Бивш председател на БАН не вижда какво има да се дискутира за македонския език
Това е един политически документ, който изисква и двете страни да проявят доброжелателност. Така някогашният ръководител на Българска академия на науките учен Стефан Воденичаров разяснява пред македонската телевизия " Сител " тематиката с подписания при започване на август Договор за другарство и добросъседство с Македония.
Воденичаров беше безапелационен, че сред елементарните българи и македонци няма проблеми и в случай че в този момент се махнат " тези глупави неща, които се натрупаха ", хората би трябвало да стартират да работят дружно.
Бившият ръководител на Българска академия на науките сподели и, че не вижда нищо в Договора за добросъседство, което да визира българския или македонския суверенитет. Той съобщи, че в България особено има напълно малко гласове срещу документа. И добави, че няма какво да се дискутира по въпроса с македонския език, откакто статутът му е организиран в македонската конституция. " Мисля си, че сред българския, сръбския и македонския език разликата е доста дребна ", съобщи Воденичаров. Той добави и, че не може да каже, че има македонско малцинство в България, а че има хора, чиито корени са македонски.
На въпрос по отношение на Илинденско-Преображенското въстание и дали то съставлява въстание за независимост на Македония като обособена страна или въстание за присъединение на Македония към българската страна, ученият отговори, че по такива тематики би трябвало историците деликатно да преценяват обстоятелствата, а " обстоятелствата и документите са едни и същи ". Той даде образец с конференция на Българска академия на науките и на Македонската академия на науките, на която в първите дни доста се спорило, само че по-късно нещата се изяснили, без да стане ясно в каква посока. Воденичаров прикани към този момент България и Македония да се захванат първо с въпросите, по които нямат противоречие.
Академик Воденичаров сподели и, че в България не е имало фашизъм. Не съм виждал и чувал българската войска по времето на Втората международна война да е проявявала по-различно от естественото за военно време държание, сподели той.
Според Воденичаров в този момент е доста значимо връзките в културната област да бъдат доста разширени. Много значимо е да има положителни стопански контакти и връзки, добави ученият, давайки образец с предстоящ развой на доближаване сред български и македонски общини на база стопански сходства.
Воденичаров беше безапелационен, че сред елементарните българи и македонци няма проблеми и в случай че в този момент се махнат " тези глупави неща, които се натрупаха ", хората би трябвало да стартират да работят дружно.
Бившият ръководител на Българска академия на науките сподели и, че не вижда нищо в Договора за добросъседство, което да визира българския или македонския суверенитет. Той съобщи, че в България особено има напълно малко гласове срещу документа. И добави, че няма какво да се дискутира по въпроса с македонския език, откакто статутът му е организиран в македонската конституция. " Мисля си, че сред българския, сръбския и македонския език разликата е доста дребна ", съобщи Воденичаров. Той добави и, че не може да каже, че има македонско малцинство в България, а че има хора, чиито корени са македонски.
На въпрос по отношение на Илинденско-Преображенското въстание и дали то съставлява въстание за независимост на Македония като обособена страна или въстание за присъединение на Македония към българската страна, ученият отговори, че по такива тематики би трябвало историците деликатно да преценяват обстоятелствата, а " обстоятелствата и документите са едни и същи ". Той даде образец с конференция на Българска академия на науките и на Македонската академия на науките, на която в първите дни доста се спорило, само че по-късно нещата се изяснили, без да стане ясно в каква посока. Воденичаров прикани към този момент България и Македония да се захванат първо с въпросите, по които нямат противоречие.
Академик Воденичаров сподели и, че в България не е имало фашизъм. Не съм виждал и чувал българската войска по времето на Втората международна война да е проявявала по-различно от естественото за военно време държание, сподели той.
Според Воденичаров в този момент е доста значимо връзките в културната област да бъдат доста разширени. Много значимо е да има положителни стопански контакти и връзки, добави ученият, давайки образец с предстоящ развой на доближаване сред български и македонски общини на база стопански сходства.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




