Аз съм здрав 35-годишен мъж, а годините си минават: Когато жена ми забременя, започнах връзка
Това е същинска история от същинския живот.
„ Да. Имам държанка. Тази дума е някак неприятна, а и дамите несъмнено биха ме умъртвили с камъни. Но това е за малко. Просто брачната половинка ми е бременна…
Но дано стартира изначало. Оженихме се преди 6 години, аз бях на 30 година, а жена ми на 24 година Дотогава към този момент се бях наиграл задоволително, желаех да основа семейство, да имам деца. А и на по-малкия ми брат му се родиха близнаци – напряко му завидях!
Когато видях бъдещата си брачна половинка, всичко се подреди по местата си…
Много скоро ѝ предложих брак. За какво да отсрочвам – майката на бъдещите ти деца се познава незабавно, сигурен съм!
Заживяхме просто идеално, не поглеждах никоя с изключение на жена си. Когато тя ми заяви, че е бременна, напряко полудях от наслада. Стъпвах на пръсти около нея! Мои познати девойки ме взимаха на майтап, споделяха другарски, че съм мъж под чехъл.
А след това внезапно на десетата седмица… е, нямаше към този момент бебе. Жена ми пометна. Случва се, по този начин ми споделиха. Да не дава Господ такива „ случки “ – жена ми беше в извънредно положение, а и аз също. Половин година се пазихме, както ни посъветваха лекарите, правихме всякакви неща за подсилване на здравето, тя пиеше всякакви хапчета. После захвърлихме контрацептивите, дълго се старахме, само че без резултат! Две години не можа да зачене… А след това – отново две черти и наслада! Но внезапно ме обзе ужасяващ боязън. Спрях да я допирам, единствено ѝ споделях, че я обичам. На ръце я носих, стараех се да предусещам всяко нейно предпочитание.
Всичко вървеше добре до 4 месец и половина! И след това пак… Изтекоха ѝ водите и детето остана вътре да се задушава. На 18-та седмица – аборт по медицински показания.
Вече се усещам като акушер-гинеколог – толкоз неща научих за това време. Не мога да опиша с думи какво претърпя жена ми. Плачеше непрекъснато, изключително когато виждаше бебета, дори и по малкия екран.
А мен ме обзе някакво равнодушие. Казах си, че по този начин ни е било писано. Нали я обичам? Обичам я, несъмнено! Тя е моята жена, най-прекрасната, животът ми с нея е превъзходен. А деца… Не на всеки му е писано да има деца. Общо взето, взех решение да не върша огромна покруса от това. Казах на жена си, че животът е дълъг. Да оставим нещата да вървят по този начин, както се случи, пък аз няма да спра да я обичам в никакъв случай.
И представете си – към този момент е в седмия месец! Жена ми е съвсем на 30 години, тя постоянно е била хубавица, а в този момент напряко свети от вътрешната страна. Според мен е на идеалната възраст, с цел да стане майка!
А аз започнах връзка с Полина… Тя ми е колежка, работим в един офис. Когато жена ми забременя за трети път, аз стопирах да изпитвам увлечение към нея. То и лекарите ми подредиха да бъда деликатен с нея, а аз и самичък не мога да ѝ посегна – изпитвам същия смут, че ще стане като предните два пъти. Реших, че няма да я окачам, до момента в който не роди. А и тя самата се плаши от всичко.
В последна сметка аз съм здрав 35-годишен мъж, годините си минават, а ние толкоз самоограничение сме имали в живота си, не можахме да се отпуснем като хората. Полина е забавна жена, сочна, омъжена, с една-две години по-възрастна от мен. Не може да има деца и не се тормози по този мотив. Живее си за личен кеф и няма срещу малко многообразие. Общо взето, е без искания. Има си всичко, само че ѝ липсва малко екшън. Както се оказа, и на мен ми липсва.
Допреди това не бях изневерявал на жена си, хрумвали са ми сходни мисли, само че едни такива… по-скоро теоретични. А с Полина се познаваме от дълго време, поддържаме естествена връзка на работа и си споделих „ Защо пък не? “.
Това даже не е невярност, а чисто физиологично упражнение. Разтоварване и нищо повече. „ Любовницата “ ми гледа по същия метод на връзката ни. Приятелски секс за взаимно наслаждение. Когато жена ми роди, всичко това ще завърши незабавно! Полина ще си откри различен екшън, а аз ще стана образцов татко, сигурен съм. Пък образцов брачен партньор съм си и в този момент – жена ми е единствената за мен! “
Инфо: Марица
