Капризите на Борисов могат да изправят България пред катастрофа. ...
Това била повода Борисов да си изпусне нервите и да нападне обществено министър-председателя с обвиняването, че трябвало да бъде в Плевен, а не в Ню Йорк на юбилейната 80-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации.
" Мирчев е прав - ние сме петима министър председатели. И Слави, и Зафиров и Българска социалистическа партия, и аз и Желязков, и Пеевски. Можеше да има единствено един в мое лице. Ако бях министър председател, в този момент щеше да има трима министри в Плевен и към този момент да е приключен казусът. Просто това, че аз не го разясня, а същински ме боли за там... министърът на районното министерство, на екологията, на стопанската система, в случай че би трябвало. Когато имаше проблеми в Хасково в водата и Коце Ангелов го пратих там, в Перник двама министри живяха там. Когато беше наводнението, пратих Цветанов там с двама министри и живяха там, до момента в който не се реши казусът ", сподели Борисов в коридорите на Народното събрание.
Липса на серотонин. Без него човек не може да се наслаждения на живота, тъй като има прекомерно малко позитивни страсти. Естеството на болестта се изяснява с неправилната работа на редица мозъчни структури. Особено на фронталния лоб. Структурата е виновна за вниманието, концентрацията, преценката. Регулира страстите и настроенията. Нарушаването на функционалностите на фронталния лоб може да докара до невроза на обсесивните положения. Това е късия коментар на психиатър в мрежата, във връзка изявата на Борисов в четвъртък.
Лидерът на ГЕРБ е захласнат от манията за власт, като в това време извънредно се опасява, че времето му в политиката изтича и скоро може да се окаже „ пациент “ на прокуратурата, да речем. Понеже той е работил репресивно по отношение на съперниците си, счита, че ще му се върне същото.
Това положение може да го тласне към разрушение на държавното управление с вяра, че на предварителните избори партията му ще е първа политическа мощ и той ще оглави нов кабинет. И тогава – пей сърце.
Борисов обаче не си дава сметка, какви ще са последствията от за страната от капризите му.
Ситуацията в страната няма нищо общо със обстановката в навечерието на последните парламентарни избори. Още по-малко със „ славните “ интервали на джипката и целувките на американската посланичка. Борисов е изгубил действителна визия какъв брой неприятности е предизвикал на страната и живее в света на дитирамбите, които чува от доближените до него. А те от това живеят, тъй като за друго не ги бива.
Втори и трети по доверие на гласоподавателите след ГЕРБ са „ Възраждане “ и Движение за права и свободи – Ново начало. С кого от тях ще направи коалиция? Те дали ще го желаят?
Ще би трябвало да се договаря и даже да моли ПП-ДБ да одобряват вид на нова сглобка. Дали ще се навият след историите във Варна и София?
Освен това на терена ще се появи политическият план на Румен Радев, с искания за победа на вота. Президентът разчита на вълна от гласуващи за него, както в миналото се получи при появяването на Симеон Сакскобургготски. Царят даде обещание да оправи страната за 800 дни, а Радев надува розови балони за очистване на корупцията. Няма значение, че самият той е част от нея – информация заробващия контракт с турската компания Боташ, на която изплащаме милиарди без никаква изгода за България. Негов цялостен или непълен триумф значи действителна заплаха страната ни да се изолира от Европейски Съюз и НАТО и да поеме курс на доближаване с Путин и определяне на беларуски модел на ръководство. Борисов дава ли си сметка, че отваря необятно вратата за тъкмо тази фантазия на Румен Радев.
Патологичният блян на Борисов към премиерския пост ще раздели още повече българското общество. Ще консолидира структурите на „ копейките “, съветското въздействие ще се ускори. Въпросът: Запад или Изток, ще стане приоритет, а националната злополука - действителност.
Пълна илюзия е, че Борисов знае и може да се оправи с тежките проблеми на страната. Та ние сме в това състояние, в това число и водната рецесия, поради бездарното му, корумпирано и безредно ръководство. Ако въпреки всичко е успявал да запуши гласовете на митингите, ставало е с пари от бюджета. Това към този момент няма да е допустимо, тъй като в еврозоната контролът ще е доста по-строг.
(Преди месец водачът на ГЕРБ се появи на първа копка на осветлението на стадион в Добрич дружно с Гонзо и Сачева, вместо при плевенчани, които замеряха с празни бутилки кмета от неговата партия…)
Борисов надценява своите умения и мощно подценява тези на съперниците.
По измама и лукавство Костадин Костадинов към този момент го задминава.
С Пеевски Борисов не може да се мери нито по ловкост, комбинативност или кариеризъм.
Слави Трифонов и Има Такъв Народ усвоиха съвършено неговите обноски на лицемерно говорене и подмолни дейности.
Румен Радев с изключение на вродената си непримиримост, към този момент е натрупал и финансов запас по „ пътя на Копринката “, а предаността му към Кремъл го прави жесток и подготвен за реваншизъм.
Едва ли ще се откри човек, който да твърди, че ръководството на страната сега върви „ без спънки “, само че болните упоритости на Борисов могат да навлекат на България ужасни проблеми. Освен това той губи от всяка съпоставяне с Желязков.
Изхабен, амортизиран, раздразнителен и раздразним – това е индивидът, израснал с „ Винету “. Отнета му е обичаната близалка – изпълнителната власт, и той тропа с краче.
Времето на пременения в генералски мундир в жанр Версаче Борисов отмина. Забравено е. Жан-Клод Юнкер, Ангела Меркел, Дейвид Камерън, Силвио Берлускони, Никола Саркози и други от неговия деен сезон, с които се прегръщаше и целуваше, са в пенсия, в гроба или в правосъдната зала с обвинявания в корупция.
Ако ГЕРБ има някакво бъдеще, то е без Борисов. И без полицаите, калинките и Мата Харита-та, които заемат значими позиции в партията, с помощта на него.
Борисов даже няма визия, какъв брой от човечетата от най-близкият му обграждане, са дебаркирали на различен бряг…
Патогенезата на неговото заболяване демонстрира, че той въпреки всичко има късмет за заслужен exit: почетна позиция и потапяне в златната есен на третата възраст. Ще се откри някой да му масажира ушите в Банкя, както той на Тодор Живков след 10 ноември 1989 г…
Ако не го направи, ще повтори ориста на Доган, Берлускони, Саркози или на … Бернардо Провенцано – каквото му се падне.
„ Sic transit gloria mundi “ - „ Така минава международната популярност “.
Даниела Димитрова
" Мирчев е прав - ние сме петима министър председатели. И Слави, и Зафиров и Българска социалистическа партия, и аз и Желязков, и Пеевски. Можеше да има единствено един в мое лице. Ако бях министър председател, в този момент щеше да има трима министри в Плевен и към този момент да е приключен казусът. Просто това, че аз не го разясня, а същински ме боли за там... министърът на районното министерство, на екологията, на стопанската система, в случай че би трябвало. Когато имаше проблеми в Хасково в водата и Коце Ангелов го пратих там, в Перник двама министри живяха там. Когато беше наводнението, пратих Цветанов там с двама министри и живяха там, до момента в който не се реши казусът ", сподели Борисов в коридорите на Народното събрание.
Липса на серотонин. Без него човек не може да се наслаждения на живота, тъй като има прекомерно малко позитивни страсти. Естеството на болестта се изяснява с неправилната работа на редица мозъчни структури. Особено на фронталния лоб. Структурата е виновна за вниманието, концентрацията, преценката. Регулира страстите и настроенията. Нарушаването на функционалностите на фронталния лоб може да докара до невроза на обсесивните положения. Това е късия коментар на психиатър в мрежата, във връзка изявата на Борисов в четвъртък.
Лидерът на ГЕРБ е захласнат от манията за власт, като в това време извънредно се опасява, че времето му в политиката изтича и скоро може да се окаже „ пациент “ на прокуратурата, да речем. Понеже той е работил репресивно по отношение на съперниците си, счита, че ще му се върне същото.
Това положение може да го тласне към разрушение на държавното управление с вяра, че на предварителните избори партията му ще е първа политическа мощ и той ще оглави нов кабинет. И тогава – пей сърце.
Борисов обаче не си дава сметка, какви ще са последствията от за страната от капризите му.
Ситуацията в страната няма нищо общо със обстановката в навечерието на последните парламентарни избори. Още по-малко със „ славните “ интервали на джипката и целувките на американската посланичка. Борисов е изгубил действителна визия какъв брой неприятности е предизвикал на страната и живее в света на дитирамбите, които чува от доближените до него. А те от това живеят, тъй като за друго не ги бива.
Втори и трети по доверие на гласоподавателите след ГЕРБ са „ Възраждане “ и Движение за права и свободи – Ново начало. С кого от тях ще направи коалиция? Те дали ще го желаят?
Ще би трябвало да се договаря и даже да моли ПП-ДБ да одобряват вид на нова сглобка. Дали ще се навият след историите във Варна и София?
Освен това на терена ще се появи политическият план на Румен Радев, с искания за победа на вота. Президентът разчита на вълна от гласуващи за него, както в миналото се получи при появяването на Симеон Сакскобургготски. Царят даде обещание да оправи страната за 800 дни, а Радев надува розови балони за очистване на корупцията. Няма значение, че самият той е част от нея – информация заробващия контракт с турската компания Боташ, на която изплащаме милиарди без никаква изгода за България. Негов цялостен или непълен триумф значи действителна заплаха страната ни да се изолира от Европейски Съюз и НАТО и да поеме курс на доближаване с Путин и определяне на беларуски модел на ръководство. Борисов дава ли си сметка, че отваря необятно вратата за тъкмо тази фантазия на Румен Радев.
Патологичният блян на Борисов към премиерския пост ще раздели още повече българското общество. Ще консолидира структурите на „ копейките “, съветското въздействие ще се ускори. Въпросът: Запад или Изток, ще стане приоритет, а националната злополука - действителност.
Пълна илюзия е, че Борисов знае и може да се оправи с тежките проблеми на страната. Та ние сме в това състояние, в това число и водната рецесия, поради бездарното му, корумпирано и безредно ръководство. Ако въпреки всичко е успявал да запуши гласовете на митингите, ставало е с пари от бюджета. Това към този момент няма да е допустимо, тъй като в еврозоната контролът ще е доста по-строг.
(Преди месец водачът на ГЕРБ се появи на първа копка на осветлението на стадион в Добрич дружно с Гонзо и Сачева, вместо при плевенчани, които замеряха с празни бутилки кмета от неговата партия…)
Борисов надценява своите умения и мощно подценява тези на съперниците.
По измама и лукавство Костадин Костадинов към този момент го задминава.
С Пеевски Борисов не може да се мери нито по ловкост, комбинативност или кариеризъм.
Слави Трифонов и Има Такъв Народ усвоиха съвършено неговите обноски на лицемерно говорене и подмолни дейности.
Румен Радев с изключение на вродената си непримиримост, към този момент е натрупал и финансов запас по „ пътя на Копринката “, а предаността му към Кремъл го прави жесток и подготвен за реваншизъм.
Едва ли ще се откри човек, който да твърди, че ръководството на страната сега върви „ без спънки “, само че болните упоритости на Борисов могат да навлекат на България ужасни проблеми. Освен това той губи от всяка съпоставяне с Желязков.
Изхабен, амортизиран, раздразнителен и раздразним – това е индивидът, израснал с „ Винету “. Отнета му е обичаната близалка – изпълнителната власт, и той тропа с краче.
Времето на пременения в генералски мундир в жанр Версаче Борисов отмина. Забравено е. Жан-Клод Юнкер, Ангела Меркел, Дейвид Камерън, Силвио Берлускони, Никола Саркози и други от неговия деен сезон, с които се прегръщаше и целуваше, са в пенсия, в гроба или в правосъдната зала с обвинявания в корупция.
Ако ГЕРБ има някакво бъдеще, то е без Борисов. И без полицаите, калинките и Мата Харита-та, които заемат значими позиции в партията, с помощта на него.
Борисов даже няма визия, какъв брой от човечетата от най-близкият му обграждане, са дебаркирали на различен бряг…
Патогенезата на неговото заболяване демонстрира, че той въпреки всичко има късмет за заслужен exit: почетна позиция и потапяне в златната есен на третата възраст. Ще се откри някой да му масажира ушите в Банкя, както той на Тодор Живков след 10 ноември 1989 г…
Ако не го направи, ще повтори ориста на Доган, Берлускони, Саркози или на … Бернардо Провенцано – каквото му се падне.
„ Sic transit gloria mundi “ - „ Така минава международната популярност “.
Даниела Димитрова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ