Това беше живот по неизбежност“ – никой не те питаше

„ Това беше „ живот по наложителност “ – никой не те питаше дали искаш да го живееш, в коя страна искаш да живееш и по какъв начин да живееш. Младите генерации не познават този живот. В едно отношение са благополучен, че не го познават, в друго отношение са застрашени да го преживеят и те – в случай че не внимават в това по какъв начин се развива политическия живот в България, кого поддържат, кого не поддържат. “

Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria проф. Кирил Топалов във връзка своя мемоарен разказ „ Живот по наложителност “.

„ Сега животът е изберим, най-малко географски. Като не ти харесва в България, взимаш си персоналната карта и заминаваш където искаш. Без изходна виза. Едно време нашата комунистическа система имаше едно знамение невиждано – изходна виза. Да те пуснат не да влезеш в някоя страна, а да излезеш от своята. И по какъв начин се излизаше – моето потомство знае. Много мъчно се излизаше. Плащаше се доста скъпо, с взаимни отстъпки се плащаше “, добави той.

 
Това се не помни, тъй като родителите не описват на децата си какво е било. И децата им, като виждат с какви компликации се сблъскват в този момент, какъв брой мъчно живеят от време на време, оскъдно и мизерно даже, споделят „ о, преди не е било по този начин – сиренето е било на ниска цена, всичко е било на ниска цена, животът е бил доста прелестен и прелестен “. Прекрасен, единствено че до момента в който кажеш някой анекдот против властта. Или докъм средата на 60-те години, в случай че те заловен на обществено място, че танцуваш рок или туист, заминаваше непосредствено за „ Белене “. Мои съученици отпътуваха за „ Белене “ поради това, че ги хванаха да танцуват рок.
„ Който не познава това злокобно време, той тъгува по него. Да, и аз скърбя, само че скърбя, тъй като бях млад. По младостта си всеки тъгува “, счита писателят.

„ Живот по наложителност “ е първият ми мемоарен разказ, преди две години издадох алманах с разкази и новели „ Софийски истории “. Те също бяха мемоарни, като се изключи две-три от историите вътре. Идва един миг, в който човек стартира да написа, да си спомня, да остави нещо от живота си. Въпреки че писателят постоянно написа за себе си, както един огромен публицист се беше изразил “, споделя проф. Топалов.

Като поживее човек 80 години, и папа може да стане, уверен е той.

Проф. Кирил Топалов разяснява и извоюваната премия „ Букър “ от писателя Георги Господинов, който е бил негов студент.

 

 
Спомените от нашите студенти са някак общи. Но ние започваме да ги виждаме тогава, когато стартират да пишат. И тогава Жоро беше един от хората, които се виждаха и пишеше забавно, даже малко скандално в някои връзки. Но човек по този начин се вижда. Безспорно, овреме още личеше, че е и ще бъде надарен публицист. И аз не се сюрпризирам от това негово развиване, от тази премия, която получи.
По отношение на предлагането на държавно управление с ротационен министър председател, писателят показа, че не е политолог и не може да даде умело мнение, само че приветства това, че „ въпреки всичко седнаха на една маса и така наречен десни, демократични, проевроатлантически партии се събраха и с обединени старания няма да разрешат на някои партии, които желаят да ни връщат лагери, „ национален съд “, излизане от Европейски Съюз и НАТО и така нататък “.

 

Цялото изявление вижте във видеото.