Тор от морски водорасли: Черно море ражда нова надежда за земеделието
Тор от морски водорасли: Черно море ражда нова вяра за земеделието
В турския черноморски град Синоп беше реализиран уникален екологичен план – от водораслите, които замърсяват Черно море, към този момент се създава органически тор.
Инициативата е част от „ Голямото разчистване “ – интернационална стратегия,
подкрепена от Европейския съюз и изпълнявана от Синопския университет в партньорство с Шуменския университет в България, Батумския държавен университет в Грузия и Съюза на мраморските общини в Турция.
Целта е двойна – да се понижи екологичният напън върху морската среда
и по едно и също време с това отпадъкът да бъде трансфорат в скъп аграрни запас.
Първата стъпка бе събирането на водорасли по крайбрежието на Синоп.
В университетската лаборатория те бяха оценени и се откри, че не съдържат рискови химикали. След специфична обработка се трансфораха в течен, прахообразен и компостен тор.
„ Нашият екип към този момент използва торовете в оранжерия със засадени ягоди и марули.
Такива експерименти ще се проведат по едно и също време и в България, и в Грузия, с цел да можем да съпоставим резултатите “, изясни проф. Левент Бат от Синопския университет.
Според учените органичният тор ще усъвършенства развиването на растенията
и ще понижи потребността от химически препарати. Те чакат доста положителни резултати, изключително при култури, които изискват богата на минерали почва.
„ Вместо водораслите да бъдат просто изхвърлени,
ние ги трансформираме в нещо потребно. Това е метод да върнем на природата това, което тя ни дава “, разяснява доцент доктор Йомер Елкъран от Синопския университет. Проектът се преглежда като пример за стабилно ръководство на отпадъците и за районно съдействие в Черноморския басейн.
За България присъединяване на Шуменския университет е освен теоретичен принос,
само че и късмет да бъдат внедрени нови практики в земеделието. Ако резултатите са сполучливи, българските фермери биха могли да употребяват този новаторски органически тор и у нас.
Най-голям капацитет има в биоземеделието – да вземем за пример в Добруджа,
където почвите са плодородни, само че страдат от изтощение поради интензивно земеделие, както и в крайморските региони към Варна и Бургас, където непотребните водорасли също са проблем. Използването на органически тор от водорасли
може да понижи разноските на стопаните и да увеличи качеството на продукцията.
Така Черно море, постоянно наричано „ нечисто море “, може да се трансформира в източник на чиста сила за земята – и знак на ново партньорство сред България, Турция и Грузия.
В турския черноморски град Синоп беше реализиран уникален екологичен план – от водораслите, които замърсяват Черно море, към този момент се създава органически тор.
Инициативата е част от „ Голямото разчистване “ – интернационална стратегия,
подкрепена от Европейския съюз и изпълнявана от Синопския университет в партньорство с Шуменския университет в България, Батумския държавен университет в Грузия и Съюза на мраморските общини в Турция.
Целта е двойна – да се понижи екологичният напън върху морската среда
и по едно и също време с това отпадъкът да бъде трансфорат в скъп аграрни запас.
Първата стъпка бе събирането на водорасли по крайбрежието на Синоп.
В университетската лаборатория те бяха оценени и се откри, че не съдържат рискови химикали. След специфична обработка се трансфораха в течен, прахообразен и компостен тор.
„ Нашият екип към този момент използва торовете в оранжерия със засадени ягоди и марули.
Такива експерименти ще се проведат по едно и също време и в България, и в Грузия, с цел да можем да съпоставим резултатите “, изясни проф. Левент Бат от Синопския университет.
Според учените органичният тор ще усъвършенства развиването на растенията
и ще понижи потребността от химически препарати. Те чакат доста положителни резултати, изключително при култури, които изискват богата на минерали почва.
„ Вместо водораслите да бъдат просто изхвърлени,
ние ги трансформираме в нещо потребно. Това е метод да върнем на природата това, което тя ни дава “, разяснява доцент доктор Йомер Елкъран от Синопския университет. Проектът се преглежда като пример за стабилно ръководство на отпадъците и за районно съдействие в Черноморския басейн.
За България присъединяване на Шуменския университет е освен теоретичен принос,
само че и късмет да бъдат внедрени нови практики в земеделието. Ако резултатите са сполучливи, българските фермери биха могли да употребяват този новаторски органически тор и у нас.
Най-голям капацитет има в биоземеделието – да вземем за пример в Добруджа,
където почвите са плодородни, само че страдат от изтощение поради интензивно земеделие, както и в крайморските региони към Варна и Бургас, където непотребните водорасли също са проблем. Използването на органически тор от водорасли
може да понижи разноските на стопаните и да увеличи качеството на продукцията.
Така Черно море, постоянно наричано „ нечисто море “, може да се трансформира в източник на чиста сила за земята – и знак на ново партньорство сред България, Турция и Грузия.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




