Държавата на Ми да страдат
" Това, че някой желае да мине метър, ми да страда ". Думите са на вътрешния министър Валентин Радев във връзка излъганите от към този момент известния Спас - Александър.
Злорадството не е нещо, което една страна би трябвало да демонстрира . Недопустимо е министърът, отговарящ за структурата, която следи за съблядаването на закона, да опрвдава надали не едно закононарушение с нелепостта на жертвите.
Да се заблудиш или да сглупиш не е закононарушение. Да мамиш обаче е. Вътрешният министър обаче очевидно не счита по този начин. Явно управлението на Министерство на вътрешните работи е готово да жигосах всеки, който " самичък си е отговорен ".
Проблемът в този вид държание е, че той може да бъде доста сиптоматичен. И в случай че позволим нередности да се оправдават по подобен метод, страната може да стигне и по-далеч.
Утре някой министър може да каже, че в случай че са желали огромни заплати, учителите не е трябвало да стават учители, тъй като знаят ситуацията в бранша. Ми да страдат.
Или в случай че някоя баба не е желала телефонните измамници да й завлечен събираните цялостен живот пари, е трябвало да прояви малко повече предвидливост. Ми да страда.
Или в случай че целият народ не е желал корумпирани и нагли политици, да е дал своя вот по-умно. Ми да страда.
Държава, която се отнася с жителите си със снизходителното и надменно " Ми да страдат ", няма да ги отбрани в никакъв случай. Няма да сложи ползите им преди всичко, няма да извърши своята част от публичния контракт и няма да смята за нужно да съблюдава закона.
Правилата са основани да се съблюдават без оглед на субективната морална оценка. И наивните, и алчните, и несъобразителните имат същите права като тези, които си фантазират, че могат да ги съдят. И пред закона всички би трябвало да са равни . У нас обаче страната си разрешава да дели хората на заслужаващи и незаслужаващи състрадание, помощ, подпомагане. От такава страна няма смисъл да чакаме отбрана. Само още мотиви " да страдаме ".
Автор: Десислава Любомирова
Злорадството не е нещо, което една страна би трябвало да демонстрира . Недопустимо е министърът, отговарящ за структурата, която следи за съблядаването на закона, да опрвдава надали не едно закононарушение с нелепостта на жертвите.
Да се заблудиш или да сглупиш не е закононарушение. Да мамиш обаче е. Вътрешният министър обаче очевидно не счита по този начин. Явно управлението на Министерство на вътрешните работи е готово да жигосах всеки, който " самичък си е отговорен ".
Проблемът в този вид държание е, че той може да бъде доста сиптоматичен. И в случай че позволим нередности да се оправдават по подобен метод, страната може да стигне и по-далеч.
Утре някой министър може да каже, че в случай че са желали огромни заплати, учителите не е трябвало да стават учители, тъй като знаят ситуацията в бранша. Ми да страдат.
Или в случай че някоя баба не е желала телефонните измамници да й завлечен събираните цялостен живот пари, е трябвало да прояви малко повече предвидливост. Ми да страда.
Или в случай че целият народ не е желал корумпирани и нагли политици, да е дал своя вот по-умно. Ми да страда.
Държава, която се отнася с жителите си със снизходителното и надменно " Ми да страдат ", няма да ги отбрани в никакъв случай. Няма да сложи ползите им преди всичко, няма да извърши своята част от публичния контракт и няма да смята за нужно да съблюдава закона.
Правилата са основани да се съблюдават без оглед на субективната морална оценка. И наивните, и алчните, и несъобразителните имат същите права като тези, които си фантазират, че могат да ги съдят. И пред закона всички би трябвало да са равни . У нас обаче страната си разрешава да дели хората на заслужаващи и незаслужаващи състрадание, помощ, подпомагане. От такава страна няма смисъл да чакаме отбрана. Само още мотиви " да страдаме ".
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ