Ново изследване предполага, че животът е започнал с химерна смес от РНК и ДНК
Това би обяснило дълготраен пъзел, за какво чистата РНК е мъчно да се раздели. През отиващата си 2020 година рибонуклеиновата киселина (РНК) беше в новините заради специфичен тип, който разреши да бъдат основани първите две ваксини против COVID-19.
Но в ново проучване учените допускат, че произходът и ролята на РНК във образуването на живота може да са били доста по-различни, в сравнение с се смяташе до момента и в светлината на прожекторите попадна и дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК).
Липсващата част от обяснението е молекула, наречена диамидофосфат (DAP), която „ би могла да свърже химически дружно дребни ДНК градивни детайли, наречени дезоксинуклеозиди, в влакна от първична ДНК “, изясняват учените в изданието Scripps Research.
След това, откривателите имат вяра, че DAP се смесва в количества, които се оказват първите ДНК и РНК. Това значи, че първите форми на живот, които могат да възпроизвеждат и предават генетичен материал, евентуално са били композиция от двата типа, а освен РНК.
Ето казуса с модела единствено за РНК (известен също като „ хипотезата за РНК в света “), деклариран в най-краткия си тип: РНК е прекомерно „ лепкава “. Това значи, че сходно на водорода да вземем за пример, РНК се свързва и няма да се отдели от други молекули. В еволюционно модерното време знаем, че РНК се отделя от свежите копия от ензими, само че ензимите пораждат по време след РНК. Как първите РНК влакна се отлепят без помощ?
Един евентуален отговор: по този начин наречените химерни молекули. Днес е допустимо – въпреки и доста рядко – хората да бъдат химерни, което значи, че имат повече от един набор ДНК. Това е обичан механизъм при престъпните телевизионни излъчвания, само че единствено към 100 сходни случая са документирани в света.
За първичните молекулярни вериги на ДНК и РНК химеризмът е под формата на единични вериги с доказателства за двата типа генетична информация. Това значи да се понижи „ лепкавостта “ единствено на РНК и да се сътвори път, който изяснява истинската репликация на РНК без ензими.
Разбирането на метода, по който животът е почнал, е почтена цел, само че има скъпа поредност от други последици от това проучване. Първо, то дава на други откриватели повече пробни доказателства за проучване, защото те вършат следващи изследвания, които оказват помощ на цялата област да се побере в най-вероятното пояснение за метода, по който животът е почнал.
И второ, в случай че РНК успее да се откачи без ензимна помощ, това може да има последствия за мРНК, (messenger RNA – mRNA), молекули, които подтикват имунната система. Ензимите са нежни, споделят откривателите, което значи, че във всяка дадена верига на доставки, която води до mRNA за консумация, ензимите постоянно са най-слабото звено.
Така учените може да са в положение да моделират бъдещия синтез на РНК по автентичен, химерен развой, който въобще не изисква ензими. С по-малко движещи се елементи и по-малка накърнимост, това може да значи по-здрави артикули, които могат да пътуват по-далеч, да са по-трайни и да устоят на по-голямо многообразие от условия. Това ще има многочислени последствия, да вземем за пример при основаването на ваксини.
