Това е една коледна история, която започва класически – едно

Това е една коледна история, която стартира типичен – едно малко момче написа писмо до Дядо Коледа.

„ Много бих желал да се сдобия с костюм на Капитан Америка. Вярвам, че ти си добър и ще изпълниш желанието ми “, написа в писмото на Тео.



Но това писмо няма да бъде изпратено, а персонално предадено.

Първият допир с магията е среща с елените на дядо Коледа. Преди да се приготвят за обиколката си към Земята се организират голям брой тренировки.

Северните елени заемат значимо място в културата на Лапландия. Те са отглеждани още от коренното население на северната част на Скандинавския полуостров – племето саами. Днес те са повече от хората в Лапландия.



Не е чудно, че Дядо Коледа избира точно тази бяла пустота за собствен дом, тъй като Финландия се разграничава от другите скандинавски страни с това, че тук високи планини няма. Релефът е еднакъв, а от време на време вятърът от Сибир може да донесе температури от минус 40 градуса.



Лапландия е сурова хубост, която пленява. Тук собствен дом избира да сътвори и българинът Мартин Стефанов. Докато чакаме да настъпи часът за срещата ни с положителния дъртак, Мартин демонстрира магията на Севера, само че и урок по оцеляване, който всеки финландец ползва.



„ Това са отоплители за ходила, тъй като първото място, на което ще ви стане студено през днешния ден са краката, ходилата долу. Защото, когато е доста студено в тялото се включват едни защитни функционалности на оцеляване и тялото допуска, че би трябвало кръвообращението да се усили на значимите места. Така се залепва и по-късно ще стартира да излъчва топлота. Тази топлота ще продължи към 4 часа “, изясни Мартин Стефанов, туристически гид в Лапландия.



След урока стартира разходката из най-северните земи на Европа. Там през зимата слънцето не изкачва хоризонта, което основава розов цвят в небето, който не може да се види на друго място.

Оказва се, че даже и през зимата суровата лапландска природа пази своите съкровища сред преспите сняг – там се намира храната на северните елени.



„ В този заледен шубрак можем да намерим евентуално боровинки. Това е храната за елените. Мъх и боровинки, само че очевидно са били към този момент преди нас тук. Те с муцуните си разравят снега - това е тяхната обичана храна “, уточни Мартин Стефанов.

„ Въпреки, че е позната като дестинацията на Дядо Коледа, за мен за Лапландия първата асоциация е природата – красивата, северна, трагична природа. Никога няма да не помни първия път, когато видях Северното зарево. Усещането беше сюрреалистично. Съзнанието ми, мозъкът ми не можеха да схванат по какъв начин по този начин в този момент някакви цветове се появяват в небето и това някак си ми е останало като асоциация. И до през днешния ден и постоянно се вълнувам, когато видя сиянието, когато видя красива панорама някъде измежду природата “, споделя Мартин.



Научавайки повече за Лапландия незабелязано е пристигнало време за срещата на едно малко момче с Дядо Коледа, на който Тео персонално предава писмото си с стремежи.



„ Знаеш ли какво, би трябвало да искаш доста неща и би трябвало да мечтаеш. Моля те, продължавай да мечтаеш. Мисля, че всичко е допустимо на този свят в случай че продължаваш да мечтаеш. Нека забележим какво ще се случи. Някои от желанията ти ще се осъществен в този момент, а други може би по-късно, години по-късно. Ще забележим какво ще се случи, само че се надявам, че ще имаш прелестна Коледа “, споделя Дядо Коледа на Тео.

Мисията е изпълнена, а писмото е предадено. Но огромният въпрос остава - слушал ли е задоволително Тео и ще се сбъдне ли прогнозата му да получи подарък?



Отговорът на този въпрос е „ да “.