Васил Велев: Отвързването на пенсията от осигурителния принос вод...
" Това е 13-о издание на показателя. От 2010 година до 2022 имаме единствено 2 години, в които показателят понижава цената си - т.е. пораства сивата стопанска система - 2014-а, която свързваме с банкрута на КТБ и 2020-а, обвързвано с Covid рецесията. Точната стойност на показателя за 2022 година ще оповестим през днешния ден. Има 25 съставляващи индикатора, подиндекса, които са съответствие на разнообразни величини. Половината са статистически, другата половина - социологически. С едно изречение, в случай че би трябвало да обобщя: Все още показателят търси посока. Поведението на подиндексите е разнопосочно - някои, порастват, само че други понижават ”.
Велев е безапелационен, че трябват сложни ограничения за стесняване на сивия бранш до под 15%: " Няма едно хапче, което да излекува това заболяване ", настоя той.
" Разплащанията в брой са един от подиндексите, от индикаторите, които намерим. Той продължава да води към изсветляване на стопанската система. Имаше доста дейни ограничения в тази връзка с огромните касови наличия в фирмите. Усилията в тази посока явно дават резултат. Това, което не дава положителни резултати е отвързване на размера на минималната и междинна пенсия от осигурителния принос. Виждате те съвсем се сляха като размери. Тоест без значение от това върху минимални приходи, върху половината от минималните приходи ли се обезпечава един човек или върху междинни приходи най-сетне получава една и съща пенсия. Това стимулира доста хора и дребни предприятия да укриват осигурителни приходи, да обезпечават служащите върху нереално ниски заплати и да доплащат останалото в плик. Тук е значима политиката в тази сфера ", уточни специалистът.
В предишното АИКБ и БСК заявиха желание да не поддържат Бюджет 2024. Велев разяснява, че от този момент " има известно усъвършенстване, само че философията на бюджета не е изменена ".
" Философията е, че в случай че взимаме заеми на ръба на допустимото - недостиг от 3%, и ги харчим с нереформирани системи, ще осигурим по-висок стопански напредък. Ние не споделяме тази философия, тъй като в случай че не увеличим производството, където се основават нови материални богатства, прибавя се стойност, няма по какъв начин да станем по-богати. Ще станем по задлъжнели! Даже може да отчетем и растеж на Брутният вътрешен продукт, правейки си услуги и отчитайки растеж на услугите с взети назаем пари, само че няма да произведем повече. Това, че тези заеми отиват в вложения, е самозаблуда и лекомислие, тъй като плануваните обществени вложения са 5% от Брутният вътрешен продукт. Ние имахме доста повече обществени вложения през годините, когато имахме най-голям стопански напредък от 2005-2008.Тоест това съгласно нас е неверна философия, която води до увеличение на отговорностите и лихвените заплащания по тях, без да форсира икономическия напредък ".
Ако цените на газа продължат да вървят нагоре, България е застрашена да не извърши критериите за Еврозоната, разяснява Велев:
" Цените на газа у нас са 4-5 пъти по-високи от цените на природния газ в щатите. За шанс, той няма толкоз огромно приложение и всеобщо в българската стопанска система, само че в редица браншове води до загуба на конкурентоспособност, където той съставлява или суровина, или огромен дял в разноските. Безспорно, че води и до увеличение на инфлацията. Инфлацията е този индикатор, по който ние не отговаряме на критериите за влизане в еврозоната. За страдание няма дейни ограничения, които да водят до понижаване на инфлацията, тъй че ние да влезем в съответните граници. За влизане в еврозоната от 1 януари 2025 година ще разчитаме очевидно на някаква благосклонност и изключение, а не на реализирани критерии ".
Велев е безапелационен, че трябват сложни ограничения за стесняване на сивия бранш до под 15%: " Няма едно хапче, което да излекува това заболяване ", настоя той.
" Разплащанията в брой са един от подиндексите, от индикаторите, които намерим. Той продължава да води към изсветляване на стопанската система. Имаше доста дейни ограничения в тази връзка с огромните касови наличия в фирмите. Усилията в тази посока явно дават резултат. Това, което не дава положителни резултати е отвързване на размера на минималната и междинна пенсия от осигурителния принос. Виждате те съвсем се сляха като размери. Тоест без значение от това върху минимални приходи, върху половината от минималните приходи ли се обезпечава един човек или върху междинни приходи най-сетне получава една и съща пенсия. Това стимулира доста хора и дребни предприятия да укриват осигурителни приходи, да обезпечават служащите върху нереално ниски заплати и да доплащат останалото в плик. Тук е значима политиката в тази сфера ", уточни специалистът.
В предишното АИКБ и БСК заявиха желание да не поддържат Бюджет 2024. Велев разяснява, че от този момент " има известно усъвършенстване, само че философията на бюджета не е изменена ".
" Философията е, че в случай че взимаме заеми на ръба на допустимото - недостиг от 3%, и ги харчим с нереформирани системи, ще осигурим по-висок стопански напредък. Ние не споделяме тази философия, тъй като в случай че не увеличим производството, където се основават нови материални богатства, прибавя се стойност, няма по какъв начин да станем по-богати. Ще станем по задлъжнели! Даже може да отчетем и растеж на Брутният вътрешен продукт, правейки си услуги и отчитайки растеж на услугите с взети назаем пари, само че няма да произведем повече. Това, че тези заеми отиват в вложения, е самозаблуда и лекомислие, тъй като плануваните обществени вложения са 5% от Брутният вътрешен продукт. Ние имахме доста повече обществени вложения през годините, когато имахме най-голям стопански напредък от 2005-2008.Тоест това съгласно нас е неверна философия, която води до увеличение на отговорностите и лихвените заплащания по тях, без да форсира икономическия напредък ".
Ако цените на газа продължат да вървят нагоре, България е застрашена да не извърши критериите за Еврозоната, разяснява Велев:
" Цените на газа у нас са 4-5 пъти по-високи от цените на природния газ в щатите. За шанс, той няма толкоз огромно приложение и всеобщо в българската стопанска система, само че в редица браншове води до загуба на конкурентоспособност, където той съставлява или суровина, или огромен дял в разноските. Безспорно, че води и до увеличение на инфлацията. Инфлацията е този индикатор, по който ние не отговаряме на критериите за влизане в еврозоната. За страдание няма дейни ограничения, които да водят до понижаване на инфлацията, тъй че ние да влезем в съответните граници. За влизане в еврозоната от 1 януари 2025 година ще разчитаме очевидно на някаква благосклонност и изключение, а не на реализирани критерии ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ