Това е един час на истина за България и НАТО,

" Това е един час на истина за България и НАТО, защото след дългогодишно участие в Алианса, България би трябвало да бъде подготвена на всичко, в това число и на отбрана на прилежащи страни, които са членки на НАТО - съобщи Чавдар Стефанов - публицист, дълготраен сътрудник на БНР, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция в Москва, пред Нова тв. - В този смисъл, малко ни изненада това, което се случва, само че ни изненада дотолкоз, доколкото самото общество не е квалифицирано. Ние в действителност чакахме някой... небето ни го пазят, пазят ни морето, пазят ни това, това, а, в края на краищата, с изключение на защита, имаш и отговорности към този Алианс. "



Стефанов разяснява в студиото какво може да чака България при вероятно съветско нахлуване над Украйна и реакция от НАТО дружно с някогашния зам.-министър на защитата и член на Съвета по сигурността към Министерския съвет Велизар Шаламанов и зам.-министър на външните работи и някогашен координатор на Пакта за непоклатимост за Югоизточна Европа Милен Керемедчиев.

На въпрос може ли България да стане цел Стефанов отвърна, че и в този момент сме такава за съветските комплекси, тъй като " 600 км са от Севастопол до Варна, дори и по-малко. Могат да ударят и морски, и сухопътни цели ".

По проектите на НАТО в България ще има самолети от Испания и от Холандия.

" F-35 е многоцелеви изтребител. За разлика от МиГ-29, който не може да работи по земни и по морски цели, F-35 може да работи по всевъзможни цели, с изключителни разследващи благоприятни условия и това, което би трябвало да е забавно за българските жители, е, че на практика най-вероятно за първи път тези самолети ще бъдат с цялостно въоръжение. Досега, когато те са взели участие в задачи по въздушния суверенитет, по искане на Бълария те са били без въоръжение ", разясни Шаламанов.

Ако се пресече границата (украинската), Атлантическия алианс в България предлага няколко точки, които са свързани с въздушната охрана; стациониране в България на " Пейтриът ", във Варна да се построи един център - уточни Стефанов.

Целта на възможното разполагане на НАТО-вска техника и елементи несъмнено ще бъде възпираща - увери Керемедчиев. " Беше казано доста ясно, че НАТО и Съединените щати няма да вземат участие с действителни военни елементи на украинска територия, в случай че се стартира въоръжена намеса на съветски елементи в Украйна. "

" Такава заплаха за момента няма - успокои Керемедчиев. - Ако погледнем механически на цифрите, сега има скупчване сред 100-, 120-, 150-хилядна съветска войска на границата на Украйна. Украинската войска по бройка е 280-хилядна плюс още 250 хиляди резервисти, които доста бързо могат да бъдат вкарани в деяние. Тоест Русия сега не разполага с потенциала за пълномащабни бойни дейности. Но следва през февруари едно доста съществено обучение на Русия в Беларус, на границата с Украйна, където ще бъдат дислоцирани най-новите съветски и самолети, и техника и в действителност това влизане на НАТО-вски и бойни самолети от най-високо равнище, и на испанската фрегата в Черно море - тя е с цел да се опълчи на десантните кораби, които влизат сега от Балтийско море в Черно море - е следващо на дейностите на Русия. "

Според някогашния зам. външен министър няма директна опасност за националната сигурност на България.

" Според мен такава няма в околните няколко дни или седмици, само че в идващите месеци се покачва степента на застрашеност и по тази причина стартира това надграждане на нашата политика. Да, първо би трябвало да има съвет при премиера, решение на Министерския съвет, при всички положения би трябвало да се влезе в Народното събрание. Приемането на задгранични войски на територията на страната ни плюс прелитането на военни самолети също става с решение на Министерския съвет ", добави той.

Решенията по тези въпроси взема Министерски съвет, а не Народното събрание, защото по тълкувание на Конституционния съд силите на НАТО не са непознати войски.

Ултиматум

" Русия насочи ултиматум към НАТО да се изтегли от позициите си през 1997 година. Това, което сега НАТО споделя, е: " Ние не можем да приемем подобен ултиматум. Ние имаме цялостните права да развръщаме военни сили, с които в действителност покачваме отбранителната дарба. Тези сили не са ориентирани против Русия. Тези сили са ориентирани към възстановяване на отбранителните качества на Алианса, само че България има сериозен риск - уточни Шаламанов. - Този риск е, че в случай че в действителност в Донецк и Луганск има български жители, които са част от противозаконните въоръжени формирования, които са на практика довели до 14 000 жертви в Украйна, тогава ние имаме проблем, защото има хора с военен опит, които несъмнено са на страната на бунтовниците, които са български жители. България би трябвало мощно да намерения върху контраразузнавателния режим в България. Не може в български военни поделения да има съветски жители, не може в български военни фабрики да има съветски жители, когато напрежението сред Русия и България е на такова равнище. "

Извън сепаратистките райони в Украйна има над 250 000 български жители.

" Русия основава буферни зони сред себе си и страните членки на НАТО и това се вижда и от техните старания да спечелва режимът на Лукашенко в Беларус, и с Крим, и с Южна Осетия - разяснява Керемедчиев. - Те основават пояси на разстояние. Като цяло, България досега беше по-слаба в тази сериозна частица, каквато е източното крило на НАТО. Турция играеше доста сериозна и значима роля и в Черно море, и в югоизточното крило. Намалява въздействието на Турция, Съединени американски щати няколко пъти споделиха, че те са непредсказуем сътрудник, и фокусът се обръща към три страни - Гърция, България, Румъния . Гърция подписа петгодишно съглашение със Съединените щати за увеличение на своето съдействие в областта на защитата. Александруполис става извънредно значимо пристанище. Нормално е България да поеме част от тази отговорност, която за момента се насочва към югоизточното крило на НАТО . "