Каква Македония е добра за България?
Това е българският интерес - Македония да стане част от НАТО и от Европейски Съюз, а не да продължи да се носи по течението, където дебнат едни други ползи. Затова за България е доста значимо съглашението за името да проработи.
Коментар от Иван Бедров:
Противниците на съглашението сред министър председателите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев ще стават от ден на ден и все по-шумни. Темата е доста плодородна за политическо опълчване. По-важно е обаче, че таман този въпрос е ключът към влизането на Македония в НАТО - и по тази причина можем да чакаме „ вложения “, които ще пробват да трансфорат въпроса за името в централен, да преувеличават съществуващите разлики и да осуетят или забавят окончателното привършване на контрактуваната от Ципрас и Заев процедура. България реагира бързо и още същия ден приветства постигнатото съглашение за името Северна Македония. Но гласовете срещу стартират да се обаждат и по тази причина е значимо още първоначално ползата на България да бъде ясно откроен.
В момента сме изправени пред пределно съответен избор. Първият вид е съглашението да проработи, Македония да получи покана за присъединение към НАТО и да стартира договаряния за участие в Европейския съюз. Вторият вид е съглашението да не проработи и Македония да продължи да се носи по течението, без евроатлантическа вероятност и без напън за демократизация и промени, какъвто ще оказват договарянията с Европейски Съюз. Българският народен интерес е несъмнено в първия вид.
От 12 юни насам
Новината бе ненапълно предизвестена - през последните месеци гръцката страна все „ лийкваше “ към медиите обсъжданите имена, македонската страна не пропускаше да заявява подготвеност за компромис, а двамата министър председатели организираха безчет диалози. Дори се усамотиха демонстративно по време на срещата за Западните Балкани в София в средата на май. Във вторник пристигна формалното известие с съответните параметри на съглашението и последващата процедура. България първа призна самостоятелна Македония през 1992 година и изцяло предстоящо приветства незабавно съглашението за името. Но със забележка, която звучи като наложителна в района: „ Името Република Северна Македония не следва да бъде интерпретирано като съображение за възможна смяна на съществуващите граници или искания към съседите по отношение на език, просвета, история и еднаквост ". Гаранции против това има както в контракта за другарство сред България и Македония, по този начин и в самата процедура на бъдещите договаряния с Европейски Съюз.
Въпреки това тематиката не бе пропусната от опозицията. Българска социалистическа партия настоя позицията на България за начало на договаряния с Европейски Съюз да бъде обвързана с гаранции от страна на Македония, „ че смяната на името няма да докара до териториални искания, във връзка с историята на страната ни и идентичността на българските граждани”. Казано в прав текст, това значи подмяна на гръцкото несъгласие със опасност за българско. Коментар в партийния вестник на Българска социалистическа партия „ Дума “ отиде още по-далеч - контрактуваното било „ напълно за сметка на България “ и било „ действителна причина за териториални искания “. Извънпарламентарната АБВ увеличи още градуса, като предизвести за „ действително съображение за териториални искания “ и настоя за гаранции от Македония още в този момент, а не в бъдеще време. Тоест, и отделилата се от Българска социалистическа партия партия загатва за българско несъгласие върху началото на договарянията сред Македония и Европейски Съюз.
" Няма да приветстваме "
Провал на съглашението значи Македония да остане отвън НАТО. Това е декларираният интерес и на Сърбия, и на Русия. Най-острите рецензии изцяло естествено идват от политическите изразители на съветския интерес на Балканите. Също толкоз естествено е те да не се лимитират с тези няколко изявления.
" Няма да приветстваме, в случай че Македония стане част от НАТО “, сподели преди седмица посланикът на Русия в Европейски Съюз Владимир Чижов, въпреки и на думи да поддържа решаването на разногласието за името. Година по-рано той бе декларирал, че Русия може „ да предложи опция на Македония, Западните Балкани и на която и да е друга страна, тъй като постоянно съществува опция на евроатлантическата интеграция ". Чижов е създател и на репликата за България като „ троянски кон “ на Русия в Европейски Съюз.
Геополитическото опълчване в района е очевидно с просто око. Преди по-малко от две години Черна гора упрекна Русия, че е взела участие в осуетения опит за прелом, който е имал за цел да попречи на присъединението на страната към НАТО. Днес Черна гора към този момент е част от Алианса. Това е българският народен интерес - Македония да стане част от зоната на сигурност, правила и предвидимост, каквито подсигуряват НАТО и Европейски Съюз. Именно в тази среда най-лесно могат да бъдат позволени всички опасения за искания. Като начало ръководещите могат да положат старания за изработването на народен консенсус по въпроса - най-малко да се опитаме да понижим нервността, която се задава.
Източник: Дойче веле
Коментар от Иван Бедров:
Противниците на съглашението сред министър председателите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев ще стават от ден на ден и все по-шумни. Темата е доста плодородна за политическо опълчване. По-важно е обаче, че таман този въпрос е ключът към влизането на Македония в НАТО - и по тази причина можем да чакаме „ вложения “, които ще пробват да трансфорат въпроса за името в централен, да преувеличават съществуващите разлики и да осуетят или забавят окончателното привършване на контрактуваната от Ципрас и Заев процедура. България реагира бързо и още същия ден приветства постигнатото съглашение за името Северна Македония. Но гласовете срещу стартират да се обаждат и по тази причина е значимо още първоначално ползата на България да бъде ясно откроен.
В момента сме изправени пред пределно съответен избор. Първият вид е съглашението да проработи, Македония да получи покана за присъединение към НАТО и да стартира договаряния за участие в Европейския съюз. Вторият вид е съглашението да не проработи и Македония да продължи да се носи по течението, без евроатлантическа вероятност и без напън за демократизация и промени, какъвто ще оказват договарянията с Европейски Съюз. Българският народен интерес е несъмнено в първия вид.
От 12 юни насам
Новината бе ненапълно предизвестена - през последните месеци гръцката страна все „ лийкваше “ към медиите обсъжданите имена, македонската страна не пропускаше да заявява подготвеност за компромис, а двамата министър председатели организираха безчет диалози. Дори се усамотиха демонстративно по време на срещата за Западните Балкани в София в средата на май. Във вторник пристигна формалното известие с съответните параметри на съглашението и последващата процедура. България първа призна самостоятелна Македония през 1992 година и изцяло предстоящо приветства незабавно съглашението за името. Но със забележка, която звучи като наложителна в района: „ Името Република Северна Македония не следва да бъде интерпретирано като съображение за възможна смяна на съществуващите граници или искания към съседите по отношение на език, просвета, история и еднаквост ". Гаранции против това има както в контракта за другарство сред България и Македония, по този начин и в самата процедура на бъдещите договаряния с Европейски Съюз.
Въпреки това тематиката не бе пропусната от опозицията. Българска социалистическа партия настоя позицията на България за начало на договаряния с Европейски Съюз да бъде обвързана с гаранции от страна на Македония, „ че смяната на името няма да докара до териториални искания, във връзка с историята на страната ни и идентичността на българските граждани”. Казано в прав текст, това значи подмяна на гръцкото несъгласие със опасност за българско. Коментар в партийния вестник на Българска социалистическа партия „ Дума “ отиде още по-далеч - контрактуваното било „ напълно за сметка на България “ и било „ действителна причина за териториални искания “. Извънпарламентарната АБВ увеличи още градуса, като предизвести за „ действително съображение за териториални искания “ и настоя за гаранции от Македония още в този момент, а не в бъдеще време. Тоест, и отделилата се от Българска социалистическа партия партия загатва за българско несъгласие върху началото на договарянията сред Македония и Европейски Съюз.
" Няма да приветстваме "
Провал на съглашението значи Македония да остане отвън НАТО. Това е декларираният интерес и на Сърбия, и на Русия. Най-острите рецензии изцяло естествено идват от политическите изразители на съветския интерес на Балканите. Също толкоз естествено е те да не се лимитират с тези няколко изявления.
" Няма да приветстваме, в случай че Македония стане част от НАТО “, сподели преди седмица посланикът на Русия в Европейски Съюз Владимир Чижов, въпреки и на думи да поддържа решаването на разногласието за името. Година по-рано той бе декларирал, че Русия може „ да предложи опция на Македония, Западните Балкани и на която и да е друга страна, тъй като постоянно съществува опция на евроатлантическата интеграция ". Чижов е създател и на репликата за България като „ троянски кон “ на Русия в Европейски Съюз.
Геополитическото опълчване в района е очевидно с просто око. Преди по-малко от две години Черна гора упрекна Русия, че е взела участие в осуетения опит за прелом, който е имал за цел да попречи на присъединението на страната към НАТО. Днес Черна гора към този момент е част от Алианса. Това е българският народен интерес - Македония да стане част от зоната на сигурност, правила и предвидимост, каквито подсигуряват НАТО и Европейски Съюз. Именно в тази среда най-лесно могат да бъдат позволени всички опасения за искания. Като начало ръководещите могат да положат старания за изработването на народен консенсус по въпроса - най-малко да се опитаме да понижим нервността, която се задава.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




