Топ доктор: Не тъпчете децата, увеличените им мастни клетки остават

Топ лекар: Не тъпчете децата, увеличените им мастни кафези остават цялостен живот! Така ще дебелеят от най-малкото. За това предизвести в преинтересно изявление доктор Здравко Арнаудов, който е приключил медицина и има ползи в психоневроимунологията.

Тялото, в което живеем, е обичана цел на модерната промишленост. Eстетичната медицина ни предлага да бъдем постоянно млади и красиви. Фармацията създава добавки с цел да ни „ добави “ здраве и положително самочувствие. Къде обаче свършват границите на вероятното и стартира нереалистичната реклама? Кога вършим инвестиция в здравето си и по кое време харчим на вятъра, водени от страховете си?

Отговорите потърсихме с доктор Здравко Арнаудов, който е приключил медицина и има ползи в психоневроимунологията. След дългогодишна кариера във фармацевтичната промишленост той има явен взор както върху изгодите от новите медикаменти и добавки, по този начин и върху операциите с информация. Разговорът ни се завърта към трупането на килограми, революционните медикаменти за контролиране на тежестта и модерните добавки NAD+, представяни като извор на сила и безконечна младост.

В последните години доста хора се оплакват от наднормено тегло. „ Колкото и да хапвам, все съм гладен “ – това е тяхната история в резюме. Следващата им стъпка постоянно е модерното лекарство „ Оземпик “, с което отслабват внезапно. Какво в действителност се случва в телата им?

Обяснението не е просто. Първо би трябвало да очертавам картината на обмяната на веществата. Когато хапваме нещо сладко, т.е. захар, ние одобряваме един дизахарид. Още в устата ни той се разделя от ензима амилаза на фруктоза и глюкоза. Фруктозата потегля в кръвта и се трансформира в мазнини.
Глюкозата раздразва панкреаса. В този миг „ изскача “ хормонът инсулин и стартира да нервира инсулиновите рецептори на клетките – белтъчни формирания, свързани с канали. Когато инсулинът нервира тези рецепторни канали, те се отварят, а глюкозата минава в клетките и се усвоява, т.е. трансформира се в сила. Глюкозата храни органите – най-много мозъка, черния дроб, мускулите, също и еритроцитите.

По разнообразни аргументи обаче – генетично влечение, придвижване на възрастта, корист със сладко и прочие, инсулиновите рецептори се повреждат или, по-точно, стават нечувствителни, т.е. резистентни към инсулина. Инсулинът не може да се свърже с тях, глюкозата не се усвоява от клетките и органите остават гладни. Мозъкът страда, мускулите страдат. Затова на човек непрекъснато му се яде.

Неусвоената глюкоза остава да кръжи в кръвта и организмът я складира в мазнини. Килограмите стартират да се повишават, тялото трансформира формата си. Едва когато се усъвършенства инсулиновата устойчивост, човек е в положение да се нахрани с една филийка самун, а не да изяде три и отново да остане гладен.

Сами можем ли да увредим инсулиновите си рецептори? С погрешно хранене, да вземем за пример?

Злоупотребата със захар води до инсулинова устойчивост. Когато постоянно претрупваме организма, клетките, нагледно казано, декларират: „ Стига ни толкоз захар! “. За да не се засмуква доста захар, инсулиновите рецептори понижават. Представете си тези рецептори като рогцата на охлюв – когато глюкозата им е доста, те се прибират, а когато е в недостиг – израстват.

Ако тези рецептори към този момент са повредени, какъв е методът да ги активираме?

Ако увреждането е генетично предопределено, рецепторите ще си останат дефектни. Освен това те се изхабяват. Рецептата във всички случаи е апетит. Разбира се, не приказвам за крайности. Но единственият метод е да се понижи приемът на така наречен бързи въглехидрати и на калории като цяло.

Тогава организмът освен че покачва чувствителността си към глюкозата и усъвършенства усвояването й, само че стартира да разгражда и мазнини.

Някои хора избират да ядат рядко и по доста, други – постоянно и по малко. В последна сметка е значимо какво и какъв брой изяждаш.

Но по какъв начин човек, който нон-стоп е гладен, може да спре да яде и да отслабне? Единственият метод медикаментите от вида на Оземпик ли са?

Генеричното име на това лекарство е семаглутид. Има и други медикаменти със същия мехнизъм на деяние като лираглутид и екзенатид. Наричат ги GLP-1 рецепторни агонисти поради механизма им на деяние – те имитират действието на хормона глюкагон. Нека да обясня по какъв начин се случва това и за какво резултатът е понижаване на мазнините.

Панкреасът създава два значими хормона – инсулин и глюкагон. Инсулинът задейства директното усвояването на захарта. Глюкагонът е хормон от групата на инкретиновите хормони. Те, като цяло, задействат разграждането на мазнините за набиране на глюкоза. Освен това забавят изпразването на стомаха и потискат центъра на глада в мозъка. Когато приемем лекарство от тази група клетките си хапват, усещат се нахранени. А пациентът изгубва вкус и мастна тъкан.

Кое, съгласно вас, ще е идващото „ знамение “, което фармацията ще хвърли в неравната борба с наднорменото тегло?

Към момента доста интензивно се работи в тази посока. Глюкагон и глюкагоновите пептиди, както и глюкозозависимият инсулинотропен пептид, са най-атрактивните цели за нови лекарствени артикули за повлияване на механизмите, свързани със ситостта, обезпечаването на сила и разграждането на мазнините.

Става дума за стомашен полипептиден рецептор, който е глюкозозависим и инсулинотропен. Обмисля се и композиция сред този пептид и семаглутид. С тази композиция тлъстините би трябвало да изчезват както пламъка на свещ, духнат от вятъра.

Да предположим, че човек приема семаглутид или лираглитид, стигне мечтаното тегло и спре лекарството. Какво следва?

Следва да се научи да съблюдава различен режим на рационално хранене. Можеш да използваш времето, в което си на лекарството, свалил си килограми и към този момент ти е по-леко, с цел да си създадеш нови привички и по-добра дисциплинираност. Да ядеш по-малко, да се движиш повече. Краткотрайните диети не работят.

Нещо може да се промени, единствено когато променим навика.

Когато един път отслабнем, в „ сигурност “ ли сме вечно?

Организмът ни може да образува мастни кафези през целия живот. Веднъж формирани, връщане обратно няма. Дори да се „ стопиш “, мастните кафези се изпразват, само че си остават. Те са като мех: като му излееш водата го сгъваш и си го слагаш в чантата. Като го напълниш, си го носиш под мишницата.

Затова моят съвет е – не тъпчете децата си. Когато ги прехранвате на нежна възраст, вие им образувате мастна тъкан. Докато порастват и играят, тя може и да се „ скрие “. Но когато растежът на организма спре, когато хората влязат в една по-спокойна откъм физическо натоварване възраст, а заседяването се удължи, ще стартират още веднъж да пълнят мастните кафези.

Бихте ли дали и други препоръки за храненето?

В природата, когато си провокиран и усещаш опасност, правилото е „ Бий се или бягай “. Но за какво забравяме едно друго предписание: „ Почивай и храносмилай “? Когато хапнем, не би трябвало да се натоварваме.

Съветът „ Наяж се добре сутринта “ е безразсъден. Та тогава човек е най-работоспособен! Когато работиш се включва симпатиковата нервна система.

Под нейното влияние организмът се активизира, форсира се сърдечната активност, стесняват се кръвоносните съдове, покачва се кръвното налягане, уголемяват се въздухоносните пътища в белите дробове и понижава образуването на храносмилателни сокове, намалява се перисталтиката на стомаха и червата.

Като цяло понижава интензивността на храносмилателната система, стомахът стои цялостен и храната не се усвоява. Парасимпатиковата част е противоположната на симпатиковата. По-логично е вечер да ядеш по-обилно и да си легнеш. Тогава тя се включва, и ти почиваш и храносмилаш.

Много хора религиозно имат вяра в силата на добавките. Една от най-модерните, NAD+, се предлага под формата на скъпи таблетки и още по-скъпи интравенозни инфузии. Рекламира се като „ анти-ейджинг формула за дългоденствие “, „ стопер на стареенето на клетъчно равнище “, „ здраве за мозъка “. Къде е истината?

Ако приказваме за най-голямата машинация в рекламата, това е NAD+. NAD е съкратеното име на коензима никотинамид аденин динуклеотид. Никотинамидът е най-обикновен витамин В3 и съставлява прекурсор, т.е. изходно вещество за синтез на NAD. Можеш да си го купиш от аптеката за стотинки. Останалото е пуриновата база аденозин и два фосфорни йона.

Като пиеш никотинамид, в организма ти се синтезира NAD. Пуриновата базата се синтезира при разграждане на месото, локални субпродукт и се прибавят фосфорни радикали. Така се образува коензимът NAD. Въпросът е дали е редно един витамин, който коства нагледно казано стотинки, да се продава в красива опаковка за 100 лв.? Същият въпрос важи и за интравенозните инфузии с витамини и минерали в електролитни разтвори, на които и пет лв. са им доста, а ги оферират за по 5000. От тези коктейли няма никаква изгода.

Като изключим надутите цени, необходим ли ни е в действителност коензимът NAD? Имаме ли рисков недостиг на значими коензими и какво в действителност са коензимите?

Да, необходим ни е, по тази причина участва в огромни количества в организма ни. Никотинамид аденин динуклеотид, т.е. NAD, е коензим, открит във всички живи кафези. Доставяме си го с храната и няма никаква потребност от в допълнение внасяне, безусловно никаква. Коензимите се асоциират сега на самата реакция, защото участват в огромни количества в средата.

Ензимите са ускорители на реакциите, а коензимите ги построяват. При обработването на глюкозата се получава една каскада – откъсват се и се причисляват радикали и като резултат се отделя сила. Осъществява се окислително-редукционен развой или клетъчно дишане. А NAD взе участие точно в тези окислително-редукционните процеси, с които обезпечава силата за клетките и организма. Ако този развой спре, ще сме мъртви. Мислите ли, че един витамин от аптеката ще може да повлияе на този развой?

Във всички реклами се изяснява ролята на NAD и изгодите от него, само че на никое място няма производител, който да ви достави субстанция с подготвена формула NAD, изключително пък за венозно приложение. Да не приказваме за регистрация в организациите за храни и медикаменти в Съединени американски щати и Европа.

До този миг обсъждаме тялото като че ли е изцяло самостойно. Но в случай че тялото е хардуерът, а душeвността – софтуерът, върху кое имаме по-голям надзор? И за кое си коства да се грижим по-усърдно?

Организмът съставлява единно цяло, не можем да отделим психологичното от телесното.

От една страна, вътрешните ни органи са самостоятелни системи. Ако в мозъка има 10 милиарда нервни кафези, в стомашно-чревния тракт има 4 милиарда, т.е. той може да действа без значение от мозъка. Дори го назовават втори мозък. Просто казано, не можем да изкомандваме червата да засилят перисталтиката си, да работят малко по-бързичко, тъй като ни е е тежко на стомаха. Или да заповядаме на сърцето да бие по-бързо или по-бавно. Ако обаче душeвността ни схване нещо като заплаха, в случай че сме под стрес, тъкмо това се случва.

Емоциите са фона на нашето всекидневие, те дефинират както общественото, по този начин и биологичното ни действие. Емоциите по време на депресивен или маниен епизод деформират мисленето ни – тогава всичко може да ни се коства или напълно „ черно “ или идеално „ розово “, а в действителност да си е същото. Фактите не значат нищо, до момента в който не стартират нашите тълкования. Интерпретациите въвличат страстите и разпростират прекарванията, а те дефинират държанието и физиологичното ни положение.

Когато ни е мъчно, усещаме се безпомощни и не виждаме излаз какво да изберем – антидепресанти или психотерапия?

Проучванията демонстрират, че при меланхолия психотерапията не просто оказва помощ, а реализира същия и даже по-добър резултат от антидепресантите. Ако човек е прочувствено пренапрегнат и свръх закрепен в избран проблем, хапчетата могат да го стабилизират и да основат един добър терен, на който да стъпи психотерапията. Двата метода могат да вървят ръка за ръка.

Източник: Булевард България

Още вести четете в: Здраве За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News