Това човек в активна възраст да не може да си

Това човек в дейна възраст да не може да си доспи е постоянно срещано събитие. Въпреки това по света съществува дребна група от хора, които настойчиво се пробват да прекарат не повече време в леглото, а колкото се може по-малко. Става дума за тези, които се пробват да извлекат изгода от така наречен полифазен сън. Това частично е опит, частично е опит човек да си обезпечи повече работливост. Спекулира се, че е бил употребен от велики мозъци като Никола Тесла и Леонардо да Винчи. Странният метод към съня в този момент набира известност измежду някои млади експерти в Силициевата котловина, които се пробват да „ изстискат “ колкото се може повече будни и продуктивни часове от всяко денонощие. Тази наклонност води до появяването на книги по тематиката, а също и до появяването на Общност на полифазния сън.

Но има няколко неща, които човек би трябвало да знае за този необикновен метод към спането, които демонстрират за какво може би не е чак толкоз добра концепция да го пробвате.

Какво е полифазен сън?

Повечето хора са спят монофазно. Това значи, че те получават своята отмора посредством няколко часа сън - една огромна „ порция “, най-често през нощта. Почитателите на полифазният сън, от своя страна, подремват за малко по няколко пъти дневно, вемсто да спят цяла нощ.

Според общността, отдадена на този метод, има доста разнообразни написания за полифазен сън. Едно от най-популярните включва по-дълъг, „ главен “ сън сред 90 минути и 6 часа, допълнен с няколко 20-минутни дремки.

Продължителността на главния сън и броят на дремките са разнообразни, само че хората, които спят по този график, прекарват общо сред 3 и 7 часа в сън през денонощието. В друго разписание са заложени единствено 20-минутни дремки денем, които се равняват на общо сред 2 и 3 часа спане.

Защитниците на тази концепция настояват, че разделянето на съня може да усили времето, което човек прекарва в така наречен фаза на съня с бързо придвижване на очите (REM фаза) и съня с мудни делта талази (дълбок сън), защото мозъкът по дифолт се обръщал към тях, когато е изтощен.

Сънуването, съхраняването на мемоари и смяната в настроението стават по време на REM съня, до момента в който сънят с мудни делта талази е най-дълбокият тип сън, който има и най-голямо влияние за отпочиването на организма.

Много от хората, които разчитат на полифазния сън, имат вяра, че другите етапи от цикъла на съня са ненужни и че като ги пропущат могат да прекарат повече време от денонощието будни и в работлив режим.

Да изпробваме ли полифазния сън?

С една дума: „ Не “. Поне по този начин споделя доктор Алон Авидън, шеф на Центъра за разстройства в съня към Калифорнийския университет. „ Има доста малко информация – съвсем никаква в здравната литература – за деликатно готови клинични проучвания, които да демонстрират, че полифазният сън има някакво преимущество “, изяснява той.

„ Ако хората, които спят на разпокъсани шпации, в последна сметка отделят по-малко време за сън, това ще се отрази на здравето им “, добавя доктор Авидън. Сред вероятните проблеми са когнитивно увреждане, проблеми с паметта и по-висок риск от произшествия.

Хората, които не спят най-малко седем часа в денонощието, са по-застрашени и от хронични проблеми като диабет и неконтролируемо напълняване, твърди доктор Авидън. Изследвания са посочили, че лишаването от сън въздейства върху равнищата на хормоните и води до покачвания на кръвната захар и апетита.

Според експерта даже и да „ излъжете системата “ и да преминете незабавно в REM фаза на съня, това не е естествено. А и другите цикли на съня най-вероятно имат своето значение.

„ Когато започнете да пренареждате времето, отделено за дадени етапи на съня в интервала за естествен сън, вие в действителност пренареждате разнообразни психически функционалности, които са тясно свързани с етапите на съня “, изяснява Авидън. Това може да докара до неприятни последици за метаболизма и ендокринната система (съставена от жлезите, произвеждащи хормони в тялото).

Но какъв е казусът, в случай че човек така и така не спи доста? Да, правилно е, че някои хора действат добре с по-малко от целесъобразните 8 часа сън в денонощието, само че те са изключение от правилото, показва доктор Авидън.

За множеството хора лишаването от сън – дали за експериментиране на полифазния способ или заради други аргументи – ще докара до струпване, което в един миг ще се отрази върху здравето им.

„ Сънят не е като банкова сметка. Не можеш да спиш един час, след това два часа, да го комбинираш с други четири часа и да кажеш, че си спал седем часа “, изяснява шефът на Центъра за разстройства в съня.

Откъде идва концепцията за полифазния сън?

Според литературата, отдадена на този способ, хората по природа са предразположени към полифазен сън. Д-р Авидън е склонен, че доста исторически данни показват за съществуването на двуфазен сън – да си легнеш рано, да станеш рано, по-късно да дремнеш за някакъв интервал от време денем.

Той обаче счита, че аргументите за това са били по-скоро в средата, в сравнение с биологични. Като да вземем за пример това кой интервал от денонощието е бил най-подходящ за лов или за селскостопанска активност.

И въпреки бебетата и някои животни нормално да спят по няколко пъти в деня, Авидън е песимистичен, че възрастните хора могат да действат по този метод. Като доказателство показва работещите на нощни смени. Изследвания показавт, че те нормално имат повече здравословни проблеми, включително и сърдечни, от хората, които работят денем.

Д-р Авидън изяснява, че когато на открито е мрачно, организмът ни създава повече мелатонин, а това работи като сигнал, че е време за сън. А това става към 21 ч. - въведения към заспиването в идващите два часа и пробуждане сред 6 и 8 сутринта.

А сходни механизми, заложени в организма, не се трогват от концепцията, че можем да излъжем тялото си.

Източник: webcafe.bg