Момче, зарязано от родителите си, се отблагодарило по трогателен начин на баба си
Това е една от тези истории, които трогват до дълбините на душата, и имената и детайлите нямат никаква роля.
Мъж споделил със света изумителен случай от своя живот:
В продължение на известно време всяка неделя някой от нашето паство ми носеше бутониера, която прикрепях към копчето на костюма си. Понеже постоянно в неделната заран ми подаряваха цветя, не придавах на това изключително значение.
Мислех, че това е просто хубав жест от нечия страна и го оценявах. После стартира да се повтаря всяка седмица. Но една неделя тази необикновена постъпка я запомних за цялостен живот.
Когато имах намерение да си потеглям след неделната работа, при мен пристигна момченце на към 10 години и ме попита: „ Сър, какво смятате да вършиме с цветето си? “
Първо не разбрах защо приказва, само че след това се досетих. „ Имаш поради това ли? “ – попитах аз и показах розата, прикрепена към палтото ми.
Той отвърна: „ Да, сър. Може ли да я взема, в случай че смятате да я хвърлете? “ Тогава се усмихнах и споделих, че може да вземе цветето ми, като се поинтересувах и какво счита да прави с него.
Момчето ме погледна в очите и сподели: „ Сър, желая да го подаря на своята баба. Родителите ми се разведоха предходната година. Живях с майка си, само че когато се омъжи наново, тя искаше да пребивавам с татко си. Живях с него известно време, само че след това той сподели, че повече не мога да остана с него и ме изпрати при баба ми. Тя е толкоз добра към мен. Баба готви и се грижи за мен. Искам да й подаря това красиво цвете като признателност за нейната обич “.
След като момчето приключи описа си, не можех да промълвя и дума. С всички сили се постара да сдържа сълзите си, когато станах и взех цветето от палтото ми. Държейки розата в ръка, погледнах момчето и споделих: „ Синко, това е най-прекрасното нещо, което съм чувал в живота си. Ако погледнеш зад амвона, ще видиш там огромен букет цветя. Всяка неделя разнообразни фамилии ми ги носят за църквата. Моля те, вземи тези цветя и ги подари на своята баба, тъй като тя заслужава единствено най-хубавото “.
След това момчето произнесе думи, които в никакъв случай няма да не помни. Каза: „ Какъв превъзходен ден! Помолих за едно цвете, а получих хубав букет “.
Тази трогателна история за момче, което желало независимо да се отблагодари на баба си за любовта и грижите, още един път ни припомня за това какъв брой значимо е да споделяме думи на благодарност към нашите родственици и близки.
