Юмрукът на Макрон не впечатли пестеливата четворка
Това е исторически ден за Европа, туитна френският президент Еманюел Макрон.
Ден по-рано, по информация на Politico, френският държавен глава е бил доста надалеч от патетичното и оптимистично въодушевление, блъскайки с пестник по масата по време на лидерската среща на Европейски Съюз в Брюксел:
" Може да ме вземате за откачалка с моите грантове, ОК, само че даже Ангела е с мен. "
От Politico не излиза наяве дали тези думи на френския президент са били преди или откакто той е обвинил австрийския канцлер Себастиан Курц, че същият заема мястото на Англия в Европейски Съюз.
Ако отместим страстите, които са съпровождали срещата на Европейски Съюз в Брюксел, както и протоколните и оптимистични изявления след нея, триумфът на " спестовната четворка " - Холандия, Швеция, Австрия и Дания, към които се причисли и Финландия (П4+1), е забележим в няколко посоки.
Първо, сумата за грантове бе понижена от 500 млрд на 390 милиарда Тази за нисколихвените заеми бе увеличена от 250 млрд на 360 милиарда Това касае не просто размера на възстановителния фонд на Европейски Съюз, а методът, по който сумите по него ще бъдат дислоцирани.
Второ, П4 получи отстъпки в годишните вноски към бюджета на Европейски Съюз. В туитър се появиха към този момент колажи, в които Маргарет Тачър участва на фона на общата фотография на държавните ръководители на Австрия, Холандия, Швеция и Дания.
Трето, въвеждането механизма " emergency brake ". Това ще даде опция на държава-членка да постанова несъгласие по отношение на друга такава, която не извършва съответните стопански промени, с които ще бъдат обвързани получаваните средства. Все още обаче не е ясно какъв брой " мощно " ще бъде това несъгласие и по какъв начин, в случай че дали, ще може да бъде преодолявано.
Четвърто, обвързването на получаваните средства с върховенството на закона. Тук употребяваният език е мъгляв и воднист, главно поради съображения от Полша и Унгария. Но се допуска, че квалифицирано болшинство в Съвета на Европа ще може да блокира даването на средства по отношение на страната членка, против която има такива съображения.
Пето, крайбрежните портове на Европейски Съюз ще задържат по-висок % от митата за бюджетите на съответните страни, в сравнение с това бе до момента казусът (другата част, по-голяма в безспорни стойности, по този начин или другояче отива за ЕС). За последното обаче би трябвало по-нататъшно удостоверение. В основата на това стои холандският интерес около врата на Ротердам.
Лидерската среща на страните членки на Европейски Съюз в Брюксел е извънредно значим стадий в развиването на Европейски Съюз. За първи път Брюксел ще изтегли общ заем на толкоз огромна стойност (750 млрд евро). Последното ще бъде съпроводено с по-стриктен надзор върху механизмите за консумиране и връщане на тези пари от всяка обособена държава-членка. Действията ще станат предпочитани пред приказките.
По време на срещата ползата на България бе да стои компактно до френско-германската позиция. Не просто тъй като съгласно нея процентът на грантовете бе по-голям от този на заемите (и двете пера щяха да се регистрират по какъв начин се изразходват, само че единствено вторите - да се връщат), а тъй като тя представляваше опит за по-солидарно и по-бързо излизане от икономическата рецесия на територията на Стария континент.
Компромисите, които Франция и Германия направиха пред П4+1, чертаят нова действителност, обвързвана с постепенната равноправност на фискално дисциплинираните (най-вече северни) страни. Ако и да желаеше Европейски Съюз на две скорости, то френският Макрон е на път да го получи, само че не оттова, откъдето го очакваше. В момента кливиджът в Европейски Съюз е не толкоз Западна/Източна Европа, а Северна/Южна: П4+1 против Испания, Италия и Гърция. И този кливидж е не толкоз обвързван с полезностите, колкото с парите: дълговата задлъжнялост по отношение на БВП-то образува настройки и настроения, които образуват нови лагерите и вършат по този начин, че консерватори и социалисти да бъдат в един тим (Гърция и Испания, например).
Колизията сред Франция, от една страна, Холандия и Австрия, от друга, е в действителност забавна, тъй като Париж се озовава в " обувките " на страни, които имат проблеми, присъщи за страните от Централна и Източна Европа (тромави държавни администрации, спънати промени и проблематични държавни бюджети). А в лицето на холандския министър-председател Марк Рюте, Еманюел Макрон ще би трябвало да регистрира все по-силно европейско наличие, зад което стоят все по-организирани и необятни настройки. Още повече, че холандският министър-председател не е Виктор Орбан, и против него не може да бъде играна картата за свободата на словото и корупцията.
" Ние всички сме експерти, можем да поемаме няколко удара ", сподели през вчерашния ден Марк Рюте. Явно той не се е респектирал от свитата в пестник ръка на френския президент.
Ден по-рано, по информация на Politico, френският държавен глава е бил доста надалеч от патетичното и оптимистично въодушевление, блъскайки с пестник по масата по време на лидерската среща на Европейски Съюз в Брюксел:
" Може да ме вземате за откачалка с моите грантове, ОК, само че даже Ангела е с мен. "
От Politico не излиза наяве дали тези думи на френския президент са били преди или откакто той е обвинил австрийския канцлер Себастиан Курц, че същият заема мястото на Англия в Европейски Съюз.
Ако отместим страстите, които са съпровождали срещата на Европейски Съюз в Брюксел, както и протоколните и оптимистични изявления след нея, триумфът на " спестовната четворка " - Холандия, Швеция, Австрия и Дания, към които се причисли и Финландия (П4+1), е забележим в няколко посоки.
Първо, сумата за грантове бе понижена от 500 млрд на 390 милиарда Тази за нисколихвените заеми бе увеличена от 250 млрд на 360 милиарда Това касае не просто размера на възстановителния фонд на Европейски Съюз, а методът, по който сумите по него ще бъдат дислоцирани.
Второ, П4 получи отстъпки в годишните вноски към бюджета на Европейски Съюз. В туитър се появиха към този момент колажи, в които Маргарет Тачър участва на фона на общата фотография на държавните ръководители на Австрия, Холандия, Швеция и Дания.
Трето, въвеждането механизма " emergency brake ". Това ще даде опция на държава-членка да постанова несъгласие по отношение на друга такава, която не извършва съответните стопански промени, с които ще бъдат обвързани получаваните средства. Все още обаче не е ясно какъв брой " мощно " ще бъде това несъгласие и по какъв начин, в случай че дали, ще може да бъде преодолявано.
Четвърто, обвързването на получаваните средства с върховенството на закона. Тук употребяваният език е мъгляв и воднист, главно поради съображения от Полша и Унгария. Но се допуска, че квалифицирано болшинство в Съвета на Европа ще може да блокира даването на средства по отношение на страната членка, против която има такива съображения.
Пето, крайбрежните портове на Европейски Съюз ще задържат по-висок % от митата за бюджетите на съответните страни, в сравнение с това бе до момента казусът (другата част, по-голяма в безспорни стойности, по този начин или другояче отива за ЕС). За последното обаче би трябвало по-нататъшно удостоверение. В основата на това стои холандският интерес около врата на Ротердам.
Лидерската среща на страните членки на Европейски Съюз в Брюксел е извънредно значим стадий в развиването на Европейски Съюз. За първи път Брюксел ще изтегли общ заем на толкоз огромна стойност (750 млрд евро). Последното ще бъде съпроводено с по-стриктен надзор върху механизмите за консумиране и връщане на тези пари от всяка обособена държава-членка. Действията ще станат предпочитани пред приказките.
По време на срещата ползата на България бе да стои компактно до френско-германската позиция. Не просто тъй като съгласно нея процентът на грантовете бе по-голям от този на заемите (и двете пера щяха да се регистрират по какъв начин се изразходват, само че единствено вторите - да се връщат), а тъй като тя представляваше опит за по-солидарно и по-бързо излизане от икономическата рецесия на територията на Стария континент.
Компромисите, които Франция и Германия направиха пред П4+1, чертаят нова действителност, обвързвана с постепенната равноправност на фискално дисциплинираните (най-вече северни) страни. Ако и да желаеше Европейски Съюз на две скорости, то френският Макрон е на път да го получи, само че не оттова, откъдето го очакваше. В момента кливиджът в Европейски Съюз е не толкоз Западна/Източна Европа, а Северна/Южна: П4+1 против Испания, Италия и Гърция. И този кливидж е не толкоз обвързван с полезностите, колкото с парите: дълговата задлъжнялост по отношение на БВП-то образува настройки и настроения, които образуват нови лагерите и вършат по този начин, че консерватори и социалисти да бъдат в един тим (Гърция и Испания, например).
Колизията сред Франция, от една страна, Холандия и Австрия, от друга, е в действителност забавна, тъй като Париж се озовава в " обувките " на страни, които имат проблеми, присъщи за страните от Централна и Източна Европа (тромави държавни администрации, спънати промени и проблематични държавни бюджети). А в лицето на холандския министър-председател Марк Рюте, Еманюел Макрон ще би трябвало да регистрира все по-силно европейско наличие, зад което стоят все по-организирани и необятни настройки. Още повече, че холандският министър-председател не е Виктор Орбан, и против него не може да бъде играна картата за свободата на словото и корупцията.
" Ние всички сме експерти, можем да поемаме няколко удара ", сподели през вчерашния ден Марк Рюте. Явно той не се е респектирал от свитата в пестник ръка на френския президент.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ