Това е една история за абсурди. Параграф 22, параграф 23...

Това е една история за парадокси. Параграф 22, параграф 23...

Ток удря дете на детска площадка във Варна. То залепва за осветителен дирек. Отскубва се едвам. Затруднен диалект, лечебни заведения... Оздравява, ужасът е безконечен.

Седем месеца по-късно детето е живо и крепко. Но какво трябваше да се е случило в границите на тези седем месеца? Каква е естествената човешка логичност? Каква е и съгласно публичния интерес?

Логиката е да бяха потърсени виновници. Или най-малко да се знае от кое място се е появил токът.

Разследване, което да потърси виновност и аргументи обаче, не е подхванато. Не е подхванато, тъй като по логиката на закона то не може да се предприеме. Седем месеца по-късно ситуацията е: " Ами, по този начин стоят нещата ".

Разследване щеше да бъде подхванато, в случай че краят не бе благополучен. И какво излиза - че би трябвало да се случи злощастие, с цел да има следствие!?

Опитът демонстрира, че при съдбовен край има следствие. Но правдивост, оттова и предварителна защита, все по този начин няма.

Родителите на детето могат да потърсят обезщетение. Но те не желаят пари. Искат схващане и ограничения. Ако тяхното дете е имало шанс, то друго ще има ли? Но откакто кръгът на парадокса се е затворил, е малко евентуално да има схващане и ограничения.

Гледайте видеото на Диян Божидаров, с цел да разберете:

- от кое място е тази история;

- за какво не е подхванато разследване;

- комплицирани ли са нещата, или още по-сложни;

- какви по-големи парадокси има;

- единствено неприятните закони ли се в корена на проблема;

Електричество върху стълба при инспекциите след това не е документиран. Той си остава писмено изправен. И по този начин може и да излезе, че ударът на ток е фикция. Фантазия ли е, че да се опише?