Гледайте внимателно - няма да повтарям!
Това днешните сервитьори са хора за ликвидиране – не ме разбирайте неправилно, само че едно време те разбираха единствено от повдигане на пръста, че искаш да повториш, а днешните питат гордо какво тъкмо обичам.
Пък аз обичам да си седнал съм и да виждам какво става в близост. Наоколо постоянно стават забавни неща – трамваи минават, птички пеят, а тъкмо сега една от фирмите пробва да опровергае поговорката, че имало едно място, на което дори царят, президентът, даже министър председателят отивали пеш. Помагат на индивида да стигне до заветната врата – това вършат, в случай че не се сещате тъкмо какво.
Става и още по-интересно – в заведението се втурва кореспондентка.
- Къде тъкмо ви носи инициативният комитет и с каква цел? – пита.
Нещастникът безмълвно показва нарисуваното дребосъче на вратата.
- И какво тъкмо смятате да извършите там, с цел да повишите благосъстоянието на съгражданите си? Ще реши ли това проблемите на топлофикацията? А на градския превоз?
Ясно – предизборна акция. Става все по-любопитно.
- Бързам по голяма… - фъфли портативният претендент.
- Това ви е отношението към нерешените проблеми на нашия град? Вичо, къде ми се моткаш, наедрял проект върху дъното на панталоните му!
Въпросният Вичо тича с камера и дава обещание, че ще стане бомба.
- Чудесно, той в този момент се заключи вътре, нали ще можеш да вдигнеш камерата над вратата? Всъщност може и през ключалката – ще се получи страховит резултат! Моля жителите да запазят цялостна тишина, с цел да запишем всеки тон от кабинката! Това е значимо за нашите фенове!
Всички чинно млъкваме, изслушваме звуците и с облекчение дочакваме стартирането на водата. Вратата се отваря и поолекналият претендент излиза.
- Добре де, не ви ли стига, че съм пийнал – за какво би трябвало да ми се увирате и в кенефа!
Репортерката е във екстаз.
- Виждате какъв напън върху нашата самостоятелна медия! Месец преди изборите тоя представител на мижитурско крило на микропартия към този момент е събрал задоволително самочувствие да пробва да ни постанова във очевидно нетрезво положение по какъв начин да отразяваме предизборната му акция! Благодарение на такива като него България е на 100 и седмо място по независимост на словото!
- Сто и единайсето – поправя я претендентът.
- С сходни ваши дейности и до 100 и дванайсето ще стигнем! Вичо, наедрял проект на кошчето с тоалетната хартия… Чакай, тия са поставили доста слаба лампа, ще ти изнеса една, с цел да я снимаш на светло…
Тук към този момент не се сдържах.
- Красавице – рекох, - извинете, че се въвличам, само че аз тук пробвам да си хапвам салатата… Какви ги вършите?
Красавицата се обърна с хартийката в ръка и ме изгледа като боец въшка.
- Вижте какво, многоуважаеми. Слушайте деликатно – няма да дублирам! Току-що за следващ път скрихме топката на другите и ги направихме смешни. Не схващате ли, че тоя репортаж е напряко показно по какъв начин се прави публицистика! Един ден той ще се учи в университета, а тоя ден въобще не е надалеч, убеждавам те, пияндура нещастна! Факултетът ще носи името на основния ми редактор и притежател, а аз ще преподавам проверяваща публицистика и ще кръстят публика на мое име!
- Ако може, хартията – не на масата, моля…
- Нещо ви пречат нашите журналистически следствия, по този начин ли? Бъркат ли ви в здравето? Или имате нещо срещу свободата на словото? Хал хабер си нямате от тоя поминък! Благодарение на такива хартии ние се радваме на интереса, доверието и любовта на читателите и феновете на нашата медия! Най-добре се продава изцапаната хартия, в случай че желаете да знаете – а продажбите са най-важни в днешно време!
- Ама хартията е с…
- Точно това се продава най-вече! Хората го обичат и търсят… Знаете ли какъв брой души ни гледат сега онлайн? Вичо, обърни към мен – онлайн сме! Скъпи фенове, гледайте деликатно, няма да дублирам – виждате онлайн хартия, доказваща морала на претендент на славата, разрешил си да плюска пържоли в деня, в който всички българи - патриоти и православни християни, постят!
Вдигнах пръст – сервитьорът тоя път разбра и ми донесе успокоителна огромна гроздова.
В днешното онлайн време, с цел да не се пропие човек, би трябвало да е доста дебелокожо говедо.
Пък аз обичам да си седнал съм и да виждам какво става в близост. Наоколо постоянно стават забавни неща – трамваи минават, птички пеят, а тъкмо сега една от фирмите пробва да опровергае поговорката, че имало едно място, на което дори царят, президентът, даже министър председателят отивали пеш. Помагат на индивида да стигне до заветната врата – това вършат, в случай че не се сещате тъкмо какво.
Става и още по-интересно – в заведението се втурва кореспондентка.
- Къде тъкмо ви носи инициативният комитет и с каква цел? – пита.
Нещастникът безмълвно показва нарисуваното дребосъче на вратата.
- И какво тъкмо смятате да извършите там, с цел да повишите благосъстоянието на съгражданите си? Ще реши ли това проблемите на топлофикацията? А на градския превоз?
Ясно – предизборна акция. Става все по-любопитно.
- Бързам по голяма… - фъфли портативният претендент.
- Това ви е отношението към нерешените проблеми на нашия град? Вичо, къде ми се моткаш, наедрял проект върху дъното на панталоните му!
Въпросният Вичо тича с камера и дава обещание, че ще стане бомба.
- Чудесно, той в този момент се заключи вътре, нали ще можеш да вдигнеш камерата над вратата? Всъщност може и през ключалката – ще се получи страховит резултат! Моля жителите да запазят цялостна тишина, с цел да запишем всеки тон от кабинката! Това е значимо за нашите фенове!
Всички чинно млъкваме, изслушваме звуците и с облекчение дочакваме стартирането на водата. Вратата се отваря и поолекналият претендент излиза.
- Добре де, не ви ли стига, че съм пийнал – за какво би трябвало да ми се увирате и в кенефа!
Репортерката е във екстаз.
- Виждате какъв напън върху нашата самостоятелна медия! Месец преди изборите тоя представител на мижитурско крило на микропартия към този момент е събрал задоволително самочувствие да пробва да ни постанова във очевидно нетрезво положение по какъв начин да отразяваме предизборната му акция! Благодарение на такива като него България е на 100 и седмо място по независимост на словото!
- Сто и единайсето – поправя я претендентът.
- С сходни ваши дейности и до 100 и дванайсето ще стигнем! Вичо, наедрял проект на кошчето с тоалетната хартия… Чакай, тия са поставили доста слаба лампа, ще ти изнеса една, с цел да я снимаш на светло…
Тук към този момент не се сдържах.
- Красавице – рекох, - извинете, че се въвличам, само че аз тук пробвам да си хапвам салатата… Какви ги вършите?
Красавицата се обърна с хартийката в ръка и ме изгледа като боец въшка.
- Вижте какво, многоуважаеми. Слушайте деликатно – няма да дублирам! Току-що за следващ път скрихме топката на другите и ги направихме смешни. Не схващате ли, че тоя репортаж е напряко показно по какъв начин се прави публицистика! Един ден той ще се учи в университета, а тоя ден въобще не е надалеч, убеждавам те, пияндура нещастна! Факултетът ще носи името на основния ми редактор и притежател, а аз ще преподавам проверяваща публицистика и ще кръстят публика на мое име!
- Ако може, хартията – не на масата, моля…
- Нещо ви пречат нашите журналистически следствия, по този начин ли? Бъркат ли ви в здравето? Или имате нещо срещу свободата на словото? Хал хабер си нямате от тоя поминък! Благодарение на такива хартии ние се радваме на интереса, доверието и любовта на читателите и феновете на нашата медия! Най-добре се продава изцапаната хартия, в случай че желаете да знаете – а продажбите са най-важни в днешно време!
- Ама хартията е с…
- Точно това се продава най-вече! Хората го обичат и търсят… Знаете ли какъв брой души ни гледат сега онлайн? Вичо, обърни към мен – онлайн сме! Скъпи фенове, гледайте деликатно, няма да дублирам – виждате онлайн хартия, доказваща морала на претендент на славата, разрешил си да плюска пържоли в деня, в който всички българи - патриоти и православни християни, постят!
Вдигнах пръст – сервитьорът тоя път разбра и ми донесе успокоителна огромна гроздова.
В днешното онлайн време, с цел да не се пропие човек, би трябвало да е доста дебелокожо говедо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ