Патриотизмът е необходим, за да сме горди българи
ТОПНОВИНИ потърси за коментар вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов, който ни описа по какъв начин ще бъдат увековечени героите на 9-а пехотна Плевенска дивизия и боевете при Дойран с дължимото им.
Министър Каракачанов, през днешния ден на 16 ноември паметникът на 9-а пехотна Плевенска дивизия ще стане факт? Разкажете ни повече за него и перипетите, през които мина тази по този начин сложна битка?
Идеята за монумент на героите от 9-а пехотна Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов е доста остаряла, още от 1926 година стартира една сходна самодейност. През 1934 година се поставя, по този начин да се каже, главният камък, върху който ще бъде построен паметникът. Поради компликацията да се наберат средства след 9 септември 1944 година тази концепция е забравена, а събраните пари изчезват. След 10 ноември 1989 година през 2000 година още веднъж Инициативен комитет стартира да събира средства за построяването на този монумент, само че и тази концепция заглъхва.
През март месец 2018 година беше изработен предприемчив комитет в Плевен, чиито патрон съм аз и започнахме събирането на средствата за построяването на този монумент. За година и половина бяха събрани нужните средства, по тази причина огромна заслуга има Министерство на защитата, което подари освен парични средства, а и материала от остарели гилзи и скрап, който има за построяването на паметника.
Дарители има най-различни, хубавото е, че доста елементарни жители са дарили кой 20, 50, 100 лева Аз бях призовал всички плевенски народни представители - 9 на брой, да дарят по една заплата, аз дадох подобен образец и подарих цяла министерска заплата.
За страдание, единствено двама от народните представители последваха моя образец, само че това не е толкоз значимо. По-важно е, че парите се събраха, в даренията се включиха Съюзът на запасното войнство подариха 14 000 лева, Вътрешна македонска революционна организация подари 10 000 лева, парламентарните групи на „ Обединени патриоти " и ГЕРБ направиха същото.
Този монумент е извънредно значим, тъй като близо 100 години тази самодейност не може да се осъществя, ние като народ би трябвало да почитаме своите предшественици, които са давали живота си за България.
В продължение на цели две години през Първата международна война от 1916 година до 1918 година 9-а пехотна Плевенска дивизия е ситуирана до Дойранското езеро в Македония и пази тогавашните лимити на България от пет-шест пъти по многочислен съперник, състоящ се от британска и френска войска, сръбски и гръцки военни елементи и се показва почтено - не отстъпва, а побеждава.
Известен е образецът, когато през 1935 година командирът на дивизията ген. Владимир Вазов, който по това време не е настоящ боен, отива на посещаване в Лондон и британският командващ на парада командва: „ Свалете знамената. Мирно. Влиза спечелилият от Дойран. Такава чест на български пълководец, а огромни български военачалници има десетки и стотици в нашата история, не е оказвана на никому.
Ние като народ би трябвало да почитаме своите национални герои, би трябвало да почитаме хората, които са дали живота си за това ние да съществуваме като страна и да живеем в лична такава.
Бих споделил, че над 50 години не е юридически сходен огромен монумент в България. Той е цяла комбинация - това са пет фигури, фигурата на ген. Владимир Вазов е висока 3,50 м, а в подножието й във фриз от 2,30 м са ситуирани четирима бойци - единият със знаме, другият с тръба, третият с известната стойка „ На нож ", които характеризират разнообразни моменти от славната история на 9-а пехотна Плевенска дивизия.
Аз се веселя, че във времето, когато аз съм министър Министерство на защитата като се изключи че модернизира и закупува техника, откри опция да отдели средства за построяването на един сходен монумент, който ще остане за генерации напред. Бойната техника след 30-40 години ще бъде сменена с друга, само че този монумент, сходен на доста други, ще остане отсега нататък, с цел да припомня на българските генерации, че ние сме народ със славна история, която заслужава почитание.
Колко средства бяха нужни за построяването му?
Днес Инициативният комитет „ Героите на Дойран " ще регистрира средствата, които са дадени. Средствата в това число с материала, който беше обособен от Министерство на защитата са отделени 170 000 лева Сумата евентуално ще приближи към 250 000 лева, което в случай че извършите съпоставяне с доста други монументи - доста по-малки е неведнъж по-малка, относително ниска.
И склуптурите и леярят работеха съвсем без печаба единствено, с цел да издадат паметника.
Трябва да отбележа, че община Плевен също ни спомага за построяването на паметника. И кметът, и регионалният шеф, и общинският съвет на Плевен гласоподава 20 000 лева от своя бюджет за подпомагането на построяването му.
Много са хората, които способстваха, за което аз им благодаря.
Каква е повода чак след 75 години, след 9 септември 1944 година да отдадем тази респект на ген. Владимир Вазов и на българските воини сражавали се край Дойран?
По времето на комунизма сходни монументи от войните не се правеха. Даже някои монументи бяха премахвани, тъй като тогава - най-малко при започване на 60-70-те години Балканската и Първата международна война бяха наричани „ Капиталистически ", „ Империалистически " и те не се тачеха.
А за какво след 10 ноември 1989 година чакахме 30 години, тъй като българските политици се занимаваха с това да разделят нацията и да подражават на непознати модели?
Виждате през последните 1-2 години по какъв начин български политици, които назовават себе си десни са доста по-активни да ни прокарват всякакви джендърски конвенции, в сравнение с да пази българското, и историята, и паметта на България.
Други пък приказват за всякакви леви и обществени утопии. Политиците разделят нацията, а не я сплотяват.
Това, което може да ни обедни е точно историята ни (нашето минало и героите, които са починали за България). На фронта, умирайки за България не са се делили на леви и на десни, и не са си играели игрички, каквито през днешния ден следим в нашето общество.Точно поради това те са още един образец за нас освен като подвиг, само че и като единение в името на България.
Успяваме ли в наши дни да съхраним патриотизма в България и какво ни липсва?
Липсва ни това единение, за което приказвам, а за успяване - съумяваме, макар страната и другите държавни управления, които управляваха България през последните 30 години. Виждате, че има десетки патриотични сдружения - Съюзите на запасните войни, клубовете „ Традиция " в другите градове на България, разнообразни юношески патриотични сдружения, фолклорни начинания - народът съумява. Това единствено демонстрира, че безусловно напразни са всички опити на новите идеолози през последните 20-30 години, които се пробват да ни постановат нови полезности, модели, нещо ново привнесено този път от Запад. Както и преди 45 години се опитваха да ни вкарват някакви руски модели и други полезности. Българинът оцелява, тъй като крепко се е държал за своята история, просвета и традиции. Затова е оживял 1400 години тук на Балканите.
Въпреки опитите на външни и български фактори да го разделят, да му постановат непознати идеологии и хрумвания. Аз съм оптимист. Няма по какъв начин по този начин да унищожиш един народ, макар опитите, които се вършат, в това число от в този момент настоящи политици.
С построяването на монументи като този на 9-а пехотна Плевенска дивизия ли би трябвало да възпитаваме подрастващите генерации и с празнувания на годишнини от значими борби, поради които я има през днешния ден България?
С монументи като този, с просветителната система, а не да пълним учебниците с измислици, че нямало турско иго, а имало турско културно наличие, което е цинизъм, несъответствуващ на истината. Или да пълним главите на децата с джендърски идеологии, че до 8-9-годишна възраст нямали пол и били безполови същества и сами могли да изберат от кой пол ще бъдат, и с някакви така наречен общоевропейски полезности.
Образователната система, фамилията и сходни начинания, това са факторите, които ще крепят паметта и съзнанието на нацията в бъдещите епохи.
Какво бихте споделили на нашите млади читатели, с цел да провокирате ползата им към историята ни?
Доволен съм от обстоятелството, че през последните години виждам по какъв начин ползата на младите към историята на България се пробужда - във всевъзможни посоки, като история, като религиозни обичаи и фолклор. Това е отговор точно на тези опити на всякакви външни фактори и техните вътрешни персони (обслужващ личен състав на непознати интереси), нищо повече. Бих им споделил на тези, които не са осведомени с бойните дейности и подвига на ген. Владимир Вазов и 9-а пехотна Плевенска дивизия, че в интернет има ужасно доста материал, който може да им бъде потребен. Има и документални филми за Дойранската епопея и за героизма на българския боец и офицер през Първата международна война.
Мисля, че в случай че извърнат внимание на тази тематика и в интернет, освен в литературата, която е издадена, ще им бъде потребно и ще способства по тази причина още повече да се убедят, че патриотизмът е нужен и да бъдат горди, че са българи.
Министър Каракачанов, през днешния ден на 16 ноември паметникът на 9-а пехотна Плевенска дивизия ще стане факт? Разкажете ни повече за него и перипетите, през които мина тази по този начин сложна битка?
Идеята за монумент на героите от 9-а пехотна Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов е доста остаряла, още от 1926 година стартира една сходна самодейност. През 1934 година се поставя, по този начин да се каже, главният камък, върху който ще бъде построен паметникът. Поради компликацията да се наберат средства след 9 септември 1944 година тази концепция е забравена, а събраните пари изчезват. След 10 ноември 1989 година през 2000 година още веднъж Инициативен комитет стартира да събира средства за построяването на този монумент, само че и тази концепция заглъхва.
През март месец 2018 година беше изработен предприемчив комитет в Плевен, чиито патрон съм аз и започнахме събирането на средствата за построяването на този монумент. За година и половина бяха събрани нужните средства, по тази причина огромна заслуга има Министерство на защитата, което подари освен парични средства, а и материала от остарели гилзи и скрап, който има за построяването на паметника.
Дарители има най-различни, хубавото е, че доста елементарни жители са дарили кой 20, 50, 100 лева Аз бях призовал всички плевенски народни представители - 9 на брой, да дарят по една заплата, аз дадох подобен образец и подарих цяла министерска заплата.
За страдание, единствено двама от народните представители последваха моя образец, само че това не е толкоз значимо. По-важно е, че парите се събраха, в даренията се включиха Съюзът на запасното войнство подариха 14 000 лева, Вътрешна македонска революционна организация подари 10 000 лева, парламентарните групи на „ Обединени патриоти " и ГЕРБ направиха същото.
Този монумент е извънредно значим, тъй като близо 100 години тази самодейност не може да се осъществя, ние като народ би трябвало да почитаме своите предшественици, които са давали живота си за България.
В продължение на цели две години през Първата международна война от 1916 година до 1918 година 9-а пехотна Плевенска дивизия е ситуирана до Дойранското езеро в Македония и пази тогавашните лимити на България от пет-шест пъти по многочислен съперник, състоящ се от британска и френска войска, сръбски и гръцки военни елементи и се показва почтено - не отстъпва, а побеждава.
Известен е образецът, когато през 1935 година командирът на дивизията ген. Владимир Вазов, който по това време не е настоящ боен, отива на посещаване в Лондон и британският командващ на парада командва: „ Свалете знамената. Мирно. Влиза спечелилият от Дойран. Такава чест на български пълководец, а огромни български военачалници има десетки и стотици в нашата история, не е оказвана на никому.
Ние като народ би трябвало да почитаме своите национални герои, би трябвало да почитаме хората, които са дали живота си за това ние да съществуваме като страна и да живеем в лична такава.
Бих споделил, че над 50 години не е юридически сходен огромен монумент в България. Той е цяла комбинация - това са пет фигури, фигурата на ген. Владимир Вазов е висока 3,50 м, а в подножието й във фриз от 2,30 м са ситуирани четирима бойци - единият със знаме, другият с тръба, третият с известната стойка „ На нож ", които характеризират разнообразни моменти от славната история на 9-а пехотна Плевенска дивизия.
Аз се веселя, че във времето, когато аз съм министър Министерство на защитата като се изключи че модернизира и закупува техника, откри опция да отдели средства за построяването на един сходен монумент, който ще остане за генерации напред. Бойната техника след 30-40 години ще бъде сменена с друга, само че този монумент, сходен на доста други, ще остане отсега нататък, с цел да припомня на българските генерации, че ние сме народ със славна история, която заслужава почитание.
Колко средства бяха нужни за построяването му?
Днес Инициативният комитет „ Героите на Дойран " ще регистрира средствата, които са дадени. Средствата в това число с материала, който беше обособен от Министерство на защитата са отделени 170 000 лева Сумата евентуално ще приближи към 250 000 лева, което в случай че извършите съпоставяне с доста други монументи - доста по-малки е неведнъж по-малка, относително ниска.
И склуптурите и леярят работеха съвсем без печаба единствено, с цел да издадат паметника.
Трябва да отбележа, че община Плевен също ни спомага за построяването на паметника. И кметът, и регионалният шеф, и общинският съвет на Плевен гласоподава 20 000 лева от своя бюджет за подпомагането на построяването му.
Много са хората, които способстваха, за което аз им благодаря.
Каква е повода чак след 75 години, след 9 септември 1944 година да отдадем тази респект на ген. Владимир Вазов и на българските воини сражавали се край Дойран?
По времето на комунизма сходни монументи от войните не се правеха. Даже някои монументи бяха премахвани, тъй като тогава - най-малко при започване на 60-70-те години Балканската и Първата международна война бяха наричани „ Капиталистически ", „ Империалистически " и те не се тачеха.
А за какво след 10 ноември 1989 година чакахме 30 години, тъй като българските политици се занимаваха с това да разделят нацията и да подражават на непознати модели?
Виждате през последните 1-2 години по какъв начин български политици, които назовават себе си десни са доста по-активни да ни прокарват всякакви джендърски конвенции, в сравнение с да пази българското, и историята, и паметта на България.
Други пък приказват за всякакви леви и обществени утопии. Политиците разделят нацията, а не я сплотяват.
Това, което може да ни обедни е точно историята ни (нашето минало и героите, които са починали за България). На фронта, умирайки за България не са се делили на леви и на десни, и не са си играели игрички, каквито през днешния ден следим в нашето общество.Точно поради това те са още един образец за нас освен като подвиг, само че и като единение в името на България.
Успяваме ли в наши дни да съхраним патриотизма в България и какво ни липсва?
Липсва ни това единение, за което приказвам, а за успяване - съумяваме, макар страната и другите държавни управления, които управляваха България през последните 30 години. Виждате, че има десетки патриотични сдружения - Съюзите на запасните войни, клубовете „ Традиция " в другите градове на България, разнообразни юношески патриотични сдружения, фолклорни начинания - народът съумява. Това единствено демонстрира, че безусловно напразни са всички опити на новите идеолози през последните 20-30 години, които се пробват да ни постановат нови полезности, модели, нещо ново привнесено този път от Запад. Както и преди 45 години се опитваха да ни вкарват някакви руски модели и други полезности. Българинът оцелява, тъй като крепко се е държал за своята история, просвета и традиции. Затова е оживял 1400 години тук на Балканите.
Въпреки опитите на външни и български фактори да го разделят, да му постановат непознати идеологии и хрумвания. Аз съм оптимист. Няма по какъв начин по този начин да унищожиш един народ, макар опитите, които се вършат, в това число от в този момент настоящи политици.
С построяването на монументи като този на 9-а пехотна Плевенска дивизия ли би трябвало да възпитаваме подрастващите генерации и с празнувания на годишнини от значими борби, поради които я има през днешния ден България?
С монументи като този, с просветителната система, а не да пълним учебниците с измислици, че нямало турско иго, а имало турско културно наличие, което е цинизъм, несъответствуващ на истината. Или да пълним главите на децата с джендърски идеологии, че до 8-9-годишна възраст нямали пол и били безполови същества и сами могли да изберат от кой пол ще бъдат, и с някакви така наречен общоевропейски полезности.
Образователната система, фамилията и сходни начинания, това са факторите, които ще крепят паметта и съзнанието на нацията в бъдещите епохи.
Какво бихте споделили на нашите млади читатели, с цел да провокирате ползата им към историята ни?
Доволен съм от обстоятелството, че през последните години виждам по какъв начин ползата на младите към историята на България се пробужда - във всевъзможни посоки, като история, като религиозни обичаи и фолклор. Това е отговор точно на тези опити на всякакви външни фактори и техните вътрешни персони (обслужващ личен състав на непознати интереси), нищо повече. Бих им споделил на тези, които не са осведомени с бойните дейности и подвига на ген. Владимир Вазов и 9-а пехотна Плевенска дивизия, че в интернет има ужасно доста материал, който може да им бъде потребен. Има и документални филми за Дойранската епопея и за героизма на българския боец и офицер през Първата международна война.
Мисля, че в случай че извърнат внимание на тази тематика и в интернет, освен в литературата, която е издадена, ще им бъде потребно и ще способства по тази причина още повече да се убедят, че патриотизмът е нужен и да бъдат горди, че са българи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ