Топим се: Семействата у нас намалели с 258 092 за

Топим се: Семействата у нас намалели с 258 092 за 10 години. 1 865 132 фамилии записва у нас Националният статистически институт към датата на последното броене (7 септември 2021 г.). 1 361 711 от тях, или 73.0%,
живеят в градовете, докато 503 421
(27.0%) обитават села. През интервала 1965 – 1985 година броят на фамилиите в страната се усилва с 289 807 (12.0%), а на лицата, живеещи в тях – с 658 843 (9.1%).

При идващите преброявания броят на фамилиите понижава общо с 834 823 и на лицата в тях – с 2 967 726. Най-голямо понижение в броя на фамилиите е записано
сред последните две преброявания.
Към 7.09.2021 година фамилиите в България са с 258 092 (12.2%) по-малко, спрямо 2011 година, сочат още данните на Национален статистически институт.

За целия интервал, през който се учат фамилиите у нас (от 1965 година насам), междинният размер на фамилиите едва понижава – от 3.0 лица
през 1965 година на 2.7 лица през 2021 година
Започналото в средата на предишния век понижение на популацията в селата за сметка на популацията в градовете оказва въздействие върху структурата на фамилиите по местоживеене. При последното броене се откри, че делът на фамилиите
в селата е 27.0% при 56.2% през 1965 година
Известни разлики има в динамичността на броя на фамилиите по области. Те се дължат на характерните особености на обособените области, свързани най-вече с интензитета на процесите на раждаемост и смъртност, с особеното икономическо развиване, както и с размера и направлението
на миграционните потоци – вътрешни и външни.
През интервала 2011 – 2021 година броят на фамилиите понижава във всички области, като най-чувствителен е спадът в областите Видин (22.1%), Добрич (21.5%), Ямбол (19.9%) и Смолян (19.5%).

От 1965 година до през днешния ден при всички преброявания се следи ядреното семейство, включващо две и повече лица, които са свързани между тях с избрана степен на роднинство както по кръвна линия, по този начин и вследствие на брак/съжителство без брак или осиновяване.
За разлика от биологичното семейство,
обхващащо цялото поколение на съпрузите, към ядреното семейство се отнасят единствено деца, които нямат свое семейство и които живеят дружно с родителите си без значение от възрастта им.

Семействата са три съществени типа: семейство от двама съпрузи/партньори (в юридически брак или общуване без брак) без деца; семейство от двама съпрузи/партньори с деца и
семейство от един родител с деца.
Към 7.09.2021 година максимален е броят на фамилиите, формирани от двама съпрузи/партньори с деца – 767 627. Семействата от двама съпрузи/партньори без деца са 688 760, а фамилиите, формирани от един родител с деца – 408 745.

В интервала 1985 – 2021 година доста понижават цялостните ядрени фамилии (двама съпрузи/партньори с деца). Относителният им дял от 54.7% през 1985 година понижава на 50.8%
през 2001 година и доближава 41.2% през 2021 година
За същия интервал делът на фамилиите, формирани от двама съпрузи/партньори без деца, остава съвсем неизменен.

В доста от европейските страни е необятно публикувана формата на общуване сред двама души на фамилни начала без юридически завършен брак. В България този тип общуване придобива разпространяване
през последните 30 – 35 години.
Между последните две преброявания броят на тези фамилии се усилва с 34 698 и през 2021 година в общуване без брак живеят 324 591 (17.4%) от всички фамилии в страната.

Семейните двойки с деца, живеещи в общуване без брак, са 27.3% от всички фамилни двойки с деца в страната. В градовете относителният дял на тези
фамилии е 26.0%, а в селата – 31.2%.
Делът на фамилиите, формирани от един родител с деца, нараства от 12.2% през 2001 година на 14.7% през 2011 година и доближава 21.9% от всички фамилии в страната през 2021 година Майките с деца са 74.4% от всички фамилии от един родител с деца, а в 25.6% от фамилиите
бащата самичък отглежда децата си.
С максимален условен дял на фамилиите от един родител с деца е област София (столица) – 25.5% от всички фамилии в региона. Най-малък е делът на фамилиите, формирани от един родител с деца, в областите Смолян (15.2%) и Кърджали (17.0%).
При анализиране на фамилиите
от един родител с деца, съгласно юридическото фамилно състояние на родителя, се открива, че през интервала 1985 – 2021 година непрестанно се усилва броят на неженените родители (самотни майки и бащи) – от 4 762 през 1985 година на 92 247 през 2021 година,
или повишаване с 20.3 процентни пункта.
Семействата на овдовелите родители с деца също се усилват и през 2021 година те са 40.2% от всички непълни ядрени фамилии.

Броят на фамилиите, формирани от един родител, който юридически се води в брак, само че в действителност самичък отглежда децата си, се усилва съвсем
през целия интервал 1985 – 2021 година
Между последните две преброявания тези фамилии нарастват с 8 049 броя и към 7.09.2021 година относителният им дял от всички непълни ядрени фамилии е 13.4%.

През интервала 2011 – 2021 година понижава броят на фамилиите, формирани от разведени родители с деца. Техният условен дял към 7.09.2021 година е 23.9% от всички фамилии, формирани от един родител с деца.

Измененията в броя и типа на фамилиите са съпроводени с промени в структурата им по брой на членовете. През интервала 1965 – 2021 година доминират двучленните фамилии. Техният брой и условен дял до 2011 година, когато доближава 1 053 471 (54.8%).
Между последните две преброявания
двучленните фамилии понижават до 1 002 858 (53.8%) през 2021 година Броят и относителният дял на тричленните фамилии варира сред преброяванията и през 2021 година тричленни са 532 743 (28.6%) от всички фамилии в страната.
Към 07.09.2021 година четиричленни са
291 185, или 15.6% от всички фамилии. За интервала 1965 – 2021 година относителният им дял понижава с 8.8 процентни пункта.
Многочленни, формирани от пет и повече
лица, са 38 346 (2.1%) от фамилиите в страната. През обсъждания интервал броят им понижава повече от четири пъти.

Към 7.09.2021 година са преброени 1 176 372 фамилии с деца. Броят на фамилиите с едно дете е 766 751, или 65.2% от всички фамилии с деца.
Абсолютно и релативно понижава
броят на фамилиите с две, три и повече деца. Многодетни (с три и повече деца) са 47 859 фамилии, или 4.1% от всички фамилии с деца.

Без деца са 688 760 (36.9%) от фамилиите в страната (34.8% в градовете и 42.6% в селата). Данните от последните преброявания демонстрират, че като типична форма на фамилията в България
е одобрен еднодетният модел.
В районен аспект се следят известни разлики по индикатора „ брой на децата в фамилията “. С максимален дял на фамилиите с три и повече деца са областите Сливен (5.7%), Ямбол (3.7%) и Враца (3.6%), а с минимален – Смолян (1.2%) и Кюстендил (1.7%).
С максимален условен дял на
фамилиите без деца са областите Смолян (45.0%), Видин (44.1%) и Силистра (43.6%), а с минимален – областите София (столица) (31.7%), София и Варна (по 35.0%), и Благоевград (35.1%).

Семействата с деца под 18 години са 658 061, или 55.9% от всички фамилии с деца в страната. В градовете живеят 507 850 (77.2%) от фамилиите с деца под 18 години, а в селата – 150 211 (22.8%).
Същевременно, в 518 311 фамилии
с деца няма деца под 18 години (44.1% от всички фамилии с деца в страната).

Анализът на фамилиите с деца по области демонстрира, че максимален е относителният дял на фамилиите,
в които има деца под 18 години,
в областите София (столица) (60.7%), Варна (60.5%) и Бургас (60.2% от всички фамилии с деца в областта), а минимален – в област Видин (48.9%) и Кюстендил (48.8%).