Руслан Стефанов: Ще помогне ли „Магнитски“ България да се откъсне от руската енергийна зависимост?
Това деяние е следващата стъпка в борбата за ограничение на завладяването на страната в българския енергиен бранш, който остава тясно обвързван с въздействието на Кремъл както в страната, по този начин и в района като цяло.
То следва предходната серия от сходни наказания, оповестени през юни 2021 година, провокирани от десетилетия на безпрепятствено неприятно ръководство, измами и корупция в енергийния бранш. Политическите партии, наранени от тези наказания, се пробват по всякакъв начин да ги пренебрегват, а до момента българските институции не са съумели да показват безапелационен отговор на нито едно от тези обвинявания в завладяване на страната.
Русия в огледалото за назад виждане
България е една от най-уязвимите страни в Европа за съветските интервенции за въздействие. Русия е наследила мрежите за въздействие от руската ера в газовия, петролния и нуклеарния бранш на страната, като има достъп и надзор до технологиите, финансовите потоци, знанията и сигурността в тях. През 2008 година
Путин означи кулминационната точка на хватката на Кремъл върху енергийния бранш на България с подписването на контракт, който тогавашният президент на страната назова " българския огромен шлем " в региона на енергетиката. Превърналият се в това време в нарицателен израз за стратегическа корупция " огромен шлем " се състои от три плана, нито един от които не съставлява непосреден стратегически интерес за България:
(1) газопроводът " Южен поток ", който в последна сметка бе финализиран като " Турски поток " през 2020 г.;
(2) АЕЦ " Белене " , чието строителство бе прекъснато от българския парламент през 2012 година, откакто Агенцията за държавна финансова ревизия разкри съществени нарушавания при възлагането на публични поръчки и финансови нередности в реализацията му; и
(3) петролопроводът " Бургас - Александруполис " , от който България безрезултатно се пробва да се откаже като миноритарен акционер от 2009 година насам.
След присъединението на страната към Европейския съюз през 2007 година рисковете за енергетиката и климата непрестанно понижават и се приближават до междинното равнище за Европейски Съюз. Този преход е подсилен от обилни обществени вложения от кохезионните фондове на Европейски Съюз, ориентирани към демократизация, либерализация и зелен преход в производството, преноса и разпределението на сила.
Тази наклонност обаче беше внезапно прекратена от провокираната от Русия енергийна рецесия през 2021 година и началото на пълномащабната война на Кремъл в Украйна през 2022 година Войната разкри дългогодишната подготовка на Русия да употребява енергетиката като оръжие в Европа и извади нескрито олигархичните мрежи, употребявани от Кремъл за въздействие върху европейски държавни управления.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година българският президент и служебните държавни управления поредно се пробват:
(1) да възобновят договарянията с " Газпром " ;
(2) да поддържат дерогацията на България от петролното ембарго на Европейски Съюз против Русия; и
(3) да заплашат да наложат несъгласие на глобите против държавния нуклеарен бранш на Русия .
Мащабът и дълбочината на въздействието на Русия в българския енергиен бранш ще продължат да излизат нескрито през идващите месеци, защото отделянето на Европа от бизнес практиките на завземане на страната от страна на Кремъл ще се форсира.
Стратегически плитчини
На 17 януари 2023 година българското държавно управление разгласи предлагането си за енергийна тактика на страната за идващите 30 години (2023 - 2053 г.). На всеки, който е следил спорадичното осъществяване на предишната енергийна тактика до 2020 година, ще му бъде простен здравословният песимизъм във връзка с актуалното предложение. Показателно е, че българският парламент промени енергийната тактика за 2020 година единствено един път, през 2018 година, с цел да разреши вмъкването в нея на ускореното създаване на продължението на " Турски поток " през територията на България. Това не попречи на Русия да приключи доставките на газ за България през април 2022 година
Новата тактика на държавното управление наподобява като сбирка от " най-големите шлагери " на всички изпитани практики за завземане на страната и съветско влияние от последните 20 години, в очевидно несъгласие със стратегическите цели на Европейския съюз. Въпреки това, тактиката съумява да не спомене слона в стаята: петрола и газа - двата съществени енергийни източника, които обезпечават почти половината от крайното енергийно ползване на България (49,7% през 2021 г.).
Може ли България да се откъсне от Русия във връзка с петрола?
По отношение на петрола (и на естествения газ) е значимо да се следи по какъв начин страната извършва уговорката си да се откъсне от надълбоко вкоренената взаимозависимост от Кремъл в региона на енергетиката, както и дейно да ползва глобите на Европейски Съюз по отношение на Русия.
Забраната на Европейски Съюз за импорт на съветски необработен нефт и рафинирани артикули влезе в действие на 5 февруари 2023 година като част от пакета от наказания на Европейски Съюз. Българското държавно управление се бори настойчиво за дерогация от тези наказания - и завоюва.
В резултат на това, най-голямата българска компания, " Лукойл ", може да продължи да преработва съветски нефт и да продава рафинираните артикули на български и/или украински консуматори посредством своята рафинерия и нефтохимически комплекс в Бургас.
Правителството отбрани дерогацията с аргумента, че нейното използване ще предотврати срив на пазара, ще увеличи данъчните доходи и ще спомогне за понижаване на цените по бензиностанциите в страната. Въпреки тези изказвания, през февруари 2023 година цените се усилиха, въпреки и нищожно. Това напомня въздействието на Москва в българската политика и многочислените, безплодни опити на българското държавно управление да контракти по-добри цени с " Лукойл ", макар че страната е миноритарен акционер в рафинерията, притежаваща " златна " акция.
Всъщност, през последното десетилетие носителите на правата на тази " златна " акция в рафинерията от страна на българското държавно управление са лица, които са защитавали и директно са работили по съветски енергийни планове в България, като един от тях е и измежду последните глобени по световния закон " Магнитски ".
Няма потребност от дерогация на " Лукойл " от глобите на Европейски Съюз против Русия. " Лукойл " е безспорният петролен барон на България. Компанията има и ръководи единствената рафинерия в страната. Тя ръководи и единственото нефтено пристанище, Росенец, на дълготрайна концесия, която изтича чак през 2046 година " Лукойл " има и ръководи и единствения водопровод за нефтопродукти, свързващ рафинерията с главните региони на търсене на нефтопродукти, в това число София, както и към 90% от законово избрания потенциал за предпазване на нефтопродукти в страната - така наречен акцизни хранилища.
Откакто става част от активите на " Лукойл " през 1999 година, рафинерията " Нефтохим Бургас " е платила налози върху приходите в България за цели четири години (2007 година, 2016 година, 2017 година, общо към 78 млн. евро, а през 2022 година - към 1,8 млн. евро).
В подмяна на напъните на България да поддържа потока на съветския петрол макар глобите, " Лукойл " дава обещание да заплати повече налози през 2023 година (около 45 млн. евро) и през 2024 година (около 280 - 360 млн. евро). Затова мнозина се съмняват в същинските претекстове на българското държавно управление да се бори за опазване на дерогацията на " Лукойл " от глобите на Европейски Съюз против Русия, в това число поради неналичието на учредения за опазване на дерогацията.
" Нефтохим Бургас " може да работи обикновено, без да преработва съветски петрол. България е в положение да получава доставки на необработен нефт и други първични материали от неруски източници. Рискът, в случай че има подобен, от постигане на точката на наложително прекъсване на " Нефтохим Бургас " би бил налице единствено в случай че " Лукойл " продължи да се доставя с всички първични материали от Русия и да продава всички артикули извънредно на българския пазар.
Въпреки това рафинерията може да работи с разнообразни потоци необработен нефт от целия свят и в този случай не би имало ограничавания за износа на рафинирани артикули.
Ето за какво позицията на българското държавно управление във връзка с настояването за дерогация за съветския петрол не може да бъде обяснена разумно.
Тя се показва в даване на забележителна директна финансова помощ на съветското държавно управление и на " Лукойл ", като в същото време се твърди, че се поддържат политиките, инструментите и финансовата рамка на Украйна и Европейски Съюз за справяне с казуса.
Неотдавнашните невиждани по размер наказания по световния закон " Магнитски " могат да оказват помощ на българските управляващи да ускорят откъсването на страната от съветската енергийна взаимозависимост.
Това обаче изисква решителни политически дейности от страна на трите политически партии, наранени от глобите - които бързо бяха наречени " Коалиция Магнитски " - да одобряват, поддържат и вкарат устойчиви правосъдни и антикорупционни промени, ориентирани към ограничение на практиките на завземане на страната в енергийния бранш.
Руслан Стефанов,
То следва предходната серия от сходни наказания, оповестени през юни 2021 година, провокирани от десетилетия на безпрепятствено неприятно ръководство, измами и корупция в енергийния бранш. Политическите партии, наранени от тези наказания, се пробват по всякакъв начин да ги пренебрегват, а до момента българските институции не са съумели да показват безапелационен отговор на нито едно от тези обвинявания в завладяване на страната.
Русия в огледалото за назад виждане
България е една от най-уязвимите страни в Европа за съветските интервенции за въздействие. Русия е наследила мрежите за въздействие от руската ера в газовия, петролния и нуклеарния бранш на страната, като има достъп и надзор до технологиите, финансовите потоци, знанията и сигурността в тях. През 2008 година
Путин означи кулминационната точка на хватката на Кремъл върху енергийния бранш на България с подписването на контракт, който тогавашният президент на страната назова " българския огромен шлем " в региона на енергетиката. Превърналият се в това време в нарицателен израз за стратегическа корупция " огромен шлем " се състои от три плана, нито един от които не съставлява непосреден стратегически интерес за България:
(1) газопроводът " Южен поток ", който в последна сметка бе финализиран като " Турски поток " през 2020 г.;
(2) АЕЦ " Белене " , чието строителство бе прекъснато от българския парламент през 2012 година, откакто Агенцията за държавна финансова ревизия разкри съществени нарушавания при възлагането на публични поръчки и финансови нередности в реализацията му; и
(3) петролопроводът " Бургас - Александруполис " , от който България безрезултатно се пробва да се откаже като миноритарен акционер от 2009 година насам.
След присъединението на страната към Европейския съюз през 2007 година рисковете за енергетиката и климата непрестанно понижават и се приближават до междинното равнище за Европейски Съюз. Този преход е подсилен от обилни обществени вложения от кохезионните фондове на Европейски Съюз, ориентирани към демократизация, либерализация и зелен преход в производството, преноса и разпределението на сила.
Тази наклонност обаче беше внезапно прекратена от провокираната от Русия енергийна рецесия през 2021 година и началото на пълномащабната война на Кремъл в Украйна през 2022 година Войната разкри дългогодишната подготовка на Русия да употребява енергетиката като оръжие в Европа и извади нескрито олигархичните мрежи, употребявани от Кремъл за въздействие върху европейски държавни управления.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година българският президент и служебните държавни управления поредно се пробват:
(1) да възобновят договарянията с " Газпром " ;
(2) да поддържат дерогацията на България от петролното ембарго на Европейски Съюз против Русия; и
(3) да заплашат да наложат несъгласие на глобите против държавния нуклеарен бранш на Русия .
Мащабът и дълбочината на въздействието на Русия в българския енергиен бранш ще продължат да излизат нескрито през идващите месеци, защото отделянето на Европа от бизнес практиките на завземане на страната от страна на Кремъл ще се форсира.
Стратегически плитчини
На 17 януари 2023 година българското държавно управление разгласи предлагането си за енергийна тактика на страната за идващите 30 години (2023 - 2053 г.). На всеки, който е следил спорадичното осъществяване на предишната енергийна тактика до 2020 година, ще му бъде простен здравословният песимизъм във връзка с актуалното предложение. Показателно е, че българският парламент промени енергийната тактика за 2020 година единствено един път, през 2018 година, с цел да разреши вмъкването в нея на ускореното създаване на продължението на " Турски поток " през територията на България. Това не попречи на Русия да приключи доставките на газ за България през април 2022 година
Новата тактика на държавното управление наподобява като сбирка от " най-големите шлагери " на всички изпитани практики за завземане на страната и съветско влияние от последните 20 години, в очевидно несъгласие със стратегическите цели на Европейския съюз. Въпреки това, тактиката съумява да не спомене слона в стаята: петрола и газа - двата съществени енергийни източника, които обезпечават почти половината от крайното енергийно ползване на България (49,7% през 2021 г.).
Може ли България да се откъсне от Русия във връзка с петрола?
По отношение на петрола (и на естествения газ) е значимо да се следи по какъв начин страната извършва уговорката си да се откъсне от надълбоко вкоренената взаимозависимост от Кремъл в региона на енергетиката, както и дейно да ползва глобите на Европейски Съюз по отношение на Русия.
Забраната на Европейски Съюз за импорт на съветски необработен нефт и рафинирани артикули влезе в действие на 5 февруари 2023 година като част от пакета от наказания на Европейски Съюз. Българското държавно управление се бори настойчиво за дерогация от тези наказания - и завоюва.
В резултат на това, най-голямата българска компания, " Лукойл ", може да продължи да преработва съветски нефт и да продава рафинираните артикули на български и/или украински консуматори посредством своята рафинерия и нефтохимически комплекс в Бургас.
Правителството отбрани дерогацията с аргумента, че нейното използване ще предотврати срив на пазара, ще увеличи данъчните доходи и ще спомогне за понижаване на цените по бензиностанциите в страната. Въпреки тези изказвания, през февруари 2023 година цените се усилиха, въпреки и нищожно. Това напомня въздействието на Москва в българската политика и многочислените, безплодни опити на българското държавно управление да контракти по-добри цени с " Лукойл ", макар че страната е миноритарен акционер в рафинерията, притежаваща " златна " акция.
Всъщност, през последното десетилетие носителите на правата на тази " златна " акция в рафинерията от страна на българското държавно управление са лица, които са защитавали и директно са работили по съветски енергийни планове в България, като един от тях е и измежду последните глобени по световния закон " Магнитски ".
Няма потребност от дерогация на " Лукойл " от глобите на Европейски Съюз против Русия. " Лукойл " е безспорният петролен барон на България. Компанията има и ръководи единствената рафинерия в страната. Тя ръководи и единственото нефтено пристанище, Росенец, на дълготрайна концесия, която изтича чак през 2046 година " Лукойл " има и ръководи и единствения водопровод за нефтопродукти, свързващ рафинерията с главните региони на търсене на нефтопродукти, в това число София, както и към 90% от законово избрания потенциал за предпазване на нефтопродукти в страната - така наречен акцизни хранилища.
Откакто става част от активите на " Лукойл " през 1999 година, рафинерията " Нефтохим Бургас " е платила налози върху приходите в България за цели четири години (2007 година, 2016 година, 2017 година, общо към 78 млн. евро, а през 2022 година - към 1,8 млн. евро).
В подмяна на напъните на България да поддържа потока на съветския петрол макар глобите, " Лукойл " дава обещание да заплати повече налози през 2023 година (около 45 млн. евро) и през 2024 година (около 280 - 360 млн. евро). Затова мнозина се съмняват в същинските претекстове на българското държавно управление да се бори за опазване на дерогацията на " Лукойл " от глобите на Европейски Съюз против Русия, в това число поради неналичието на учредения за опазване на дерогацията.
" Нефтохим Бургас " може да работи обикновено, без да преработва съветски петрол. България е в положение да получава доставки на необработен нефт и други първични материали от неруски източници. Рискът, в случай че има подобен, от постигане на точката на наложително прекъсване на " Нефтохим Бургас " би бил налице единствено в случай че " Лукойл " продължи да се доставя с всички първични материали от Русия и да продава всички артикули извънредно на българския пазар.
Въпреки това рафинерията може да работи с разнообразни потоци необработен нефт от целия свят и в този случай не би имало ограничавания за износа на рафинирани артикули.
Ето за какво позицията на българското държавно управление във връзка с настояването за дерогация за съветския петрол не може да бъде обяснена разумно.
Тя се показва в даване на забележителна директна финансова помощ на съветското държавно управление и на " Лукойл ", като в същото време се твърди, че се поддържат политиките, инструментите и финансовата рамка на Украйна и Европейски Съюз за справяне с казуса.
Неотдавнашните невиждани по размер наказания по световния закон " Магнитски " могат да оказват помощ на българските управляващи да ускорят откъсването на страната от съветската енергийна взаимозависимост.
Това обаче изисква решителни политически дейности от страна на трите политически партии, наранени от глобите - които бързо бяха наречени " Коалиция Магнитски " - да одобряват, поддържат и вкарат устойчиви правосъдни и антикорупционни промени, ориентирани към ограничение на практиките на завземане на страната в енергийния бранш.
Руслан Стефанов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ