Това е глава от историята на консерваторите, която Риши Сунак се опита да поправи - прекарвайки първата си година като премиер, опитвайки се да стабилизирайте кораба и внесете атмосфера на компетентност и професионализъм в правителството. Няма съмнение, че тонът и тонът на това, което би могло да бъде последната партийна конференция преди общите избори, ще бъдат много по-различни от последните.
Но когато става дума за основите, много ли се е променило това ? Ако измервате политиката в нейния най-брутален смисъл като победа в урните, отговорът не е много. Консерваторите преживяха най-лошите си избори от последните 90-те години на миналия век по това време миналата година. Погледнете нашия инструмент за проследяване на анкети на Sky News сега и можете да видите, че средната подкрепа за партията е почти същата – около 26%. Изобщо не е изместен.
За да влошат нещата, г-н Сунак - който ще изглежда в речта на своя лидер към страната да се обяви за наследник на Тачър - отива на конференцията като министър-председател консерватор, който е управляващ всичко друго, но не и тачъристка икономика.
Данъчното бреме е на път да нарасне с повече в този консервативен парламент, отколкото през който и да било друг след Втората световна война, според анализ, публикуван от Института за фискални изследвания на навечерието на конференцията. Той ще нарасне от 33% от националния доход на 37% до следващата година. Рекорден скок, при който семействата и фирмите плащат повече от £100 милиарда допълнителни данъци до следващата година в сравнение с последните избори, остави много депутати от Торите в отчаяние и гняв от подхода Сунак към икономиката.
Данъците се увеличават почти до исторически върховеПосланието на Сунак ще бъде, че по време на пандемията той е трябвало да прави неща и да харчи обществени пари по начин, който не е естествен за него. Той ще твърди, че е привърженик на Тачър както по отношение на личната си работна етика, така и по философия – инстинктивен съкращаващ данъците и консерватор в малка държава, но сега върши тежката работа – развива икономиката, намалява наполовина инфлацията – за да пожъне наградите по-късно.
Но неговите недоброжелатели тихо гърмят. Както един ми го каза тази седмица: „Този наследник на бизнеса на Тачър, това са измислени празни неща, които той е измислил –„ тя е израснала в малък магазин, аз [Сунак] израснах в аптека“. Защо той не направи това миналата година в лидерска кампания?"
Тръс се „опита да угои и заколи прасето"И ако посланието е придържайте се към плана и пожънете наградите, има някои, които са пропуснали бележката. Разногласия ще излязат наяве в „деня на икономиката“, тъй като Лиз Тръс, Дейм Прити Пател и сър Джейкъб Рийс-Мог се появяват на митинга Great British Growth в понеделник.
„Данъчната тежест сега е 70-годишен връх. Това е неустойчиво. А хората, които плащат данъците, са силно притиснати британци в цялата страна“, каза бившият министър на вътрешните работи Дейм Прити Пател пред GB News в петък, като настоя, че данъците трябва да бъдат намалени. „Като консерватори вярваме в по-ниските данъци. Като консерватори вярваме, че сме на страната на трудолюбивите домакинства и семейства. Като консерватори вярваме в надеждата и стремежа.“
Лоши анкети и безпокойство за данъчната тежест създава труден фон. Екипът Риши настоява, че може да промени нещата през следващите месеци и контурът на този план се оформя.
„Не е правилно да се налагат разходи на хората“На нетната нула, премиерът се опитва да пробие разделителните линии между консерваторите и лейбъристите по отношение на екологичните политики. Той ще използва конференцията, за да се позиционира на страната на автомобилиста, тъй като се стреми да оползотвори допълнително предимството, което спечели на междинните избори в Ъксбридж за облагането на замърсяващите дизелови автомобили.
Раздухването на имиграционните пламъци - с Министърът на вътрешните работи Суела Брейвърман, която заплаши да се оттегли от ЕСПЧ миналата седмица - е полезна за министър-председател, който иска да си върне изпуснатите през 2019 г. консервативни избиратели и да се прегрупира вдясно.
Екипът му вижда тесен път към победата с всички центрове за икономическо възстановяване, съчетано с посланието „върнахме се на път, не рискувайте лейбъристите“ и спечелване на гласоподаватели по основни въпроси – околна среда, имиграция – за стесняване на анкетите (някой ми каза, че 14% от пропуснатите Консервативните гласоподаватели през 2019 г. преминаха към реформа, получават част обратно и разликата започва да намалява).
„Да си гей не е достатъчно, за да поискаш убежище“„Не бих заложил срещу нас, за да променим нещата през следващите месеци“, каза един вътрешен номер 10. „Риши искрено вярва, че може да направи страната по-добра и да влезе в най-добрата възможна позиция за избори следващата година. Виждайки как политиката се промени през последните една, две години, не бих заложил, че можем да я променим Ние трябва да бъдем партията на промяната."
Но огромният проблем за г-н Sunak е, че избирателите изглежда са се отказали. Той е номер 10 от една година, но все още социологическите проучвания са без промяна. Тази конференция, вероятно последната преди избори, е последният му шанс да привлече вниманието и да започне да си възвръща ушите на гласоподавателите.
Но той също има проблем с партия, която е в отчаяние. Докато номер 10 бяха доволни, че съобщенията за нула не предизвикаха реакция от про-зелените One Nation Conservatives, десните на партията са неспокойни по отношение на икономиката и чакат министър-председателят да ги успокои относно разходите и намаляването на данъците. Една фигура ми подсказа този уикенд, че г-н Сунак може да използва отмяната на отсечката от Бирмингам до Манчестър на HS2 като начин за намиране на пространство за маневриране, когато става въпрос за обещания относно данъците.
Лейбъристите: „Искаме HS2 да си отиде напред'Намаляването на разликата с лейбъристите е целта засега, тъй като нарастват спекулациите дали изборите ще бъдат през май или октомври. (Ако е май, можете да го проведете с местните избори и да не рискувате лятна криза с малки лодки или гласуване през есента след победа на местните избори - но премиерът може просто да иска да издържи.)
Но далеч от бункера № 10 и дори най-ревностните му поддръжници смятат, че най-доброто, което г-н Сунак може да постигне, е да удържи лейбъристите от пълно мнозинство.
Що се отнася до някои от неговите по-опитни депутати, те са примирени с това, което виждат, е тяхната съдба: „Инстинктивно не чувствам, че можем да спечелим. Това ми се струва като проект за ограничаване на щетите.“
Манчестър ще бъде тестът за това дали г-н Сунак може да промени импулс.
