Това е един от последните текстове на Георги Марков, прочетен

...
Това е един от последните текстове на Георги Марков, прочетен
Коментари Харесай

Писателите и Пражката пролет

Това е един от последните текстове на Георги Марков, прочетен по Би Би Си през август 1978 година За първи път се разгласява в портала " Култура ", откъдето " Дневник " го препечатва.
Човек надали би могъл да откри по-сполучливо музикално встъпление към тематиката за десетата годишнина от нашествието в Чехословакия от Концерта за виолончело и оркестър на Антонин Дворжак в осъществяването на Мстислав Ростропович и Кралската филхармония в Лондон. Не единствено тъй като е от Дворжак, само че тъй като беше изпълнен в " Роял Албърт Хол " от Ростропович таман по време на нашествието и именитият реализатор тогава беше освиркан от публиката в качеството му на руски жител. Всеки може да си показа по какъв начин се е чувствал Ростропович в оня миг, който може би е предопределил бъдещото му държание и го е предиздвикал, доколкото може, да показва, че не всички руски жители стоят зад насилническия акт на своето държавно управление.

Тази музика връща и мен 10 години обратно, към събития, които надали в миналото бих не запомнил. Бях ходил в Чехословакия доста пъти по всякакви мотиви и основно по отношение на преводите на мои книги и пиеси. Литературният продан сред Чехословакия и България беше много многолюден, въпреки че искрено казано нямаше доста неща за превеждане. Все отново бях благополучен да работя с такива съществени преводачи като Хана Райнерова, Карел Мара, Милош Войта и други. Атмосферата в Чехословакия в първата половина на 60-те години не се различаваше значително от тази в България. И ние, и те имахме Съюз на писателите, командван напълно от партийната администрация, и ние, и те работехме в непрекъснати стълкновения със захаросаните догми на социалистическия натурализъм, и ние, и те бяхме под изтощителния напън на автоцензурата, и ние, и те имахме богати писателски почивни дворци, тлъсти възнаграждения, купища привилегии и звания, които много сполучливо заграждаха писателските погледи към истината за живота. Както ми е мъчно да направя някаква разлика сред Димитров и Готвалд, по този начин ми беше мъчно да направя някаква разлика сред Новотни и съответното българско управление.

Без подозрение през цялото това време и в двете страни имаше писатели, които водеха безмълвна и непрекъсната битка за разкрепостяването на литературата от феодални партийни канони, за същинска честност към живота. В Чехословакия първият огромен напредък беше появяването на чешкото кино знамение. Струва ми се, че то беше първият топъл лъч, предвестител на настъпващата пролет.
Затова в известна степен бях сюрпризиран от картината, която се откри пред мен, когато през лятото на 1967 година дойдох в Прага. Годишното заседание на Съюза на писателите стартира със популярното стълкновение сред тях и индивида на Новотни – секретаря Хендржих. Не можех да допускам на очите си, когато на събранието беше заложен въпросът – кой е поканил Хендржих да участва там и какво право има той да бъде натрапен посетител на писателско заседание. Тогава запомних вечно имената на писатели като Вацулик, Кохоут, Клима и други. За мен и за други посетители на Прага изгонването на втория секретар на Централен комитет на Чехословашката комунистическа партия от залата на писателите беше революционно събитие, което надхвърляше нашите тогавашни показа за храброст. Ние не можехме да си представим същото в България. Изгонването на Хендржих се трансформира в знак на изгонването на партията от литературния живот, на изгонването на лъжата, с която писателите бяха задължени да пълнят творбите си, на изгонването на изкуството, деградирало до евтина партийна агитация. Последвалите изявления на писателите, за които след това целия свят научи, не оставиха никакво подозрение, че всичко това не беше инцидентно. Но аз можах да доловя силата и дълбочината на този пролетен развой не толкоз измежду писателите, а извън, на улицата, измежду народа. В паметта ми се е запазило чувството за магическа атмосфера на всеобща възбуденост, на разпалено недоволство на духовете, на някакво всеобщо ентусиазъм, в което в никакъв случай преди не бих повярвал. Ние постоянно бяхме считали чехите за хора прекомерно действителни и прекомерно пресметливи, с цел да приемем в един миг, че те се бяха трансформирали в народ от поети. Тъкмо тази безредна, всеобща и неразбираема лирика предшестваше стъпките на Александър Дубчек. И отново, когато той пое властта, поезията направи от него знак на вярата. Това вълнуващо възприятие човек можеше да срещне по " Вацлавски намести ", из уличките на " Старе место ", в театрите, в младежките клубове, в малкия екран, в радиото, в кръчмите. Нещо ставаше в Чехословакия.

Не зная друга страна, която с такова възхитително единение да е преживявала по-вълнуващи моменти на радостно предусещане. Като че идваше денят на дълго чаканата прошка и хората-затворници живееха единствено с това, което те имаха вяра, че ще намерят оттатък стените. Дори естественият човешки песимизъм и цинизъм се беше стопил пред прага на всеобщата заблуда. Никой не знаеше тъкмо какво ще стане оттатък стените. Достатъчно беше, че няма да има повече стени.

През това лято на 1967 година аз виждах промени на всяка крачка. По театрите се играеха пиеси, за които ние в София не можехме и да мечтаем, малкия екран и радиото внезапно изгубиха своя скучен до гибел руски прототип, цялата чешка литература поемаше по нов път, път на същински писатели, а не организационни мижитурки.

Струва ми се, че таман в тези дни стартира огромната и същинска връзка на писателите с елементарните хора. Завиждам и постоянно ще изпитвам завист на чешките писатели за това, което стартира през лятото на 1967 година.

Уви, то беше обречено да живее единствено една година.

От София ние слушахме по радиото обезверени апели за помощ, до момента в който танковете стъпкваха цветовете на пролетта. Съюзът на чехословашките писатели беше разрушен за години напред. Самите писатели бяха пръснати като пилци и им беше отнета всяка опция да пишат. После стартира познатата обработка на всички. Посоките бяха ясно избрани. Едната водеше към масата с предходните лакомства, тлъстите възнаграждения, богатия, комфортен живот на партийно новобогаташ, медали, звания, награди. А другата – към търкалянето на бурета в бирени заводи, чистенето на нужници и рейсове, нощно пазачество в зоологическа градина, изхвърляне от вкъщи, възбрана за издание, арести, затвори, побоища. Човек би трябвало в действителност да е воин, с цел да пренебрегне освен лакомствата на първата посока, а с цел да поеме по втората посока.

За оня, който е бил в Прага и е видял Чехословашката пролет, не може да има подозрение коя посока щяха да изберат чехословашките писатели. С няколко доста редки изключения всички ония, които стояха отпред на пролетта, ѝ останаха правилни. Връзката, която се беше към този момент основала сред тях и елементарните хора, освен не изчезна, само че очевидно се задълбочи и разви, както нормално се свързват хората, когато се изправят пред общо злощастие. През тези 10 години ние бяхме очевидци на най-последователна опозиция на писателите и интелигенцията против волята на окупаторите и личните колаборационисти. Поставени при невъзможни за творчество условия, чехословашките писатели освен не стопираха да пишат, освен не приглушиха гражданската си сърдечност, само че започнаха най-активна битка за смяна на вътрешната същина на " статуквото ". Сигурно нямат брой отворените писма, апели, прошения, написани и подписани от чехословашките писатели.

Немислимо е да не свържем придвижването " Харта 77 " с активността на чехословашките писатели. Имената на Павел Кохоут, на Вацлав Хавел, Милан Кундера и десетки други станаха имена на национални герои.

Същевременно тяхното творчество се обогати. Тук желая особено да загатна превъзходните художествени качества на пиесите на Хавел. Ние познавахме основно " Градинско забавление " и " Меморандум ", само че каква мощ се появи в едноактната му пиеса " Аудиенция ". Тъкмо ориста на носач в бирената фабрика наподобява е довела Хавел до ново и мъчително схващане за обречеността на елементарния човек в тоталитарната страна.

На Вацлав Хавел освен принадлежи един от първите подписи под " Харта 77 ", само че и доста открити писма, от които съгласно мен дълго ще се помни популярното му отворено писмо до президента Хусак. В него Хавел съобщи:

" От боязън да не загуби своята работа, учителят преподава неща, в които не има вяра. От боязън за своето бъдеще ученикът ги повтаря след учителя. От боязън да не би да не се разреши да следва, младежът става член на комсомола. От боязън за тяхното прехранване, състояние и вероятности, хората отиват на събрания, гласоподават всяка резолюция или най-малкото мълчат. Рядко една социална система е предложила такова необятно поле за безпринципните и безгръбначни хора, подготвени да правят всичко в тяхната битка за власт и персонални облаги, на родените лакеи, подготвени на всяко оскърбление и стремящи се когато и да е да пожертват околните си и своето лично достолепие, с цел да се подмазват на тези, които държат властта. "

И по-нататък:

" Ако нито един-единствен чешки разказ не се е появил в книжарниците през последните години, разказ, за който с чиста съвест би могло да се каже, че обогатява нашите показа за света, това несъмнено няма публично значение. Но кой знае по какъв начин тази бездна ще повлияе на духовния и духовен климат на идущите години. Какви могили от мистификации би трябвало да бъдат сринати! "

За да могат да творят, чехословашките писатели трябваше да се приспособят към наложените им от окупаторите условия. Системата на " Самиздат " беше приложена с триумф. Беше усвоен в огромна степен езоповският език на намеци и алегории, с цел да може въпреки всичко да се написа намерено това, което в никакъв случай не би било позволено. Едно есе върху австрийската цензура през XIX в. неизбежно наложи съпоставения с днешна Чехословакия. Цяла една същинска национална просвета се разви, макар желязното менгеме на Държавна сигурност. Писатели се събират по домовете си, с цел да четат свои произведения, устройват се частни изложения, частни концерти, играят се пиеси в домакински спектакъл, кипи цяла активност, която, въпреки и да няма необятна обществена основа, има своето значително значение. Въпреки преследванията, тази подземна просвета продължава своето битие.

Чехословашките писатели остават правилни на своята пролет.

Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (12)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР