След отказа на Румен Радев: Топката се върна в полето на Народното събрание
Топката се е върнала в полето на Народното събрание. Каквито и дейности оттук насетне да бъдат подхванати, те са единствено и само в компетентността на Народното събрание, защото президентът има право да откаже, няма по какъв начин да назначи служебно държавно управление без министър на вътрешните работи. Това сподели пред публицисти Наталия Киселова, лекар по конституционно право, в коментар на политическата обстановка в страната, откакто по-рано президентът Румен Радев съобщи, че няма да подпише указа за препоръчаното от Горица Грънчарова-Кожарева служебно държавно управление.
Киселова разяснява, че не става въпрос за конституционна, а за политическа рецесия, поради неспособността на Народното събрание да попълни листата, който беше очакван в конституционния текст, от който президентът да избира за длъжностен министър-председател.
На въпрос какво следва оттук насетне Наталия Киселова сподели, че президентът дава опция на Народното събрание да избере омбудсман и негов заместител, защото първата стъпка е да бъде назначено служебно държавно управление, а втората е да бъдат планувани избори. Всъщност дали желаят да отидат на избори парламентарните групи, ще разберем от това дали те ще свикат съвещание на Народното събрание, на което да насрочат процедура за избор на нов омбудсман, съобщи Киселова.
Попитана дали Главчев може да откаже поста длъжностен министър-председател, доцентът по конституционно право отговори, че не може, тъй като той няма да провежда изборите и знае, че е на поста досега, в който не бъде определено държавно управление. Дали това ще стане бързо зависи от парламентарните групи, акцентира Киселова.
За изхода от тази обстановка тя сподели, че президентът не желае да организира диалози с тези, които са евентуални претенденти. Той желае попълване на списъчния състав. Съгласно разпоредбите, планувани в правилника за организация и активност на Народното събрание, омбудсманът се избира, откакто бъде открита процедура и има най-малко 14-дневен период, който може да тече и по време на парламентарната почивка, изясни Киселова. Според нея е реалистично да се приказва за избор на омбудсман към края на септември, началото на октомври и два месеца по-късно да има избори. Процедурата се удължава, само че Конституцията не е планувала период, в който би трябвало да бъде наложително извършен изборът, първо би трябвало да бъде назначено служебно държавно управление, изясни специалистът.
Наталия Киселова подсети, че би трябвало да се попълни състава на Сметната палата, да бъдат определени двамата заместници, тъй като те са с изтекли мандати. Това трябваше да бъде обвързване на Димитър Главчев още през предходната година по това време като в двуседмичен период, той трябваше да предложи претенденти, които да бъдат определени от Народното събрание, сподели Киселова. Според нея, откакто Главчев е прекъснал осъществяването на отговорностите си, до момента в който е длъжностен министър-председател, той не може да предложи свои заместници в Сметната палата. Експертът по конституционно право уточни, че е допустима и смяна в Закона за сметната палата за нов правилник за избор на ръководител на Сметната палата.
Киселова разяснява, че не става въпрос за конституционна, а за политическа рецесия, поради неспособността на Народното събрание да попълни листата, който беше очакван в конституционния текст, от който президентът да избира за длъжностен министър-председател.
На въпрос какво следва оттук насетне Наталия Киселова сподели, че президентът дава опция на Народното събрание да избере омбудсман и негов заместител, защото първата стъпка е да бъде назначено служебно държавно управление, а втората е да бъдат планувани избори. Всъщност дали желаят да отидат на избори парламентарните групи, ще разберем от това дали те ще свикат съвещание на Народното събрание, на което да насрочат процедура за избор на нов омбудсман, съобщи Киселова.
Попитана дали Главчев може да откаже поста длъжностен министър-председател, доцентът по конституционно право отговори, че не може, тъй като той няма да провежда изборите и знае, че е на поста досега, в който не бъде определено държавно управление. Дали това ще стане бързо зависи от парламентарните групи, акцентира Киселова.
За изхода от тази обстановка тя сподели, че президентът не желае да организира диалози с тези, които са евентуални претенденти. Той желае попълване на списъчния състав. Съгласно разпоредбите, планувани в правилника за организация и активност на Народното събрание, омбудсманът се избира, откакто бъде открита процедура и има най-малко 14-дневен период, който може да тече и по време на парламентарната почивка, изясни Киселова. Според нея е реалистично да се приказва за избор на омбудсман към края на септември, началото на октомври и два месеца по-късно да има избори. Процедурата се удължава, само че Конституцията не е планувала период, в който би трябвало да бъде наложително извършен изборът, първо би трябвало да бъде назначено служебно държавно управление, изясни специалистът.
Наталия Киселова подсети, че би трябвало да се попълни състава на Сметната палата, да бъдат определени двамата заместници, тъй като те са с изтекли мандати. Това трябваше да бъде обвързване на Димитър Главчев още през предходната година по това време като в двуседмичен период, той трябваше да предложи претенденти, които да бъдат определени от Народното събрание, сподели Киселова. Според нея, откакто Главчев е прекъснал осъществяването на отговорностите си, до момента в който е длъжностен министър-председател, той не може да предложи свои заместници в Сметната палата. Експертът по конституционно право уточни, че е допустима и смяна в Закона за сметната палата за нов правилник за избор на ръководител на Сметната палата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ