийският режим е предизвестие за другите. Централният дискурс на автократите е, че диктатурите са постоянни и сигурни, до момента в който демокрациите се разказват като слаби и разграничени. Но в Сирия една тирания, която беше на власт от петдесет години, се срина съвсем за една нощ, доказвайки, че сходни режими са по-крехки, в сравнение с наподобяват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ