Щастливата новина за бебе, която идва след 12 години борба
Това е историята на Ирена и Иван - една млада влюбена двойка, която не стопира да се отхвърля от огромното си предпочитание да има дете. Независимо от компликациите и трудностите, пред които се изправят през годините на битка, съкровената им фантазия се сбъдва.
Ирена: С моя другар сключихме брак на 01.07.2010 година, като преди този момент бяхме дружно 3 години. Оттогава до 28.09.2022 година не сме спирали да се опитваме и надяваме да имаме дете. Като всяка млада двойка първоначално си мислихме, че е въпрос на време и нещата ще се случат.
Така месец след месец, година след година се опитвахме, само че за жалост без резултат. След 5 години опити взехме решение да се обърнем към ин витро клиника. След 3 години и доста несполучливи опити загубихме доверие в нашето опазване на здравето и взехме решение да се доверим на лекуване в чужбина. Насочихме се към огромна инвитро болница в Истанбул (Турция). За страдание тъкмо преди да тръгнем, се разболяхме от Covid, което ни забави с 6 м. Преминахме дружно през голям брой компликации по време на пандемията, свързани с локдауни, разнообразни ограничения свързани с пътуванията по границите, отделяне от близки и другари, с цел да може да останем здрави в този интервал и да имаме опция да сбъднем фантазията си.
Лекарите в Турция откриха казуса ни (мъжът ми имаше варикоцеле и това утежняваше качеството на сперматозоидите му и пречеше да имаме първокласен ембрион). Наложи се да претърпи интервенция, само че за жалост първият ни опит там беше несполучлив. 1 година след интервенцията му направихме още веднъж опит. Така се стигна до 28.09.2022 година, когато направихме трансфер.
Иван: На връщане към България в едно слънчево и прохладно време, една оса ужили ръката на Ирена. В началото си помислихме, че за следващ път нямаме шанс и се отчаяхме и плакахме. Вечерта се прегърнахме и си казахме " Всичко ще е наред, Господ е със нас и по този начин е трябвало да стане ". На 07.10.2022 след повече от 10 години очаквания, сълзи, компликации, ограничения, пътувания по граници, пандемии и какво ли още не - със свити сърца (безброй пъти разбивани след несполучливи опити), научихме най-хубавата вест до момента в живота ни - чакаме БЕБЕ и ще ставаме родители. Благодарим на Господ и на нашите фамилии и другари, че бяха до нас и са ни окуражавали през всичките тези години.
Как си представям бъдещето с моето дете?
Представяме си бъдещото с нашето дете в България. Искаме да му покажем корените му (родом сме от Троян). Да го научим да познава и почита българските обичаи. Да бъде заслужен човек, да почита възрастните и оказва помощ на по-слабите. Да бъде патриот и виновен човек. Ако имаме опция, бихме пътували доста с детето, с цел да покажем всички хубави места в България, на които до момента сме били, също и нови, тъй като обичта към родината се възпитава от най-ранна възраст, а и с цел да я обикнеш, нали би трябвало да я опознаеш, както е известният израз.
Има ли нещо друго, което желаете да споделите с нас?
Радваме се, че има хора като вас, които действително оказват помощ и мислят за българските фамилии и най-важното - за бъдещото на нашите деца и България!
Какво би трябвало да се промени в средата, с цел да се раждат повече деца?
Иван: Трябва да промени отношението си. Ако би трябвало - законите, с цел да откри способи по какъв начин да оказва помощ на младите фамилии. Сигурен съм, че не е нужно да откриваме " топлата вода ", а просто да се огледаме в положителните практики в страни, в които раждаемостта е във възходяща линия.
Ирена: С горест на сърцето, през тези 5 години, в които тичахме по лечебни заведения в България и Турция, видяхме хиляди български двойки, които желаят, само че не могат да имат деца. Това, което желая е да се ускори контрола над ин витро лечебните заведения в България. В момента те печелят един път от страната, която поема част от процедурата и повторно от двойките, които заплащат за прегледи, медикаменти и проучвания. В момента за жалост в никакъв случай не бих насочил към българска клиника двойка с нашите проблеми. Предпочитам да се доверя на експерти в чужбина, да платя, само че да знам, че там лекарите ще създадат всичко допустимо фантазията за дете да се случи. В България видях лекари, които знаят какво да кажат, с цел да подхранят очакванията в сърцето ти, само че когато би трябвало да създадат всичко належащо, то все нещо не е направено както би трябвало. 3 години минавахме по този път и за жалост можем да съпоставим ин витро процедурите в България и Турция. С болежка в сърцето, признавам, че тези в Турция са в пъти по-ефикасни. Дадох късмет на българското опазване на здравето, само че тук виждам доста пропуски и в случай че не се вземат ограничения, доста хора ще минат по нашия път. А не става дума единствено за средствата, които се дават, най-много никой не може да ни възвърне нервите, които сме изхабили в очакване, напразни очаквания и здравето, за което също има последици от потреблението на толкоз хормонални препарати и какви ли не още медикаменти, които приемаш, без да имаш потребност от тях от здравословна позиция, а единствено с цел да поддържаш някакви стойности на несъмнено равнище на даден хормон, кръвна захар и така нататък
Историята на Ирена и Иван е част от акцията на ДНК – “Направи го в този момент ”, която е ориентирана към образованите и стопански дейни млади българи, които рядко получават поддръжка във връзка с развъждането на своите деца. Ако сте заченали своето бебе през 2022, запишете се на, като изпратите своята персонална история, дружно със фамилна фотография. И тази година 20 от записалите се фамилии ще получат " Бебешки ДНК пакет " с всичко належащо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2023 година
Подкрепете самодейността, като си купите календар с идея: https://www.booktrading.bg/napravi-go-sega-2023
Ирена: С моя другар сключихме брак на 01.07.2010 година, като преди този момент бяхме дружно 3 години. Оттогава до 28.09.2022 година не сме спирали да се опитваме и надяваме да имаме дете. Като всяка млада двойка първоначално си мислихме, че е въпрос на време и нещата ще се случат.
Така месец след месец, година след година се опитвахме, само че за жалост без резултат. След 5 години опити взехме решение да се обърнем към ин витро клиника. След 3 години и доста несполучливи опити загубихме доверие в нашето опазване на здравето и взехме решение да се доверим на лекуване в чужбина. Насочихме се към огромна инвитро болница в Истанбул (Турция). За страдание тъкмо преди да тръгнем, се разболяхме от Covid, което ни забави с 6 м. Преминахме дружно през голям брой компликации по време на пандемията, свързани с локдауни, разнообразни ограничения свързани с пътуванията по границите, отделяне от близки и другари, с цел да може да останем здрави в този интервал и да имаме опция да сбъднем фантазията си.
Лекарите в Турция откриха казуса ни (мъжът ми имаше варикоцеле и това утежняваше качеството на сперматозоидите му и пречеше да имаме първокласен ембрион). Наложи се да претърпи интервенция, само че за жалост първият ни опит там беше несполучлив. 1 година след интервенцията му направихме още веднъж опит. Така се стигна до 28.09.2022 година, когато направихме трансфер.
Иван: На връщане към България в едно слънчево и прохладно време, една оса ужили ръката на Ирена. В началото си помислихме, че за следващ път нямаме шанс и се отчаяхме и плакахме. Вечерта се прегърнахме и си казахме " Всичко ще е наред, Господ е със нас и по този начин е трябвало да стане ". На 07.10.2022 след повече от 10 години очаквания, сълзи, компликации, ограничения, пътувания по граници, пандемии и какво ли още не - със свити сърца (безброй пъти разбивани след несполучливи опити), научихме най-хубавата вест до момента в живота ни - чакаме БЕБЕ и ще ставаме родители. Благодарим на Господ и на нашите фамилии и другари, че бяха до нас и са ни окуражавали през всичките тези години.
Как си представям бъдещето с моето дете?
Представяме си бъдещото с нашето дете в България. Искаме да му покажем корените му (родом сме от Троян). Да го научим да познава и почита българските обичаи. Да бъде заслужен човек, да почита възрастните и оказва помощ на по-слабите. Да бъде патриот и виновен човек. Ако имаме опция, бихме пътували доста с детето, с цел да покажем всички хубави места в България, на които до момента сме били, също и нови, тъй като обичта към родината се възпитава от най-ранна възраст, а и с цел да я обикнеш, нали би трябвало да я опознаеш, както е известният израз.
Има ли нещо друго, което желаете да споделите с нас?
Радваме се, че има хора като вас, които действително оказват помощ и мислят за българските фамилии и най-важното - за бъдещото на нашите деца и България!
Какво би трябвало да се промени в средата, с цел да се раждат повече деца?
Иван: Трябва да промени отношението си. Ако би трябвало - законите, с цел да откри способи по какъв начин да оказва помощ на младите фамилии. Сигурен съм, че не е нужно да откриваме " топлата вода ", а просто да се огледаме в положителните практики в страни, в които раждаемостта е във възходяща линия.
Ирена: С горест на сърцето, през тези 5 години, в които тичахме по лечебни заведения в България и Турция, видяхме хиляди български двойки, които желаят, само че не могат да имат деца. Това, което желая е да се ускори контрола над ин витро лечебните заведения в България. В момента те печелят един път от страната, която поема част от процедурата и повторно от двойките, които заплащат за прегледи, медикаменти и проучвания. В момента за жалост в никакъв случай не бих насочил към българска клиника двойка с нашите проблеми. Предпочитам да се доверя на експерти в чужбина, да платя, само че да знам, че там лекарите ще създадат всичко допустимо фантазията за дете да се случи. В България видях лекари, които знаят какво да кажат, с цел да подхранят очакванията в сърцето ти, само че когато би трябвало да създадат всичко належащо, то все нещо не е направено както би трябвало. 3 години минавахме по този път и за жалост можем да съпоставим ин витро процедурите в България и Турция. С болежка в сърцето, признавам, че тези в Турция са в пъти по-ефикасни. Дадох късмет на българското опазване на здравето, само че тук виждам доста пропуски и в случай че не се вземат ограничения, доста хора ще минат по нашия път. А не става дума единствено за средствата, които се дават, най-много никой не може да ни възвърне нервите, които сме изхабили в очакване, напразни очаквания и здравето, за което също има последици от потреблението на толкоз хормонални препарати и какви ли не още медикаменти, които приемаш, без да имаш потребност от тях от здравословна позиция, а единствено с цел да поддържаш някакви стойности на несъмнено равнище на даден хормон, кръвна захар и така нататък
Историята на Ирена и Иван е част от акцията на ДНК – “Направи го в този момент ”, която е ориентирана към образованите и стопански дейни млади българи, които рядко получават поддръжка във връзка с развъждането на своите деца. Ако сте заченали своето бебе през 2022, запишете се на, като изпратите своята персонална история, дружно със фамилна фотография. И тази година 20 от записалите се фамилии ще получат " Бебешки ДНК пакет " с всичко належащо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2023 година
Подкрепете самодейността, като си купите календар с идея: https://www.booktrading.bg/napravi-go-sega-2023
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ