Торфищата на Чаирските езера – крехкото въглеродно хранилище на Родопите
Торфищата са антични въглеродни депа, които оферират леговище на мигриращи птици, рядка флора, фауна и неповторимо биоразнообразие. Те са извънредно скъпи за поддържането на редки типове растителност. Едно от най-интересните у нас е торфеният остров в Големия мочур – най-голямото от Чаирските езера в Родопите над с. Триград.
България обаче напълно не е богата на торфища. Ето за какво от бутилиращата компания DEVIN и Българска фондация „ Биоразнообразие “ започнаха обилни стъпки за опазването на Чаирските езера посредством тригодишен план под мотото „ Капсули биоразнообразие в Родопите “. Заедно през последната година събраха екип от учени и започнаха да изследват местообитанието. Еколозите Спас Узунов, Румяна Иванова и бриологът доцент доктор Райна Начева описват за първите стъпки, подхванати през миналата година, за опазването на месността.
Какво е свършено досега?
Първата ни задача при започване на работата на терен беше да проверим състонието на езерата. Макар да е предпазена околност, за торфищата на Чаирските езера се знае малко. Трябваше да научим и по какъв начин последните десетилетия с измененията в климата са се отразили на езерата. Важно бе също да потърсим дали и какъв резултат са оказали визитите на туристи в местността, развъждането на селскостопански животни и други фактори.
Започнахме с облитането на Големия мочур с дрон, с който да изготвим ортофото изображение. То ни беше потребно за две неща – да изготвим карта с растителността, а по-късно да съпоставим новото ортофото изображение с по-стари. Така имахме опцията да проследим с каква скорост са се случвали измененията. За страдание обществено наличните ортофото изображения от минали години не са с изключително висока резолюция, само че въпреки всичко успяхме да добием визия. Например за последните 15 години територията, завзета от папур и сива върба в покрайнините на Големия мочур, сензитивно се е нараснала.
След това се захванахме да събираме данни за равнището на водата в езерото, както и за качеството и разтворените субстанции в нея. Защо това е значимо споделя доцент доктор Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките:
„ Както към този момент споделих, заплахата за торфището при сериозна смяна във водното равнище е огромна. Но също така Чаирските езера са свлачищни. През последните години климатичните промени носят по едно и също време по-дълги интервали на засушаване и прекомерно изобилни дъждове, при които голямо количество дъжд се изсипва за къс интервал от време. Това може да засилва свлачища в региона на Чаирите, което като се изключи че ще е пагубно за торфището, може да бъде доста рисково и за локалните хора, а и за тези, които живеят надолу по течението на Чаирска и Триградска река. “
„ От друга страна, в региона се отглеждат няколко стада с говеда и биволи, има и жилищни постройки, измежду които и хижа „ Чаирски езера “. Важно беше да стартираме мониторинг на веществата във водата, с цел да установим има ли притеснителни фактори, които могат да повлияят неподходящо на езерата и торфените острови “, прибавя Спас Узунов от Българска фондация Биоразнообразие. „ Изследваме съществени физико-химични индикатори – рН, електропроводимост, соленост, температура на водата, централизация на азотни и фосфорни съединения. Взехме проби в 7 пункта, като ще продължим измерването и през последващи години, с цел да придобием цялостна картина за процесите, които протичат във водите, за тяхното качество и дали то се разграничава от стандартите за положително положение за сходен вид водоеми. Най-бързо, още на терен, получаваме информация от проучването на електропроводимостта на водата. Така да вземем за пример установихме източник на натоварване в Големия мочур, за който ще предложим механически решения, които да отстраняват замърсяването “.
Премахване на растителност
Установихме, че както и в териториите в Северна Европа, богати на торфища, по този начин и у нас климатичните промени водят до завладяването на торфища от бял бор. Затова организирахме опръстеняване на част от най-големите дървета, както и изскубване на част от младите семеначета. „ Опръстеняването е щадящ, неинвазивен способ, употребен необятно в лесовъдството, когато желаеме обещано дърво да отмре “, споделя Румяна Иванова от Българска фондация Биоразнообразие. „ Прекъсвайки кората и пласта под нея – камбия, ние стопираме опцията на дървото за транспорт на хранителни субстанции от корените към короната, а и назад. Това води до бавното му изсъхване. Би следвало още през лятото на 2025-а да забележим признаци на отмиране на опръстенените дървета. След като умрат, те ще останат изправени известно време, а по-късно ще се наклонят и торфените мъхове ще ги завладяват. “
Освен опръстеняването на бял бор върху торфения остров, през 2024-та направихме и пилотно разчистване на папур от Големия мочур. Засега успяхме да освободим доста дребна част, която ще следим, с цел да забележим дали методът ни ще се окаже сполучлив в дълготраен проект.
Защо „ Чаирските езера “
Историята на торфения остров в Големия мочур е доста вълнуваща. До средата на предишния век той е представлявал торфище, обградено от ливади. През 50-те и 60-те години на XX в. обаче ливадите били изкопани, наводнени и превърнати в рибарници. Така край хилядолетните торфища били основани открити водни площи и те се трансформирали в острови.
Промяната в околната среда е оказала въздействие върху торфището. Днес това се добавя от обрастването на откритата водна повърхност с върби и папур. Плаваемостта е основна причина за дълготрайното битие на торфеният остров. На места той към този момент е сраснал с брега, което е рисково, в случай че водното равнище фрапантно намалее. Тогава тази част от острова ще се осуши доста бързо и към този момент няма да е торфище.
„ Всъщност торфищата са доста нежни и уязвими екосистеми “, споделя доктор Райна Начева. Тя прибавя, че „ огромни промени във водното равнище могат да унищожат торфищата, само че това може да се случи и в случай че се увеличи количеството хранителни субстанции – най-често поради заустване на непречистени битови води, потребление на торове и паша, както и вследствие на отсрочване на атмосферни замърсявания. При трайно обогатяване на територията с хранителни субстанции се развиват растения, които вършат средата несъответствуваща за торфените мъхове. Друга опасност са белите борове, които порастват върху торфения остров и могат да го осушат. “
Румяна Иванова добавя, че „ при сегашния климат, в случай че оставим нещата на естествения им ход, то след стотина години на мястото на езерата евентуално няма да има дори торфище, а влажна морава и иглолистна гора. Това, към което ние се стремим, е да реализираме динамично равновесие на трите вида местообитания – езеро, торфище и мочурна гора. Тоест да имаме водни огледала, които да радват посетителите, да запазим торфищата, които складират въглерод и обезпечават среда за развиване на редки и скъпи типове, да съхраним и мочурната гора, която да пази местообитанията и да оказва помощ в битката със засушавания и наводнения. “
