Това е исторически момент за Мароко и по-специално за жените в страната.
Осем месеца след като техните мъжки колеги влязоха в историята с достигането на полуфиналите на Световното първенство за мъже, мароканският женски футболен отбор разтърси традиционната йерархия на спорта.
Първата нация с мнозинство от араби и мюсюлмани, която се класира за текущото Световно първенство за жени, мароканската страна изуми футболните експерти, побеждавайки Колумбия и Южна Корея, за да стигне до финалните 16.
Въпреки това, не само противниковите футболни отбори, които Atlas Lionesses, както се нарича отборът, трябваше да дриблират, за да стигнат дотам, където са.
Един инцидент се открои по-специално.
Преди световното първенство един журналист от BBC сметна за уместно да зададе въпрос, който изобщо не е свързан с футбола, на капитана на мароканския отбор Гизлан Чебак.
„В Мароко е незаконно да имаш гей връзка. Имате ли гей играчи във вашия отбор и какъв е животът им в Мароко?“, попита репортерът на BBC по време на пресконференцията преди мача в Мелбърн преди сблъсъка на Мароко с Германия.
Чебак изглеждаше объркан от линията на въпросите и служител на ФИФА, модериращ пресконференцията, веднага се намеси: „Съжалявам, това е много политически въпрос, така че ще се придържаме към въпроси, свързани с футбола.“
Журналистът на BBC обаче удвои линията си на разпит.
В Мароко хомосексуалността може да доведе до три години лишаване от свобода и само поради тази причина беше крайно безотговорно да се оказва натиск върху мароканския капитан да изгони всеки, който може да е гей. Нито пък беше правилната платформа играчите да бъдат принуждавани да се представят като гей (ако има гей играчи в отбора), ако не са избрали сами да го направят.
Но въпросът разкри и проблемни пристрастия. Мароканският мъжки отбор - също обект на расизъм - не е задаван този въпрос. Попаднал ли е журналистът на BBC в капана на половите стереотипи, че само гей жени играят футбол, проблем, срещу който самата BBC преди това е водила кампания?
С домакинство в Австралия и Нова Зеландия, Световното първенство за жени – подобно на изданието за мъже миналата година – стана свидетел на редица първи играчи от Мароко, чийто отбор включва и първата играчка на хиджаби, участвала в турнира.
Въпросите около тези постижения биха били напълно подходящи, ако не се съсредоточи върху една арабска нация в събитието и се опита да хвърли негативна светлина върху миризмата на страната на чувството за морално превъзходство Западните медии също демонстрираха, когато Катар беше домакин на мъжкото състезание през 2022 г. Световно първенство.
Нито един журналист не е обикалял да пита Линдзи Хоран или Алекс Морган, съкапитаните на женския национален отбор на САЩ, какъв е животът на чернокожите американски играчи в техния отбор, имайки предвид расистката полицейска бруталност, която продължава да съществува в САЩ.
Не са им задавани въпроси за отмяната на правата на аборт в САЩ или за незаконното нахлуване в Ирак и усложняващите го последици две десетилетия по-късно.
Това са важни политически дебати, които трябва да се водят, но да избирате кого да питате избирателно, на спортно събитие, особено когато играчите не са водили кампания по самите въпроси, в най-добрия случай предполага предразсъдъци и дневен ред в най-лошия.
Да попитате Колин Каперник, например, за полицейската бруталност е логично, като се има предвид, че той е начело на движението „застанете на колене“. Но никога не бихте отишли при механик, за да зададете медицински въпрос.
Стана модел да се демонстрира морално превъзходство над арабските нации. Когато никоя друга нация не получава въпроси относно правата на ЛГБТК или друг политически проблем, изтъкването на Мароко показва тази тенденция за налагане на западните перспективи в световен мащаб.
Световното първенство в Катар миналата година беше бомбардирано по подобен начин с критика, голяма част от която беше примесена с ориентализъм и расизъм. Такива опасения се повдигат от други арабски нации, които искат да популяризират собствените си спортни сектори.
Някак си обаче имаше малко реакция към домакинството на Световното първенство за мъже през 2026 г. в САЩ, Канада и Мексико. Никакви въпроси относно структурния расизъм, продължаващия принудителен труд, правата на имиграцията, унищожителното насилие с оръжие и други не са били задавани на американския лагер.
Това чувство за морално превъзходство не се ограничава и до футбола. Всички филми, избрани за номинации за Оскар, които имат сюжетни линии, базирани в Близкия изток, през последните години са били такива, които показват региона през призмата на война, тероризъм или потисничество.
Филми като The Hurt Locker и Zero Dark Thirty, които спечелиха наградите на Академията, показаха региона като изпълнен с насилие, без да поставят под въпрос ролята на войните на САЩ в Афганистан и Ирак за подхранването на това насилие. Същото е и с филмите от региона, номинирани за Оскар, като Капернаум, Омар и Раят сега.
Всички те са отлични филми сами по себе си, но фактът, че само те са избрани за номинации за Оскар и други истории, които не са свързани с насилие, не попадат в списъка, показва увековечаването на негативните стереотипи за арабския свят.< /p>
Трябва да празнуваме постиженията и напредъка на региона. Нека не забравяме, това Световно първенство беше едно от многото първи за мароканските жени.
Сред най-ранните университети в света е основан от Фатима ал-Фихрия, мароканка, преди повече от хилядолетие.
Откакто въпросът за правата на ЛГБТК беше зададен на мароканския капитан, BBC се извини, след като получи широко разпространена реакция. Но западните медии като цяло трябва да отразяват.
Спортът, и по-специално футболът, трябва да бъде обединяващ фактор в целия свят. Световното първенство е чудесен повод да изпълним това обещание. Като използват тази платформа, за да демонстрират дълбоко вкоренени пристрастия срещу арабския свят, западните медии само се излагат.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
