Daher Farid Daher: Корпоративни отбори убиват футбола, история за...
Това бе един забавен футболен уикенд с доста пристрастености по терените из цяла Европа и взех решение да седна в центъра, да изпия нещо и да се потопя в атмосферата. До мен седяха австрийци и взехме, че се заговорихме. Те ми споделиха, че са почитатели на Рапид Виена. В Австрия Рапид е " тима на народа ", на работническата класа. Създаден е от бедните прослойки на Виена. Дори като се загледате в емблемата им тя като че ли има социалистически жанр. Аустрия Виена са пък от богатите елементи на Виена, от комерсиалната част. Не инцидентно са с кралските цветове. Идеологически и съсловен конфликт, трансфериран от политиката във футбола. В последното десетилетие обаче и двата тима са в миманса. В Австрия доминира корпоративен тим, който носи името на енергийна напитка - Ред Бул. Вярно, от славния град Залцбург. Десет следващи трофеи. Като нашия Лудогорец. Като Манчестър Сити в Англия. Като съвсем на всички места в Европа.
Корпоративни тимове, които убиват конкуренцията и трансформират футбола в изсъхнал артикул, лишен от пристрастеност, страсти, даже футболни митове. С почитатели, които се пръкват поради трофеите им. Но футболът попива от действителностите в близост, той е превъзходен знак. Ако се загледаме в Съединени американски щати, там даже пазарът на шоколада се владее от две великански компании - Марс и Хърши`с, които държат към 60% от него. Допуснати са 2-3 европейски компании като Линд, Фереро и Нестле, като на процедура това е 90% от пазара. Същото се отнася и за медиите им - 6 корпорации управляват 90% от всички медии, като 4 са дръпнали още по-напред. При петрола е същото.
За страдание и при футбола стана по този начин. Няколко клуба превзеха всичко и е съвсем невероятно да видиш други. Преди време всеки мач от шампионатите е бил популярно събитие и се е чакал седмици наред, хората са се събирали и са го коментирали, създавали са ръчно сувенири, носели са се клюки, появявали са се митове. А в този момент сме залети от толкоз доста, че футболът стана като прибавка към рекламите за залагания. Хората или те питат какъв брой тъча може да има в мача, или крещят екзалтирано футболен клуб, чийто град не могат да намерят на картата. Мачове може да гледаш в тоалетната или в колата. Всичко ти се коства едно и също. Една и същи група от 7-8 клуба гледаш всяка година най-после на четвъртфиналите, а в шампионатите един, най-вече два тима си разпределят оценките.
Но да се върнем към обичаната ми история, която описах на австрийците:
В Аржентина. Второто най-голямо дерби на страната е това сред тимовете на Индепендиенте и Расинг. Стадионите им са един до различен, безусловно ги дели едно подготвително игрище. Ако се загледате в геометрията им - като че ли са две вселени. Единият стадион е кръговиден и наследник, а другият - правоъгълен и червен. Индепендиенте е учреден от млади служащи във фабрика за обувки. Старите там си имали тим, само че не давали да ритат на младежите, а единствено да гледат. Накрая младежите си създали личен тим - на " самостоятелните ", " свободните ".
В другия завършек на местността пък се пръкнал тима на служащите в железницата.
Двата тима са се конкурирали и се трансформирали в страшилища освен в Аржентина, само че в цяла Ю. Америка. Индепендиента печели Копа Либертадорес през 1965 и 1966, само че през 1967 я печели Расинг. Расинг обаче прибавя и Междуконтиненталната купа, като става първият аржентински тим ставал " Световен клубен първенец. Привържениците на Расинг шумно са чествали този триумф току пред лицата на локалния зложелател и са се пъчели седмици наред.
Феновете на Индепендиенте се ядосали и по съвет на локална индианска магьосница се промъкнали в стадиона на Расинг, заровили 7 мъртви котки към терена. Проклятието проработило по злокобен метод. Расинг изпаднали след загуба точно от Индепендиенте, в идващите десетилетия не печелят нито един трофей.
През 80-те години почитателите на Расинг се събират и стартират да търсят заровените котки. Мълвата приказва, че са намерили 6 от котките, само че седмата по този начин не разкрили. Расинг печели нищожен трофей с гръмкото име " Златна купа на Либертадорес ", шампионат, който съществува няколко години. Проклятието обаче продължава. Расинг още веднъж изпадат, а през 1999 година афишират фалит. Клубът е на път да изчезне вечно. Феновете се събират, намират консорциум, който да поеме разноските и по този начин избавят своя клуб. Консорциумът взема решение да възобнови и смени целия терен на стадиона през 2000 година На идната година стават първенци... За пръв път от 35 години.
Дали всичко е било по този начин, не е значимо. Митовете се размиват с истината, само че се основават истории, които пък се сплотяват в цяла митология. Която пък поддържа съперничеството и идентичността на стотици хиляди хора. Говори се, че даже почитатели на Индепендиенте са помагали да избавят Расинг, просто нямало да е същото без да има дразнител за тях.
Футболът в действителност се гледаше като магия. Тази магия, черна или бяла, която витаеше към него, уви, май изчезна. Прекалено стерилна е историята на Лудогорец, на Ман Сити, или на Ред Бул.
Корпоративни тимове, които убиват конкуренцията и трансформират футбола в изсъхнал артикул, лишен от пристрастеност, страсти, даже футболни митове. С почитатели, които се пръкват поради трофеите им. Но футболът попива от действителностите в близост, той е превъзходен знак. Ако се загледаме в Съединени американски щати, там даже пазарът на шоколада се владее от две великански компании - Марс и Хърши`с, които държат към 60% от него. Допуснати са 2-3 европейски компании като Линд, Фереро и Нестле, като на процедура това е 90% от пазара. Същото се отнася и за медиите им - 6 корпорации управляват 90% от всички медии, като 4 са дръпнали още по-напред. При петрола е същото.
За страдание и при футбола стана по този начин. Няколко клуба превзеха всичко и е съвсем невероятно да видиш други. Преди време всеки мач от шампионатите е бил популярно събитие и се е чакал седмици наред, хората са се събирали и са го коментирали, създавали са ръчно сувенири, носели са се клюки, появявали са се митове. А в този момент сме залети от толкоз доста, че футболът стана като прибавка към рекламите за залагания. Хората или те питат какъв брой тъча може да има в мача, или крещят екзалтирано футболен клуб, чийто град не могат да намерят на картата. Мачове може да гледаш в тоалетната или в колата. Всичко ти се коства едно и също. Една и същи група от 7-8 клуба гледаш всяка година най-после на четвъртфиналите, а в шампионатите един, най-вече два тима си разпределят оценките.
Но да се върнем към обичаната ми история, която описах на австрийците:
В Аржентина. Второто най-голямо дерби на страната е това сред тимовете на Индепендиенте и Расинг. Стадионите им са един до различен, безусловно ги дели едно подготвително игрище. Ако се загледате в геометрията им - като че ли са две вселени. Единият стадион е кръговиден и наследник, а другият - правоъгълен и червен. Индепендиенте е учреден от млади служащи във фабрика за обувки. Старите там си имали тим, само че не давали да ритат на младежите, а единствено да гледат. Накрая младежите си създали личен тим - на " самостоятелните ", " свободните ".
В другия завършек на местността пък се пръкнал тима на служащите в железницата.
Двата тима са се конкурирали и се трансформирали в страшилища освен в Аржентина, само че в цяла Ю. Америка. Индепендиента печели Копа Либертадорес през 1965 и 1966, само че през 1967 я печели Расинг. Расинг обаче прибавя и Междуконтиненталната купа, като става първият аржентински тим ставал " Световен клубен първенец. Привържениците на Расинг шумно са чествали този триумф току пред лицата на локалния зложелател и са се пъчели седмици наред.
Феновете на Индепендиенте се ядосали и по съвет на локална индианска магьосница се промъкнали в стадиона на Расинг, заровили 7 мъртви котки към терена. Проклятието проработило по злокобен метод. Расинг изпаднали след загуба точно от Индепендиенте, в идващите десетилетия не печелят нито един трофей.
През 80-те години почитателите на Расинг се събират и стартират да търсят заровените котки. Мълвата приказва, че са намерили 6 от котките, само че седмата по този начин не разкрили. Расинг печели нищожен трофей с гръмкото име " Златна купа на Либертадорес ", шампионат, който съществува няколко години. Проклятието обаче продължава. Расинг още веднъж изпадат, а през 1999 година афишират фалит. Клубът е на път да изчезне вечно. Феновете се събират, намират консорциум, който да поеме разноските и по този начин избавят своя клуб. Консорциумът взема решение да възобнови и смени целия терен на стадиона през 2000 година На идната година стават първенци... За пръв път от 35 години.
Дали всичко е било по този начин, не е значимо. Митовете се размиват с истината, само че се основават истории, които пък се сплотяват в цяла митология. Която пък поддържа съперничеството и идентичността на стотици хиляди хора. Говори се, че даже почитатели на Индепендиенте са помагали да избавят Расинг, просто нямало да е същото без да има дразнител за тях.
Футболът в действителност се гледаше като магия. Тази магия, черна или бяла, която витаеше към него, уви, май изчезна. Прекалено стерилна е историята на Лудогорец, на Ман Сити, или на Ред Бул.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ