Експериментът на Милграм: подчинение на авторитета
Това е опит в обществената логика на психиката, извършен от Стенли Милграм през 1963 година Експериментът получил необятна известност, както в научните, по този начин и в публичните среди. Някои учени считат този опит за един от най-жестоките в историята на логиката на психиката. Участниците в него получили задача да пробудят садистичните си пристрастености умишлено, причинявайки болежка и страдалчество на други хора.
Кой е Стенли Милграм?
Роден е в Ню Йорк на 15 август 1933 година Получава главното си обучение в учебно заведение „ Джеймс Монро “, като учи в същия клас дружно с различен прочут психолог Филип Зимбардо. След довеждане докрай на учебното заведение, Милграм влиза в Кралския лицей в Ню Йорк, във Факултета по политология. Но скоро излиза наяве, че тази научна сфера не провокира интерес у него. И въпреки всичко, съумява да приключи образованието си. По време на следването си Стенли се интересува съществено от специалността „ Социална логика на психиката “. Той даже желал да отиде в Харвард, само че не съумял, тъй като не му достигнали познания. Независимо от това не се отказал, а за едно лято съумял да приключил 6 курса по обществена логика на психиката в 3 разнообразни висши образователни заведения. В резултат на това, през 1954 година влезнал в Харвард.
През студентските си години Стенли имал положителни връзки с преподавател на име Соломон Аш, който станал известен психолог, с помощта на проучването на феномена на конформацията. Милграм даже е бил помощник на Аш в хода на проучванията и опитите.
Когато приключил образованието си, решил да се върне в Съединените щати. Там почнал да работи в Принстън дружно със Соломон Аш. Между двамата учени не съществувала другарска връзка. Те се интересували един от различен единствено професионално. Година по-късно, Милграм решил да продължи работата си в региона на логиката на психиката, само че настрана от Аш.
Същността на опита на Милграм
В хода на фамозния си опит Стенли Милграм желал да разбере какъв брой мъчения могат да причинят едни хора на други, в случай че това влиза в техните служебни отговорности. Още в самото начало той мислел да отиде в Германия, тъй като предположил, че немският народ е по-склонен да се подчинява. Това се дължи на нацисткия режим, който посочил на света всички ужаси. Но когато направил първите опити в щата Кънектикът, се оказало, че не е належащо да върви на никое място и може умерено да продължи да работи вкъщи, тъй като хората са едни и същи на всички места.
Резултатите от опита на Милграм ясно демонстрират, че хората не са в положение да се изправят против властническо управление, когато им се подрежда да изтезават други хора, дори напълно почтени. Оказало се, че лицето, което има предпочитание да се подчинява категорично на някой по-висшестоящ, извършва неговите заповеди, даже в случай че те са в несъгласие със личните му правила.
Освен в Съединени американски щати, опитът се провел и в Германия, Италия, Холандия, Испания, Йордания и Австрия. В последна сметка се оказало, че без значение от националността си, участниците причинявали болежка на други хора, когато това им е подредено от началниците им.
Експериментът „ Подчинение “ се провел в мазето на университета „ Йейл “. В този опит взели участие повече от 1000 души от друг пол и възраст. Първоначално на обещано лице бил препоръчан богат набор от дейности, които противоречали на неговите правила и морални правила. Основният въпрос или задача на опита на Милграм е следният: какъв брой надалеч може човек да отиде, причинявайки болежка на различен, до момента в който подчинението на ръководителя не стане противоречиво за него?
Експерименталното значение на този опит било обяснено в напълно друга светлина: било казано, че задачата е да се изследва въздействието на телесната болежка върху функционалностите на човешката памет. В това проучване взели присъединяване ментор (експериментатор), изпитван (ученик) и артист (в ролята на втори ученик).
Съгласно разпоредбите ученикът трябвало да научи дълъг лист от разнообразни двойки думи и учителят трябвало да ревизира какъв брой добре и тъкмо ученикът е запаметил тези комбинации. Ако ученикът направи неточност, учителят трябвало да го накаже с токов удар. При всяка нова неточност учителят още веднъж пускал електрически заряд, който се увеличавал всякога.
Как се провеждал опитът?
Преди започване на опита Милграм с показно мятане на чоп определял кой ще бъде преподавател и кой възпитаник. Актьорът, който играел ролята на възпитаник, сядал на стол с електрически кабели, свързани към него. Преди началото на опита двамата възпитаници били атакувани с ток от 45 волта. Това било направено, с цел да може нищо неподозиращия участник в опита да почувства тази болежка, която изпитва ученикът. Тогава учителят отивал в прилежащата стая и започвал да диктува думите на ученика. Когато той се обърквал, учителят незабавно натискал бутона. Съгласно разпоредбите, всяко последващо електрическо зареждане се увеличавало с 15 волта, а оптималното напрежение достигало до 450 волта. Системата за тестване била особено настроена по този начин, че ученикът да отговори вярно един път и по-късно три пъти подред да прави неточности.
Когато учителят прочетял до дъно всички двойки изречения, написани на първия лист, електрическият удар достигал напрежение 105 волта. Въпреки това, когато учителят желал да продължи да чете думите от идващия лист, експериментаторът го карал да стартира всичко изначало, като понижи електрическия удар до 15 волта. Това било направено, с цел да се подсигурява, че експериментаторът схваща, че опитът няма да свърши, до момента в който всички двойки думи не бъдат вярно изречени от ученика. По време на опита експериментаторът уверявал учителя, че е виновен за живота на ученика и за последния курс на опита, че той не би трябвало да стопира, а да продължава, макар че никой не заплашвал учителя и не му обещавал никаква премия. В резултат на опитите било записано, че 26 от 40-те субекти не са посочили никаква жал към ученика и са довели изтезанията до смъртоносните 450 волта. Само след троент удар напрегнато 450 волта, експериментаторът съобщил, че опитът е приключил. Основната част от учителите подготвили за своите възпитаници електрически заряди, които в действителния живот биха довели до гибел.
