Боряна Димитрова: Ще има преходен парламент с кратък живот, с 2-3 задачи
„ Това е и опит за взаимоотношение с жителите, които формулират мечтаната смяна. Началната сила за разграничаване не би трябвало да ни изненадва, само че ролята на политическите субекти не е да следват сляпо ентусиазма и волята на хората. Тяхната съществена отговорност е да структурират и предложат хрумвания, взаимни отстъпки. Именно това структуриране, ми се коства, че следва да се извърши или още не е въображаемо “, добави тя пред Bloomberg TV Bulgaria.
Може и по този начин да се преглеждат резултатите – заключи Димитрова – сега ще има временен парламент с къс живот, с 2-3 задания. Той щял да даде време на политическите субекти да се структурират и да изяснят какво оферират на гласоподавателите, и в идващия парламент какви допирни точки ще потърсят. По думите й:
„ Едно общество, в случай че е мощно разграничено, не може да върви напред. Имаше доста разбори за разделянето в Америка. Когато обществото няма единодушие по общи планове, като - накъде вървим; каква е каузата; какво желаеме да реализираме - се основават доста проблеми – стопански, обществени.
Иначе, багра се – вероятни са много по-негативни сюжети “, предизвести Димитрова.
„ Не просто политическа рецесия и дестабилизация на Народното събрание. Това дори не е най-фаталното. А да имаме изостряне на несъгласията в обществото, които вместо да водят до задоволително слагане на цели, да усилят борбата. А това не е в интерес на нито една страна. “
„ Размиването “ на двупартийната система у нас, по думите на социоложката, стартира с държавното управление на Национална движение „Симеон Втори". Тази линия се продължава от ГЕРБ - идната нито лява, нито дясна партия. Сега имаме „ ИТН “ (ИТН), при която няма никаква изясненост по отношение на ориентацията. Дневният ред на Има Такъв Народ е този на референдума. Но това не е управническа стратегия. „ Накъде вървим? “ - реторично запита Димитрова. „ Към търсене на реформистки мостове или към популистко създаване на политическата система? “ Тя предизвести, че популизмът не познава граници.
„ Вотът на недоволството без опорна точка на консолидация може да докара до Народно събрание, в което разделянето ще е още по-голямо, с популистко болшинство, което споделя това, което хората желаят да чуят, без да знаем кои са кукловодите, стоящи откъм гърба. “
Сега имаме доста ограждащи стени и малко мостове, сподели още Боряна Димитрова. Избирателите в доста по-голяма степен знаят кой какво няма да прави и с кого няма да работи. Но не знаем, в случай че някой се събере с него – какви ще са основите и допирните точки. По думите й:
„ Политическата технология в позитивния смисъл има най-малко две измерения – първото е да се очертаят границите, отвън които една политическа мощ не може да отстъпи, тъй като това би я разрушило идейно, ценностно, би нарушило главните й правила. Другото направление са зоните на консенсус. Кои са тези неща, за които можем да се споразумеем: данъчна, фискална политика, влизане в еврозоната, поддържаме ли единна външнополитическа ориентировка или аспекти на правосъдната промяна. Виждаме разграничителната линия във връзка с ГЕРБ – няма да създадем коалиция с ГЕРБ. Но не е ясна идната стъпка. Промяна на мястото на прокуратурата, каквото предлага „ Демократична България “ или директен избор на основен прокурор, каквото предлага групировката на Слави Трифонов. “
„ За някои от новите политически сили нямаме никаква визия къде се простират техните ценностни граници. Това важи и за „ ИТН “ и за обединението „ Изправи, се! Мутри вън! “ Ние не знаем каква е тяхната ценностна и идеологическа ориентировка “, заключи Боряна Димитрова. По думите й тези неща са значими, тъй като демонстрират границата на компромиса и политическата еднаквост.
Може и по този начин да се преглеждат резултатите – заключи Димитрова – сега ще има временен парламент с къс живот, с 2-3 задания. Той щял да даде време на политическите субекти да се структурират и да изяснят какво оферират на гласоподавателите, и в идващия парламент какви допирни точки ще потърсят. По думите й:
„ Едно общество, в случай че е мощно разграничено, не може да върви напред. Имаше доста разбори за разделянето в Америка. Когато обществото няма единодушие по общи планове, като - накъде вървим; каква е каузата; какво желаеме да реализираме - се основават доста проблеми – стопански, обществени.
Иначе, багра се – вероятни са много по-негативни сюжети “, предизвести Димитрова.
„ Не просто политическа рецесия и дестабилизация на Народното събрание. Това дори не е най-фаталното. А да имаме изостряне на несъгласията в обществото, които вместо да водят до задоволително слагане на цели, да усилят борбата. А това не е в интерес на нито една страна. “
„ Размиването “ на двупартийната система у нас, по думите на социоложката, стартира с държавното управление на Национална движение „Симеон Втори". Тази линия се продължава от ГЕРБ - идната нито лява, нито дясна партия. Сега имаме „ ИТН “ (ИТН), при която няма никаква изясненост по отношение на ориентацията. Дневният ред на Има Такъв Народ е този на референдума. Но това не е управническа стратегия. „ Накъде вървим? “ - реторично запита Димитрова. „ Към търсене на реформистки мостове или към популистко създаване на политическата система? “ Тя предизвести, че популизмът не познава граници.
„ Вотът на недоволството без опорна точка на консолидация може да докара до Народно събрание, в което разделянето ще е още по-голямо, с популистко болшинство, което споделя това, което хората желаят да чуят, без да знаем кои са кукловодите, стоящи откъм гърба. “
Сега имаме доста ограждащи стени и малко мостове, сподели още Боряна Димитрова. Избирателите в доста по-голяма степен знаят кой какво няма да прави и с кого няма да работи. Но не знаем, в случай че някой се събере с него – какви ще са основите и допирните точки. По думите й:
„ Политическата технология в позитивния смисъл има най-малко две измерения – първото е да се очертаят границите, отвън които една политическа мощ не може да отстъпи, тъй като това би я разрушило идейно, ценностно, би нарушило главните й правила. Другото направление са зоните на консенсус. Кои са тези неща, за които можем да се споразумеем: данъчна, фискална политика, влизане в еврозоната, поддържаме ли единна външнополитическа ориентировка или аспекти на правосъдната промяна. Виждаме разграничителната линия във връзка с ГЕРБ – няма да създадем коалиция с ГЕРБ. Но не е ясна идната стъпка. Промяна на мястото на прокуратурата, каквото предлага „ Демократична България “ или директен избор на основен прокурор, каквото предлага групировката на Слави Трифонов. “
„ За някои от новите политически сили нямаме никаква визия къде се простират техните ценностни граници. Това важи и за „ ИТН “ и за обединението „ Изправи, се! Мутри вън! “ Ние не знаем каква е тяхната ценностна и идеологическа ориентировка “, заключи Боряна Димитрова. По думите й тези неща са значими, тъй като демонстрират границата на компромиса и политическата еднаквост.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ