Георги Готев за ФрогНюз: Тръмп е борба срещу либерализма, която р...
" Това е една битка против либерализма, която рискува да докара до авторитаризъм ".
" Сподвижниците на Тръмп не се опасяват от установяването на властнически практики, от разглобяването на по този начин наречените Checks and balances на демократичния надзор, който съществува даже в такава добре открита народна власт, каквато са Съединени американски щати. В доста европейски страни демокрацията не е стъпила толкоз крепко и нейното демонтиране може да се окаже доста рисково и мъчно възвратимо ".
" В Европа спомагателна цел на “тръмпизма ” е споделения суверенитет, който съществува при нас, който се назовава Европейския съюз. Така или другояче, Тръмп се вижда като победител на един всесилен естаблишмънт, това са досегашните политики, преобладавали през последните десетилетия, основаващи се на демократизъм, глобализъм и почитание към тези Checks and balances, в това число свободната преса.
" Той фактически е спечелилият и оттук насетне европейците би трябвало да си дадат сметка защо става въпрос - желаеме ли това, което става в Съединени американски щати, или ще вървим по личен път? ".
Това сподели за ФрогНюз Георги Готев, основен редактор на авторитетното европейско издание
Ето го и цялото изявление:
Г-н Готев, предстояща или непредвидена е безапелационната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати, поради това, че множеството прогнози вещаеха фотофиниш?
Добрият вид беше да има явен победител, тъй като в противоположен случай имаше риск да възникне напрежение, което в най-лошия случай можеше да прерасне в революция. Това беше избегнато.
Кампанията на Харис беше слаба, аз по този начин и не можах да схвана защо се бори. Тя не можа да отговори на един обикновен въпрос на публицист, който я попита - като част от администрацията на настоящия президент, какво би направила по по-различен метод.
Това значително изяснява нейната загуба. Не можа да убеди американците, че тя е подготвена да показа нещо, което да притегли гласоподавателите и изключително тези републиканци, които не харесват Тръмп. Там имаше една много сериозна ниша, която явно тя не съумя изцяло да притегли.
Какво значи успеха на Тръмп в европейския подтекст?
В Европа има доста дребни “тръмпчета ” и доста от тях побързаха да го поздравят първи. На първо място това беше Виктор Орбан, който на следващия ден привиква водачите на Европейски Съюз на среща на Европейската политическа общественост. Премиерът на Италия Джорджа Мелони, която е водач на крайнодясна партия, нейният вицепремиер Матео Салвини, който е водач на друга крайнодясна партия. Има дребни “тръмпчета ” в по-малки страни - президентът на Хърватия Зоран Миланович, шефът на опозицията на Словения Янез Янша и доста други, които се надяват да пристигна техният миг.
Доналд Тръмп е един политически план, който стартира още през 2018 година с неговото гуру Стив Банън. Той пристигна в Европа с доста огромна упоритост и искаше да откри европейски щаб, да управлява тези водачи, даже се срещна с мнозина от тях. Идеята беше “тръмпизмът ” да се популяризира в Европейски Съюз.
Какво тъкмо целеше този план?
Това е една битка против либерализма, която рискува да докара до авторитаризъм. Сподвижниците на Тръмп не се опасяват от установяването на властнически практики, от разглобяването на по този начин наречените Checks and balances на демократичния надзор, който съществува даже в такава добре открита народна власт, каквато са Съединени американски щати. В доста европейски страни демокрацията не е стъпила толкоз крепко и нейното демонтиране може да се окаже доста рисково и мъчно възвратимо.
Може би доста американци са щастливи, тъй като в техните очи Тръмп е политикът, който те виждат като непосредствен до тях, който схваща от техните потребности, надяват се, че ще им реши проблемите. Това звучи много почтено, само че в по-голяма вероятност " тръмпизмът " рискува да понесе своите провали, както в американското общество, по този начин и за жалост в европейското.
В Европа спомагателна цел на “тръмпизма ” е споделения суверенитет, който съществува при нас, който се назовава Европейския съюз. Така или другояче, Тръмп се вижда като спечелилия на един всесилен естаблишмънт, това са досегашните политики, преобладавали през последните десетилетия, основаващи се на демократизъм, глобализъм и почитание към тези Checks and balances, в това число свободната преса.
Той фактически е спечелилият и оттук насетне европейците би трябвало да си дадат сметка защо става въпрос - желаеме ли това, което става в Съединени американски щати, или ще вървим по личен път?
Много анализатори дефинират геополитическата обстановка като след Втората международна война. Ще би трябвало ли оттук насетне Европа да разчита повече на себе си за своята сигурност? Доналд Тръмп даде обещание да приключи войната в Украйна, той сподели, че има собствен кротичък проект. Това трансформира ли също някои конфигурации и геополитически модели?
От гледна точна на геополитическата обстановка с Русия, Тръмп основава усещането, че е предотвратил риска от Трета международна война. Той неведнъж е казвал, че политиката на Джо Байдън изправя света на ръба на такава Трета международна война, показва себе си като този, който ще откри постоянен мир. Очевидно няма значение дали този мир ще е за сметка на Украйна, на това да загуби територии, да се наложат кой знае какви условия върху тази страна.
Истината е, че Доналд Тръмп изпитва едно привличане. Той е очарован от властническите водачи като Владимир Путин, само че даже и като Ким Чен Ун в Северна Корея. Спомняме си по какъв начин той се срещна с него в някакви опити да реши проблемите, те се оказаха изцяло несполучливи. От всичко това запомнихме, че той е някак притеглен от тези властнически водачи и диктатори. Можем ли да чакаме нещо положително по тази линия - аз персонално съм надълбоко песимистичен.
В този смисъл 0 едно властническо ръководство по-добре ли би кореспондирало с ръководството на Тръмп? Как ще бъде наранена България от успеха му?
С успеха на Тръмп в България ще бъде по-лесно да се сформира държавно управление, тъй като Бойко Борисов няма да се опасява да влезе в открития коалиция по всяка възможност с Делян Пеевски. Той няма да усеща натиска, който усещаше от досегашната американска администрация това да не се случва. Така че, от една страна, е прекомерно евентуално да имаме държавно управление, въпреки това, е прекомерно евентуално то да бъде прекомерно уродливо. Със сигурност възможностите България да има държавно управление се усилиха, само че това да бъде държавно управление, което да бъде едно от най-отвратителните държавни управления, които България е имала.
Какво следва да се случи във връзка с търговията и стопанската система? Търговският стокообмен сред Европейски Съюз и Съединени американски щати е най-големия в света, той е в границите на един трилион и 358 милиарда годишно. С Китай е почти два пъти по-малък.
Чакат ни неприятни времена, тъй като цялата досегашна икономическа логичност беше подчинена на това, че премахването на комерсиалните бариери е нещо положително за всички. Сега ще се върви в противоположната посока с изцяло неразбираеми последствия. Доналд Тръмп чака да компенсира, да обезпечи по-ниски налози за сметка на по-големи доходи от американските митници. Може би това ще бъде добре за Съединени американски щати, въпреки че се колебая, само че във всеки случай рискува да разтури международната стопанска система.
Интервю на Констанца Илиева
" Сподвижниците на Тръмп не се опасяват от установяването на властнически практики, от разглобяването на по този начин наречените Checks and balances на демократичния надзор, който съществува даже в такава добре открита народна власт, каквато са Съединени американски щати. В доста европейски страни демокрацията не е стъпила толкоз крепко и нейното демонтиране може да се окаже доста рисково и мъчно възвратимо ".
" В Европа спомагателна цел на “тръмпизма ” е споделения суверенитет, който съществува при нас, който се назовава Европейския съюз. Така или другояче, Тръмп се вижда като победител на един всесилен естаблишмънт, това са досегашните политики, преобладавали през последните десетилетия, основаващи се на демократизъм, глобализъм и почитание към тези Checks and balances, в това число свободната преса.
" Той фактически е спечелилият и оттук насетне европейците би трябвало да си дадат сметка защо става въпрос - желаеме ли това, което става в Съединени американски щати, или ще вървим по личен път? ".
Това сподели за ФрогНюз Георги Готев, основен редактор на авторитетното европейско издание
Ето го и цялото изявление:
Г-н Готев, предстояща или непредвидена е безапелационната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати, поради това, че множеството прогнози вещаеха фотофиниш?
Добрият вид беше да има явен победител, тъй като в противоположен случай имаше риск да възникне напрежение, което в най-лошия случай можеше да прерасне в революция. Това беше избегнато.
Кампанията на Харис беше слаба, аз по този начин и не можах да схвана защо се бори. Тя не можа да отговори на един обикновен въпрос на публицист, който я попита - като част от администрацията на настоящия президент, какво би направила по по-различен метод.
Това значително изяснява нейната загуба. Не можа да убеди американците, че тя е подготвена да показа нещо, което да притегли гласоподавателите и изключително тези републиканци, които не харесват Тръмп. Там имаше една много сериозна ниша, която явно тя не съумя изцяло да притегли.
Какво значи успеха на Тръмп в европейския подтекст?
В Европа има доста дребни “тръмпчета ” и доста от тях побързаха да го поздравят първи. На първо място това беше Виктор Орбан, който на следващия ден привиква водачите на Европейски Съюз на среща на Европейската политическа общественост. Премиерът на Италия Джорджа Мелони, която е водач на крайнодясна партия, нейният вицепремиер Матео Салвини, който е водач на друга крайнодясна партия. Има дребни “тръмпчета ” в по-малки страни - президентът на Хърватия Зоран Миланович, шефът на опозицията на Словения Янез Янша и доста други, които се надяват да пристигна техният миг.
Доналд Тръмп е един политически план, който стартира още през 2018 година с неговото гуру Стив Банън. Той пристигна в Европа с доста огромна упоритост и искаше да откри европейски щаб, да управлява тези водачи, даже се срещна с мнозина от тях. Идеята беше “тръмпизмът ” да се популяризира в Европейски Съюз.
Какво тъкмо целеше този план?
Това е една битка против либерализма, която рискува да докара до авторитаризъм. Сподвижниците на Тръмп не се опасяват от установяването на властнически практики, от разглобяването на по този начин наречените Checks and balances на демократичния надзор, който съществува даже в такава добре открита народна власт, каквато са Съединени американски щати. В доста европейски страни демокрацията не е стъпила толкоз крепко и нейното демонтиране може да се окаже доста рисково и мъчно възвратимо.
Може би доста американци са щастливи, тъй като в техните очи Тръмп е политикът, който те виждат като непосредствен до тях, който схваща от техните потребности, надяват се, че ще им реши проблемите. Това звучи много почтено, само че в по-голяма вероятност " тръмпизмът " рискува да понесе своите провали, както в американското общество, по този начин и за жалост в европейското.
В Европа спомагателна цел на “тръмпизма ” е споделения суверенитет, който съществува при нас, който се назовава Европейския съюз. Така или другояче, Тръмп се вижда като спечелилия на един всесилен естаблишмънт, това са досегашните политики, преобладавали през последните десетилетия, основаващи се на демократизъм, глобализъм и почитание към тези Checks and balances, в това число свободната преса.
Той фактически е спечелилият и оттук насетне европейците би трябвало да си дадат сметка защо става въпрос - желаеме ли това, което става в Съединени американски щати, или ще вървим по личен път?
Много анализатори дефинират геополитическата обстановка като след Втората международна война. Ще би трябвало ли оттук насетне Европа да разчита повече на себе си за своята сигурност? Доналд Тръмп даде обещание да приключи войната в Украйна, той сподели, че има собствен кротичък проект. Това трансформира ли също някои конфигурации и геополитически модели?
От гледна точна на геополитическата обстановка с Русия, Тръмп основава усещането, че е предотвратил риска от Трета международна война. Той неведнъж е казвал, че политиката на Джо Байдън изправя света на ръба на такава Трета международна война, показва себе си като този, който ще откри постоянен мир. Очевидно няма значение дали този мир ще е за сметка на Украйна, на това да загуби територии, да се наложат кой знае какви условия върху тази страна.
Истината е, че Доналд Тръмп изпитва едно привличане. Той е очарован от властническите водачи като Владимир Путин, само че даже и като Ким Чен Ун в Северна Корея. Спомняме си по какъв начин той се срещна с него в някакви опити да реши проблемите, те се оказаха изцяло несполучливи. От всичко това запомнихме, че той е някак притеглен от тези властнически водачи и диктатори. Можем ли да чакаме нещо положително по тази линия - аз персонално съм надълбоко песимистичен.
В този смисъл 0 едно властническо ръководство по-добре ли би кореспондирало с ръководството на Тръмп? Как ще бъде наранена България от успеха му?
С успеха на Тръмп в България ще бъде по-лесно да се сформира държавно управление, тъй като Бойко Борисов няма да се опасява да влезе в открития коалиция по всяка възможност с Делян Пеевски. Той няма да усеща натиска, който усещаше от досегашната американска администрация това да не се случва. Така че, от една страна, е прекомерно евентуално да имаме държавно управление, въпреки това, е прекомерно евентуално то да бъде прекомерно уродливо. Със сигурност възможностите България да има държавно управление се усилиха, само че това да бъде държавно управление, което да бъде едно от най-отвратителните държавни управления, които България е имала.
Какво следва да се случи във връзка с търговията и стопанската система? Търговският стокообмен сред Европейски Съюз и Съединени американски щати е най-големия в света, той е в границите на един трилион и 358 милиарда годишно. С Китай е почти два пъти по-малък.
Чакат ни неприятни времена, тъй като цялата досегашна икономическа логичност беше подчинена на това, че премахването на комерсиалните бариери е нещо положително за всички. Сега ще се върви в противоположната посока с изцяло неразбираеми последствия. Доналд Тръмп чака да компенсира, да обезпечи по-ниски налози за сметка на по-големи доходи от американските митници. Може би това ще бъде добре за Съединени американски щати, въпреки че се колебая, само че във всеки случай рискува да разтури международната стопанска система.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ