Това е една история за безизходицата и липсата на надежда. Историята

Това е една история за безизходицата и неналичието на вяра. Историята на един уединен татко, оставен с по-малко от 5 паунда в банковата си сметка, изпаднал в обезсърчение, намиращ се в най-тъмния ъгъл на задънената улица. Филип Херън е 34-годишен татко на три деца. Напуска работа, с цел да може да се грижи за тях, а в това време се пробва да се оправи с разноските за наем, храна, облекла за децата. Търсил си друга работа, само че без триумф. В последна сметка заседнал в голям дълг – 20 000 паунда. Затова решил да потърси държавна помощ. Великобритания кардинално обезпечава заем на хора, навършили пълноправие, с ниски приходи или останали ненадейно без работа. Услугата е известна като Universal Credit. Филип кандидатствал, само че процедурата се забавила още цялостен месец, което пък довело до нови задължения. Всичко му пристигнало допълнително. Започнал да се упреква, да убеждава себе си, че цялото му семейство ще е по-щастливо, в случай че той към този момент не е на този свят. Състояние, известно като гибелен транс, което е резултат от продължителна меланхолия. Филип хванал лист и химикал и написал всички тези мисли в едно предсмъртно писмо. Публикувал фотография в обществените мрежи, на която се виждат стичащите се по лицето му сълзи. Кой има диабет - прочетете бързо, преди да премахнете Не съм болен, тъй като разчиствам кръвоносните съдове. Напишете рецептата Инконтиненцията на урина при дамите се лекува по един елементарен начин Бях влюбен в жена ми още от учебно заведение. Тогава ми споделяше, че можем да бъдем единствено другари, само че въпреки всичко започнахме да се срещаме. Заедно следвахме медицина. Осъзнах, че съм подготвен да прекарам целия си живот с тази жена и й направих предложение. Оженихме се на третата година, а на четвъртата – тя ме подари с прелестен наследник. Майка ми постоянно ни помагаше, с цел да можем да приключим образованието си. Заживяхме щастливо и двамата работехме в болница. По-късно синът ни се ожени. Всичко беше наред, до момента в който Мира не се появи в живота ми. Тя пристигна да работи при нас преди три години и незабавно разбрах, че съм влюбен. Първо криехме връзката си, а по-късно споделих на жена си истината, тъй като желаех да подам молба за бракоразвод. Една вечер, напряко от прага й споделих, че я напущам. Тя ме попита къде отивам, в началото не ме разбра какво й споделям. Погледнах я и доста съжалявах. Срамувах се от такова изменничество. Тя качи няколко кг, лицето й към този момент беше покрито с бръчки, само че в това време остана привлекателна като на млади години. Живяхме дружно щастливо 30 години, само че аз към този момент взех решение. Избрах любовницата пред жена си. Жена ми просто седна на стола и не сподели нищо. Дълго време не можеше да пристигна на себе си. Синът и снахата я поддържаха в този миг от живота й, за което съм им доста признателен. Синът ми, обаче, спря да поддържа връзка с мен, а същата вечер си опаковах нещата и се реалокирах при 35-годишната Мира. Тя живееше с шестгодишния си наследник от предходен брак. Тя и брачният партньор й не са живели дълго. Той е по-голям от нея и обезпечава сина й а също по този начин оказва помощ и на нея. Когато влязох в живота й, грижите за фамилията паднаха върху плещите ми. По-късно разбрах, че не ме обича, просто има потребност от моите пари. Тя е доста красива жена и просто не желаех да виждам очевидните неща. Няколко месеца по-късно ми заяви, че чака бебе от мен. Подписахме. Сякаш още веднъж се потопих в младостта си. Тя роди още едно дете. Обичам децата си, само че разбрах, че всекидневието с Мира е доста по-лошо, в сравнение с това с някогашната ми жена. Вкъщи непрекъснато има кавги, а аз не съм на двадесет години, просто желаех спокоен живот. Не ми се прибира след работа, а тя ми звъни да си дойда по-скоро, тъй като няма време да сготви вечеря с две дребни деца. Съвсем друго си представях взаимния ни живот. Бившата ми жена беше доста блага, правеше вкусни торти, които просто обожавах. Спомням си нашите пътувания в планината и до морето и всичко това ми липсва. Колко неразумно постъпих. Имам две дребни деца и един пораснал наследник. Просто съм доста изтощен. А някогашната ми жена отпътува за Италия и се омъжи там. Гледам фотосите й онлайн и разбирам какъв брой малоумен съм бил.