Град Болгери – български следи в сърцето на виното в Тоскана
Тоскана от дълго време е синоним на вино и приятност от живота, само че в един град-музей на виното са издигнали нещата на напълно друго равнище, а за лукс, мястото има и вековна българска диря.
В Града на виното - Болгери, малко обитаемо място в Кастането Кардучи, Тоскана, дължaщо името си на боен лагер, който разположили тук група прабългари, времето като че ли е спряло. Градчето се намира на 120 км от Флоренция, и е дом на Сасикая, Орнелая, Гратамако и други изкискани виновност, които са придобили именит статут.
Предизвикателство е в страна като Италия да намериш освен познато българско име, град даже с родни корени, само че и да крачиш по стъпките на античните български предшественици на полуострова. А те по никакъв начин не са малко - десетки градчета, местности, реки и даже планина, носят в имената си следите от тези, които са им ги дали преди епохи. Булгарогроссо (провинция Комо), Болгери (Ливорно), Болгаре (Бергамо), Боргаро Торинезе (Торино), Болгарелло (Павия), Булгериа (Чезена), река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия (южна Италия).
Пътят до Болгери в Тоскана наложително минава през Пиза (а кулата й е една от наложителните туристически дестинации). А самото малко градче Болгери е на 60 км от Пиза, на брега на Тиренско море. Сред типичния пейзаж с полетя с лозя на Тоскана, на рид, потопен в зеленина, в Болгери като че ли времето е спряло. Старият феодален град е запазил истинската си конструкция, а тишината, спокойствието и бавните обороти, с които тече животът на жителите му, е като в нашите балкански градчета. И заниманията на жителите му не са по-различни - главният занаят са лозарството и винопроизводството, а от локалните мазета излизат познати в цяла Италия виновност. Оказва се, че множеството поданици на градчето не знаят от кое място идва името му. Единствено в магазинчетата с туристически сувенири с подготвеност описват каква е етимологията на Болгери.
Хипотезите върху произхода на Болгери и върху неговото население са доста - някои го свързват с един предполагаем граф Болгарио, а други с прочут българин, правосъден заседател и бранител на човешките права от Средновековието. Много българи навлизат в Италия като съдружници и помощници на Лангобардите още през 568 година с Албоино, крал на хората с " дълги бради ", търсейки хубавата страна за заселване, и реализират това с Гримоалдо и други крале и дукове на лангобардите. Факт е, че съществуват и други обитаеми места със същия генезис и всички те са в регионите на разселване на лангобардите: Булгарогроссо (провинция Комо), Болгаре (Бергамо), Боргаро Торинезе (Торино), Болгарелло (Павия, столицата на Лангобардското кралство).
Според историческите данни, през VI в. българи се появяват в Италия, когато те нахлуват на полуострова с лангобардите. За това написа в историята на Лангобардия Паоло Варнефридо, които показва, че са пристигнали в 568 година в съюз и под началството на лангобардския крал Албоин. Специалистите цитират и записка на папа Григорий Велики, в която е записано, че " блаженният Пиетро Булгаро, свещенник българин от латински обред, починал в 605 година като кардинал в Рим, е бил роден в 560 година "
Освен заселилите се с лангобардите българи, по-късно в Италия идва нова вълна с най-малкия кубратов наследник Алцек, който се открива в Беневентското херцогство, главно в региона Молизе, североизточно от Неапол. Изследователите признават, че мъчно може да се дефинира кои селища са свързани с българите, пристигнали с Албоин и с пристигналите по-късно с Алцек. Те, обаче, оставят името си в десетките географски наименования, само че и в италиански семейства.
Италианецът доктор Винченце Д`Амико, който през 1942 година разгласява труда си " Българите, живеещи в Италия през късното средновековие " написа в заключението си: " От една обща сметка можем да преброим над 700 обитаеми места в Италия, дребни и огромни, с български генезис, при междинен брой на жителите с към 2000 души за всяко населено място. Така получаваме всичко 1 400 000. Но като вземем в поради разпръснатите по други селища, се приближаваме до цифрата 3 000 000 "./БГНЕС
В Града на виното - Болгери, малко обитаемо място в Кастането Кардучи, Тоскана, дължaщо името си на боен лагер, който разположили тук група прабългари, времето като че ли е спряло. Градчето се намира на 120 км от Флоренция, и е дом на Сасикая, Орнелая, Гратамако и други изкискани виновност, които са придобили именит статут.
Предизвикателство е в страна като Италия да намериш освен познато българско име, град даже с родни корени, само че и да крачиш по стъпките на античните български предшественици на полуострова. А те по никакъв начин не са малко - десетки градчета, местности, реки и даже планина, носят в имената си следите от тези, които са им ги дали преди епохи. Булгарогроссо (провинция Комо), Болгери (Ливорно), Болгаре (Бергамо), Боргаро Торинезе (Торино), Болгарелло (Павия), Булгериа (Чезена), река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия (южна Италия).
Пътят до Болгери в Тоскана наложително минава през Пиза (а кулата й е една от наложителните туристически дестинации). А самото малко градче Болгери е на 60 км от Пиза, на брега на Тиренско море. Сред типичния пейзаж с полетя с лозя на Тоскана, на рид, потопен в зеленина, в Болгери като че ли времето е спряло. Старият феодален град е запазил истинската си конструкция, а тишината, спокойствието и бавните обороти, с които тече животът на жителите му, е като в нашите балкански градчета. И заниманията на жителите му не са по-различни - главният занаят са лозарството и винопроизводството, а от локалните мазета излизат познати в цяла Италия виновност. Оказва се, че множеството поданици на градчето не знаят от кое място идва името му. Единствено в магазинчетата с туристически сувенири с подготвеност описват каква е етимологията на Болгери.
Хипотезите върху произхода на Болгери и върху неговото население са доста - някои го свързват с един предполагаем граф Болгарио, а други с прочут българин, правосъден заседател и бранител на човешките права от Средновековието. Много българи навлизат в Италия като съдружници и помощници на Лангобардите още през 568 година с Албоино, крал на хората с " дълги бради ", търсейки хубавата страна за заселване, и реализират това с Гримоалдо и други крале и дукове на лангобардите. Факт е, че съществуват и други обитаеми места със същия генезис и всички те са в регионите на разселване на лангобардите: Булгарогроссо (провинция Комо), Болгаре (Бергамо), Боргаро Торинезе (Торино), Болгарелло (Павия, столицата на Лангобардското кралство).
Според историческите данни, през VI в. българи се появяват в Италия, когато те нахлуват на полуострова с лангобардите. За това написа в историята на Лангобардия Паоло Варнефридо, които показва, че са пристигнали в 568 година в съюз и под началството на лангобардския крал Албоин. Специалистите цитират и записка на папа Григорий Велики, в която е записано, че " блаженният Пиетро Булгаро, свещенник българин от латински обред, починал в 605 година като кардинал в Рим, е бил роден в 560 година "
Освен заселилите се с лангобардите българи, по-късно в Италия идва нова вълна с най-малкия кубратов наследник Алцек, който се открива в Беневентското херцогство, главно в региона Молизе, североизточно от Неапол. Изследователите признават, че мъчно може да се дефинира кои селища са свързани с българите, пристигнали с Албоин и с пристигналите по-късно с Алцек. Те, обаче, оставят името си в десетките географски наименования, само че и в италиански семейства.
Италианецът доктор Винченце Д`Амико, който през 1942 година разгласява труда си " Българите, живеещи в Италия през късното средновековие " написа в заключението си: " От една обща сметка можем да преброим над 700 обитаеми места в Италия, дребни и огромни, с български генезис, при междинен брой на жителите с към 2000 души за всяко населено място. Така получаваме всичко 1 400 000. Но като вземем в поради разпръснатите по други селища, се приближаваме до цифрата 3 000 000 "./БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ