Милен Кикарин пред ТОПСПОРТ: Медалът ми е на нощното шкафче! Не спах, когато разбрах, че се връщам в ЦСКА
ТОПСПОРТ продължава поредицата си изявленията с футболистите, които донесоха последния за момента трофей на ЦСКА. През 2016-а година " армейците " завоюваха Купата на България след победа с 1:0 над Монтана на финала. ЦСКА направи същински героизъм, тъй като тогава играеше във " В " група. И стигна до върха единствено с български момчета. Сле като започнахме с голмайстора Станислав Маламов, в този момент е ред на левия бек - Милен Кикарин. Ето какво сподели юношата на " алените " пред нашата медия:
От дъното на футболния пъкъл, до изковано със златни букви място в " алената " история!
Когато ЦСКА извървя немислимия път от аматьорския футбол до спечелването на Купата на България
Милене, сега си в Спортист (Своге) дружно с различен някогашен футболист на ЦСКА - Томи Костадинов. Доволни ли сте там и какви са задачите пред тима?
- Доволни сме. Направихме добър тим. Да, Томи е тук, дружно сме. За " В " група организацията е отлична. Заплащането е постоянно. През пролетта победихме в първите два кръга. В челото на класирането сме. Не ни е поставяна цел влизане във Втора лига, само че за какво да не се преборим за място там? Само да забележим по кое време и дали ще се възобновят шампионатите...
След ЦСКА отиде в Ботев (Пловдив). Защо не се получиха нещата за теб при " жълто-черните "?
- Основната виновност е моя. Аз съм човек, който си прави действителна самокритика. Започнах като запаса. След това стигнах до титулярния състав. И тогава нямах шанс да се задържа в него. Станаха и проблемите сред шефове, треньори и почитатели. Чандъров си потегли. Бях притеглен от него. Направих си равносметка. Взех си поучения.
Източник:
Последва интервал в ЦСКА 1948. Съжаляваш ли за този миг от кариерата?
- Не! Футболистите би трябвало да играем. Отдаде ми се тази опция и одобрих.
Източник:
Как се стигна до отиването ти на " Армията " от Миньор през 2015-а година?
- Не съм разказвал това досега. Сезонът свърши и всеки мислеше дали да остане, дали да продължи на дръго място. Две седмици преди първата подготовка ми се обади Христо Янев. " Милене, ще те взема на всички места с мен, където стана треньор. Откажи всички предложения ", сподели ми той. Не ми сподели къде, а единствено че излиза от среща с Гриша Ганчев. След три дни отново се обади, с цел да ми каже, че съм футболист на ЦСКА. Знаете, че съм младеж на клуба. Не можех да дремя от неспокойствие до първата подготовка. Нямах самообладание.
Какво помниш от финала за Купата на България през 2016-а година?
- Играх от началото до края. Беше прекрасен ден, още от сутринта. Голяма тръпка е за всеки футболист да играе край. Бяхме на лагер. Тръгнахме от хотела с рейса. Доближавахме стадиона, а на всички места имаше почитатели в алено. Помня алените улици, аленото море от хора! Когато виждаха рейса, започваха да скандират и пеят песни за ЦСКА. Трибуните бяха цялостни на половина още преди загрявката. Настръхнахме! Невероятно беше.
Източник:
Помниш ли кой футболист на Монтана беше против теб на фланга и затрудни ли те той?
- В началото беше някогашният футболист на ЦСКА - Иван Стоянов. След това мина на дръгото крило. После се събрахме с него в Ботев. Даже бяхме в една стая по време на лагерите. Шегувах се, че на финала бързо е избягал на другия фланг, тъй като му е било мъчно против мен.
Говорих със Станислав Маламов, който вкара победния гол. Кза, че този мач е връх в кариерата му. И за теб ли е по този начин?
- Да! За всеки в България е връх да завоюва трофей - купа или купа. Още повече с тим като ЦСКА. Както споделих, младеж на клуба съм и поради това ми е още по-ценно и благо.
Къде стои медалът ти от финала?
- На нощното ми шкафче до леглото. Имам една касичка - почитател на ЦСКА. Сложил съм медала на врата на този ентусиаст (смее се).
Източник:
Купонът до сутринта ли беше след мача с Монтана?
- Искахме да честваме дълго в съблекалнята. Да сме единствено ние и купата, да се насладим оптимално на триумфа. След това празнувахме с почитателите на открит рейс, знаеш. Отидохме и на заведение. Имаше и някогашни футболисти на ЦСКА, както и почитатели. Беше прелестно.
Можеш ли да отличиш тримата най-хубави през този замайващ сезон?
- Не! Отличавам целия тим. Всички бяхме положителни. Всеки допълваше другия и му помагаше. Бяхме доста мощен колектив и това е в основата на триумфа.
Източник:
Ясно е, че най-запомнящи се са мачовете с Монтана и Берое за Купата. Но кои срещи от " В " група са останали в твоето схващане?
- Много са. Всеки мач беше специфичен за мен, тъй като всякога сбъдвах детската си фантазия - да играя за ЦСКА! Но се откроява дуела с Чико в Пазарджик, тъй като тогава едно полувреме играх със строшен палец и ми беше много мъчно.
Източник:
Какъв човек и треньор е Христо Янев?
- Прекрасен! Много съм му признателен за всичко. Като дребен той ми беше от обичаните ми футболисти. Никога не съм му го казвал. Възпитан и добър човек. Треньор, който знае какво желае и по какъв начин да ти го изясни. И до през днешния ден се чуваме с него.
Източник:
С кой се разбираше най-добре в тима?
- С всичките момчета. Останахме си другари. И все още е по този начин. Бяхме доста близки. Случвало се е след подготовка да не се прибираме по домовете, а дружно да изпием по един сок и отново да упражняваме. Това го няма на никое място - по през целия ден всички от тима да са дружно.
Кой беше най-големият шегобиец и кой най-сериозен?
- Шегаджията е явен - Чико Цветанов. Голяма тревога (смее се). Киро Динчев също се майтапеше доста. Николай Цветков и Сашо Бранеков пък бяха най-сериозни, момчетата с лица от камък (смее се).
Източник:
Защо ЦСКА към момента не може да завоюва нов трофей?
- В подобен тим не са нъжни единствено качества, с цел да спечелиш купа или купа, в случай че ме разбираш какво желая да кажа. Много неша са нужни. Не подлагам на критика, само че... Преди време в ЦСКА имаше футболисти като Христо Янев, Велизар Димитров и Емил Гъргоров. Които постоянно можеха да измислят нещо ексцентрично и да решат мача, да създадат разликата. Сега съгласно мен в тима няма такива.
Благодаря ти за отделеното време и се пази.
- И аз благодаря за интереса към мен и, че ме върна към прелестни мемоари. Всички да се пазят и да бъдат здрави!
От дъното на футболния пъкъл, до изковано със златни букви място в " алената " история!
Когато ЦСКА извървя немислимия път от аматьорския футбол до спечелването на Купата на България
Милене, сега си в Спортист (Своге) дружно с различен някогашен футболист на ЦСКА - Томи Костадинов. Доволни ли сте там и какви са задачите пред тима?
- Доволни сме. Направихме добър тим. Да, Томи е тук, дружно сме. За " В " група организацията е отлична. Заплащането е постоянно. През пролетта победихме в първите два кръга. В челото на класирането сме. Не ни е поставяна цел влизане във Втора лига, само че за какво да не се преборим за място там? Само да забележим по кое време и дали ще се възобновят шампионатите...
След ЦСКА отиде в Ботев (Пловдив). Защо не се получиха нещата за теб при " жълто-черните "?
- Основната виновност е моя. Аз съм човек, който си прави действителна самокритика. Започнах като запаса. След това стигнах до титулярния състав. И тогава нямах шанс да се задържа в него. Станаха и проблемите сред шефове, треньори и почитатели. Чандъров си потегли. Бях притеглен от него. Направих си равносметка. Взех си поучения.
Източник:
Последва интервал в ЦСКА 1948. Съжаляваш ли за този миг от кариерата?
- Не! Футболистите би трябвало да играем. Отдаде ми се тази опция и одобрих.
Източник:
Как се стигна до отиването ти на " Армията " от Миньор през 2015-а година?
- Не съм разказвал това досега. Сезонът свърши и всеки мислеше дали да остане, дали да продължи на дръго място. Две седмици преди първата подготовка ми се обади Христо Янев. " Милене, ще те взема на всички места с мен, където стана треньор. Откажи всички предложения ", сподели ми той. Не ми сподели къде, а единствено че излиза от среща с Гриша Ганчев. След три дни отново се обади, с цел да ми каже, че съм футболист на ЦСКА. Знаете, че съм младеж на клуба. Не можех да дремя от неспокойствие до първата подготовка. Нямах самообладание.
Какво помниш от финала за Купата на България през 2016-а година?
- Играх от началото до края. Беше прекрасен ден, още от сутринта. Голяма тръпка е за всеки футболист да играе край. Бяхме на лагер. Тръгнахме от хотела с рейса. Доближавахме стадиона, а на всички места имаше почитатели в алено. Помня алените улици, аленото море от хора! Когато виждаха рейса, започваха да скандират и пеят песни за ЦСКА. Трибуните бяха цялостни на половина още преди загрявката. Настръхнахме! Невероятно беше.
Източник:
Помниш ли кой футболист на Монтана беше против теб на фланга и затрудни ли те той?
- В началото беше някогашният футболист на ЦСКА - Иван Стоянов. След това мина на дръгото крило. После се събрахме с него в Ботев. Даже бяхме в една стая по време на лагерите. Шегувах се, че на финала бързо е избягал на другия фланг, тъй като му е било мъчно против мен.
Говорих със Станислав Маламов, който вкара победния гол. Кза, че този мач е връх в кариерата му. И за теб ли е по този начин?
- Да! За всеки в България е връх да завоюва трофей - купа или купа. Още повече с тим като ЦСКА. Както споделих, младеж на клуба съм и поради това ми е още по-ценно и благо.
Къде стои медалът ти от финала?
- На нощното ми шкафче до леглото. Имам една касичка - почитател на ЦСКА. Сложил съм медала на врата на този ентусиаст (смее се).
Източник:
Купонът до сутринта ли беше след мача с Монтана?
- Искахме да честваме дълго в съблекалнята. Да сме единствено ние и купата, да се насладим оптимално на триумфа. След това празнувахме с почитателите на открит рейс, знаеш. Отидохме и на заведение. Имаше и някогашни футболисти на ЦСКА, както и почитатели. Беше прелестно.
Можеш ли да отличиш тримата най-хубави през този замайващ сезон?
- Не! Отличавам целия тим. Всички бяхме положителни. Всеки допълваше другия и му помагаше. Бяхме доста мощен колектив и това е в основата на триумфа.
Източник:
Ясно е, че най-запомнящи се са мачовете с Монтана и Берое за Купата. Но кои срещи от " В " група са останали в твоето схващане?
- Много са. Всеки мач беше специфичен за мен, тъй като всякога сбъдвах детската си фантазия - да играя за ЦСКА! Но се откроява дуела с Чико в Пазарджик, тъй като тогава едно полувреме играх със строшен палец и ми беше много мъчно.
Източник:
Какъв човек и треньор е Христо Янев?
- Прекрасен! Много съм му признателен за всичко. Като дребен той ми беше от обичаните ми футболисти. Никога не съм му го казвал. Възпитан и добър човек. Треньор, който знае какво желае и по какъв начин да ти го изясни. И до през днешния ден се чуваме с него.
Източник:
С кой се разбираше най-добре в тима?
- С всичките момчета. Останахме си другари. И все още е по този начин. Бяхме доста близки. Случвало се е след подготовка да не се прибираме по домовете, а дружно да изпием по един сок и отново да упражняваме. Това го няма на никое място - по през целия ден всички от тима да са дружно.
Кой беше най-големият шегобиец и кой най-сериозен?
- Шегаджията е явен - Чико Цветанов. Голяма тревога (смее се). Киро Динчев също се майтапеше доста. Николай Цветков и Сашо Бранеков пък бяха най-сериозни, момчетата с лица от камък (смее се).
Източник:
Защо ЦСКА към момента не може да завоюва нов трофей?
- В подобен тим не са нъжни единствено качества, с цел да спечелиш купа или купа, в случай че ме разбираш какво желая да кажа. Много неша са нужни. Не подлагам на критика, само че... Преди време в ЦСКА имаше футболисти като Христо Янев, Велизар Димитров и Емил Гъргоров. Които постоянно можеха да измислят нещо ексцентрично и да решат мача, да създадат разликата. Сега съгласно мен в тима няма такива.
Благодаря ти за отделеното време и се пази.
- И аз благодаря за интереса към мен и, че ме върна към прелестни мемоари. Всички да се пазят и да бъдат здрави!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ