Ледниците се топят, вулканите се будят: Как климатичните промени може да предизвикат експлозивни изригвания по света
Топенето на ледниците може да е причина за по-чести и избухливи вулканични изригвания в бъдеще, написа.
Това е заключението на изследване на шест вулкана в чилийските Анди, което ще бъде показано на конференцията „ Голдшмит “ в Прага.
Анализът демонстрира, че стотици спящи вулкани, които понастоящем са заровени под ледников лед по целия свят, изключително в Антарктида, биха могли да станат по-активни, защото изменението на климата форсира отдръпването на ледниците.
Връзката сред отстъпващите ледници и нарасналата вулканична интензивност е известна в Исландия от 70-те години на предишния век. Последното изследване обаче е първото, което изследва феномена в континенталните вулканични системи и оказва помощ на учените да схванат и предскажат по-добре вулканичната интензивност в покрити с ледници райони.
Glacial melt could increase volcanic activity in North America, New Zealand and Russia, spewing greenhouse gases into the atmosphere.
— Live Science (@LiveScience)
Пабло Морено-Йегер от Университета на Уисконсин-Мадисън, който показва проучването на конференцията, съобщи в изказване: „ Нашето изследване демонстрира, че това събитие не се лимитира единствено до Исландия, където е следена нараснала вулканична интензивност, само че може да се следи и в Антарктида. Други континентални райони, като елементи от Северна Америка, Нова Зеландия и Русия, също в този момент заслужават по-задълбочено научно внимание. “
В своето изследване откривателите са употребявали аргоново датиране и бистър разбор в шест вулкана в южна Чили, в това число в този момент спящия вулкан Мочо-Чошуенко, с цел да следят по какъв начин напредването и отстъплението на Патагонския мразовит лист е повлияло на вулканичното държание преди този момент.
Учените съумяха да проследят по какъв начин тежестта и налягането на ледниковия лед трансформират характерностите на магмата - извънредно гореща течна скална примес, намираща се под земната повърхнина, известна като лава, когато се излива върху земната повърхнина - като откриха датите на предходни изригвания и проучиха кристали в изригналите скали.
Техните проучвания демонстрират, че дебелата ледена завивка е потиснала размера на изригванията и е разрешила на огромен контейнер от богата на силициев диоксид магма да се натрупа на към 32 800 до 49 200 фута под повърхността по време на пика на последния ледников интервал, който е преди близо 26 000 до 18 000 години.
Ледената завивка се е стопила бързо в края на последния ледников интервал и тази неочаквана загуба на тегло е довела до разпределяне на кората и разширение на газовете в магмата. Вулканът се е образувал вследствие на това струпване на налягане, което е предизвикало избухливи вулканични изригвания от дълбокия контейнер.
Scientists warn hundreds of dormant volcanoes could soon erupt - with explosions more powerful than ever
— Daily Mail US (@Daily_MailUS)
„ Ледниците са склонни да потискат размера на изригванията от вулканите под тях. Но защото ледниците се отдръпват заради изменението на климата, нашите открития демонстрират, че тези вулкани не престават да изригват по-често и по-експлозивно “, изясни Морено-Йегер.
Той добави: „ Ключовото условие за нараснала експлозивност е в началото съществуването на доста пълен ледников пласт върху магмена камера, а точката на задействане е, когато тези ледници стартират да се отдръпват, освобождавайки налягане – което сега се случва тук-там като Антарктида. “
Докато вулканичната реакция на топенето на ледниците е съвсем мигновена в геоложки проект, процесът на промени в магмената система е еволюционен, протичащ в продължение на епохи, което разрешава известно време за наблюдаване и ранно предизвестие.
Учените предизвестяват, че засилената вулканична интензивност може да има световно влияние върху климата. В кратковременен проект изригванията освобождават дребни частици в газове, известни като аерозоли, които могат краткотрайно да охладят планетата.
Това се случи след изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 година, което намали световните температури с към 0,5 градуса по Целзий. Многократните изригвания обаче могат да доведат до противоположен резултат.
Морено-Йегер сподели: „ С течение на времето кумулативният резултат от голям брой изригвания може да способства за дълготрайно световно стопляне заради натрупването на парникови газове. “
„ Това основава позитивна противоположна връзка, при която топенето на ледниците провокира изригвания, а изригванията от своя страна биха могли да допринесат за по-нататъшно стопляне и размразяване “ , добави той.
Това е заключението на изследване на шест вулкана в чилийските Анди, което ще бъде показано на конференцията „ Голдшмит “ в Прага.
Анализът демонстрира, че стотици спящи вулкани, които понастоящем са заровени под ледников лед по целия свят, изключително в Антарктида, биха могли да станат по-активни, защото изменението на климата форсира отдръпването на ледниците.
Връзката сред отстъпващите ледници и нарасналата вулканична интензивност е известна в Исландия от 70-те години на предишния век. Последното изследване обаче е първото, което изследва феномена в континенталните вулканични системи и оказва помощ на учените да схванат и предскажат по-добре вулканичната интензивност в покрити с ледници райони.
Glacial melt could increase volcanic activity in North America, New Zealand and Russia, spewing greenhouse gases into the atmosphere.
— Live Science (@LiveScience)
Пабло Морено-Йегер от Университета на Уисконсин-Мадисън, който показва проучването на конференцията, съобщи в изказване: „ Нашето изследване демонстрира, че това събитие не се лимитира единствено до Исландия, където е следена нараснала вулканична интензивност, само че може да се следи и в Антарктида. Други континентални райони, като елементи от Северна Америка, Нова Зеландия и Русия, също в този момент заслужават по-задълбочено научно внимание. “
В своето изследване откривателите са употребявали аргоново датиране и бистър разбор в шест вулкана в южна Чили, в това число в този момент спящия вулкан Мочо-Чошуенко, с цел да следят по какъв начин напредването и отстъплението на Патагонския мразовит лист е повлияло на вулканичното държание преди този момент.
Учените съумяха да проследят по какъв начин тежестта и налягането на ледниковия лед трансформират характерностите на магмата - извънредно гореща течна скална примес, намираща се под земната повърхнина, известна като лава, когато се излива върху земната повърхнина - като откриха датите на предходни изригвания и проучиха кристали в изригналите скали.
Техните проучвания демонстрират, че дебелата ледена завивка е потиснала размера на изригванията и е разрешила на огромен контейнер от богата на силициев диоксид магма да се натрупа на към 32 800 до 49 200 фута под повърхността по време на пика на последния ледников интервал, който е преди близо 26 000 до 18 000 години.
Ледената завивка се е стопила бързо в края на последния ледников интервал и тази неочаквана загуба на тегло е довела до разпределяне на кората и разширение на газовете в магмата. Вулканът се е образувал вследствие на това струпване на налягане, което е предизвикало избухливи вулканични изригвания от дълбокия контейнер.
Scientists warn hundreds of dormant volcanoes could soon erupt - with explosions more powerful than ever
— Daily Mail US (@Daily_MailUS)
„ Ледниците са склонни да потискат размера на изригванията от вулканите под тях. Но защото ледниците се отдръпват заради изменението на климата, нашите открития демонстрират, че тези вулкани не престават да изригват по-често и по-експлозивно “, изясни Морено-Йегер.
Той добави: „ Ключовото условие за нараснала експлозивност е в началото съществуването на доста пълен ледников пласт върху магмена камера, а точката на задействане е, когато тези ледници стартират да се отдръпват, освобождавайки налягане – което сега се случва тук-там като Антарктида. “
Докато вулканичната реакция на топенето на ледниците е съвсем мигновена в геоложки проект, процесът на промени в магмената система е еволюционен, протичащ в продължение на епохи, което разрешава известно време за наблюдаване и ранно предизвестие.
Учените предизвестяват, че засилената вулканична интензивност може да има световно влияние върху климата. В кратковременен проект изригванията освобождават дребни частици в газове, известни като аерозоли, които могат краткотрайно да охладят планетата.
Това се случи след изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 година, което намали световните температури с към 0,5 градуса по Целзий. Многократните изригвания обаче могат да доведат до противоположен резултат.
Морено-Йегер сподели: „ С течение на времето кумулативният резултат от голям брой изригвания може да способства за дълготрайно световно стопляне заради натрупването на парникови газове. “
„ Това основава позитивна противоположна връзка, при която топенето на ледниците провокира изригвания, а изригванията от своя страна биха могли да допринесат за по-нататъшно стопляне и размразяване “ , добави той.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ