Защо две сестри от Индия 4 години се престрували на мъже?
Това е историята на двете сестри от Индия, които четири години се престрували на момчета, поради любовта към фамилията си.
Един ден татко на Джиоти (Jyoti) и Неха (Neha) се разболял тежко и към този момент не можел да работи в фамилния фризьорски салон, по тази причина девойки решили да поемат работата в него. Налагало се да създадат това с цел да печелят пари за фамилията си.
Имало обаче огромна спънка. Това не било толкоз просто, тъй като съгласно локалните закони индийските дами можели да работят единствено вкъщи или във плантация. Следователно, с цел да оказват помощ по някакъв метод на фамилията си, девойките трябвало да прибягнат до ловкост.
Това се случило в малко индийско село в щата Утар Прадеш, където живеело семейство Кумари. Малкия фризьорски салон бил единственият им източник на приходи. Когато бащата се разболял и не можел към този момент да работи, те изпаднали в огромни финансови усложнения. За да оправят по някакъв метод нещата, девойките взели самоуверено решение, да поемат фамилния бизнес.
Местните патриархални обичаи обаче не разрешават на девойките да работят другаде, с изключение на в къщи или в стопанство. В индийските села по принцип не е добре признато, когато жена работи и още повече да обслужва мъже. Затова, с цел да работят във фризьорския салон, 18-годишната Джооти и 16-годишната Неха подстригали късо косите си, поставили гривни, носени на ръцете от локалните мъже, сменили облеклата си и почнали да се назовават Дийпак и Раджу. Така преобразени като момчета, те поели работата на татко си.
Разбира се, съседите на Кумари съвсем незабавно разбрали за измамата, само че замълчали. А защото посетителите на фризьорския салон били най-вече поданици на други села, индийските девойки съумели да скрият същинския си пол за много дълго време. Те се оказали надарени и задържали клиентите на татко си.
Четири години, сутринта девойките ходели на учебно заведение, а следобяд работели във фризьорския салон. Бюджетният „ салон за хубост “ бил ситуиран в дребна стая с лющеща се багра по стените и пукнатини на всички места. Джиоти и Нехе успявали да печелят по 400 рупии дневно. Тези пари били задоволителни за изхранване на фамилията и помощ за болния татко.
С течение на времето девойките придобили убеденост в себе си и работата си, тъй че последователно почнали да разкриват своята еднаквост. Местните публицисти научили за изобретателните девойки, а по-късно за тях разбрали и хората в държавното управление. Висшите чиновници персонално посетили дома на семейство Кумари и изказали благодарности на сестрите за саможертвата им.
Сега Джооти и Неха към този момент не подстригват косата си и не се вършат на „ момчета “, само че не престават да работят във фризьорския салон. Според сестрите, клиентите им дали прошка за измамата, откакто са научили за благородните им планове и не престават да идват, с цел да употребяват услугите им.
Историята на тези девойки е образец, по какъв начин в случай че лъжата е от благородни претекстове, нещата могат да се развият добре. В консервативно общество като тяхното се е изисквало доста храброст, с цел да се вземе и реализира сходно решение. Сигурно не им е било елементарно, и да излъжат и да се крият, да учат и да работят и да се опасяват от възможни последствия. Но смелите девойките са се справили и в края на краищата всичко е приключило добре.
