Азия и Африка постепенно се отдалечават: Опасно ли е?
Това придвижване се случва в Суецкия залив, бездънен разлом в земната кора, който се простира по тясна морска линия сред континентален Египет и Синайския полуостров, сухопътен мост, където се срещат Африка и Азия. Той образува опашната част на по-големия Червеноморски разлом, който е разделял Арабската и Африканската тектонична плоча преди почти 25 милиона години.
Ново изследване, оповестено в списанието Geophysical Research Letters, демонстрира, че тази цепнатина в земната кора, в миналото считана за неактивна, „ провалена “ разломна зона, е по-активна, в сравнение с се смяташе до момента. Чрез проучване на формата на Суецкия разлом и местоположението на античните коралови рифове, които в този момент се издигат над морското ниво, геолозите са разкрили, че кората тук продължава да се измества със скорост до 0,55 милиметра годишно.
Изследователите имат вяра, че техните открития биха могли да пренапишат учебника по геоложки разломи. Разломите може да не са просто „ включени “ или „ изключени “, а по-скоро да трептят в набор от интензивност, от време на време безшумно се задейства тъкмо когато се счита, че са завършили и изчезнали. Учените прибавиха: „ Като продължава да се уголемява, Суецкият рифт опровергава неправилната си подредба на рифтовете, евентуално заради близостта си до дейна граница на плочите. Тези резултати акцентират нуждата от преоценка на хипотетично неактивните рифтове в международен мащаб и от инспекция дали забавянето без неуспех е постоянно срещан постепенен път за вътрешноконтиненталните рифтове. “
Важно е да се означи, че не се чака дребни придвижвания на Суецкия рифт да раздерат Азия и Африка скоро. Това е по този начин, тъй като придвижванията на тектоничните плочи са комплицирани и многостранни, включващи мрежа от взаимодействащи си разломи и фини промени, които се развиват в продължение на милиони години. В други елементи на района обаче тектоничните сили безшумно приготвят почвата за трагични континентални промени.
Интересното е, че покрай Суецкия залив има забележителна интензивност в Източноафриканската рифтова система, един от най-големите разломи в света, който се простира през Етиопия, Кения, Демократична република Конго, Уганда, Руанда, Бурунди, Замбия, Танзания, Малави и Мозамбик.
Многобройни данни сочат, че тази активност би могла да докара до последователно обособяване на Сомалийската тектонска плоча от по-голямата Нубийска плоча, което би довело до образуването на ново море в получената празнота. Това всъщност би отделило Източна Африка от останалата част на континента.
Но това няма да се случи милиони години. Въпреки това, Суецкият и Източноафриканският разлом демонстрират, че Земята надалеч не е статична, непроменяща се каменна топка. От човешка позиция повърхността на нашата планета може да наподобява непроменлива и безконечна, само че тя непрекъснато и едвам доловимо се трансформира.
Преди към 155 милиона години континентът Арголанд се е отделил от днешната Австралия и е липсващ безследно. След години на нареждане на геоложки пъзели, откривателите настояват, че са го разкрили не на едно място, а фрагментиран по морското дъно под Югоизточна Азия.
Ново изследване, оповестено в списанието Geophysical Research Letters, демонстрира, че тази цепнатина в земната кора, в миналото считана за неактивна, „ провалена “ разломна зона, е по-активна, в сравнение с се смяташе до момента. Чрез проучване на формата на Суецкия разлом и местоположението на античните коралови рифове, които в този момент се издигат над морското ниво, геолозите са разкрили, че кората тук продължава да се измества със скорост до 0,55 милиметра годишно.
Изследователите имат вяра, че техните открития биха могли да пренапишат учебника по геоложки разломи. Разломите може да не са просто „ включени “ или „ изключени “, а по-скоро да трептят в набор от интензивност, от време на време безшумно се задейства тъкмо когато се счита, че са завършили и изчезнали. Учените прибавиха: „ Като продължава да се уголемява, Суецкият рифт опровергава неправилната си подредба на рифтовете, евентуално заради близостта си до дейна граница на плочите. Тези резултати акцентират нуждата от преоценка на хипотетично неактивните рифтове в международен мащаб и от инспекция дали забавянето без неуспех е постоянно срещан постепенен път за вътрешноконтиненталните рифтове. “
Важно е да се означи, че не се чака дребни придвижвания на Суецкия рифт да раздерат Азия и Африка скоро. Това е по този начин, тъй като придвижванията на тектоничните плочи са комплицирани и многостранни, включващи мрежа от взаимодействащи си разломи и фини промени, които се развиват в продължение на милиони години. В други елементи на района обаче тектоничните сили безшумно приготвят почвата за трагични континентални промени.
Интересното е, че покрай Суецкия залив има забележителна интензивност в Източноафриканската рифтова система, един от най-големите разломи в света, който се простира през Етиопия, Кения, Демократична република Конго, Уганда, Руанда, Бурунди, Замбия, Танзания, Малави и Мозамбик.
Многобройни данни сочат, че тази активност би могла да докара до последователно обособяване на Сомалийската тектонска плоча от по-голямата Нубийска плоча, което би довело до образуването на ново море в получената празнота. Това всъщност би отделило Източна Африка от останалата част на континента.
Но това няма да се случи милиони години. Въпреки това, Суецкият и Източноафриканският разлом демонстрират, че Земята надалеч не е статична, непроменяща се каменна топка. От човешка позиция повърхността на нашата планета може да наподобява непроменлива и безконечна, само че тя непрекъснато и едвам доловимо се трансформира.
Преди към 155 милиона години континентът Арголанд се е отделил от днешната Австралия и е липсващ безследно. След години на нареждане на геоложки пъзели, откривателите настояват, че са го разкрили не на едно място, а фрагментиран по морското дъно под Югоизточна Азия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ