Революционни открития в Бургас, учени създават импланти, костна тъкан и биодизел от морски отпадъци
Тоновете черупки, които заведенията за хранене изхвърлят, може да ни спасят от полиетиленовите торбички, които мърсят околната среда
Революционни открития на учените от Университет „ проф. доктор Асен Златаров “ в Бургас може да спасят човечеството от пластмасата, която цялостни моретата и океаните. Звучи необикновено, само че те към този момент са намерили най-добрия заместител на полиетиленовите торбички и то от черупки, които заведенията за хранене изхвърлят.
Човек самичък си копае гроба с нож и вилица в ръка, споделяше фелдшерът от Карнобат Донка Христова. Според нея пластмасата от морето отива в организма на морските жители и оттова се връща при индивида, който безумно я е изхвърлил. Учените от Бургас обаче са намерили метод да понижат потреблението на полиетилен.
Замисляли ли сте се какво става с тоновете черупки от миди и рапани, които туристите изяждат в заведенията за хранене през лятото по Черноморието? Признавам си, че не съм, само че учените са намерили решение и на този проблем, показа кореспондентът на бТВ Лора Стаматис.
„ Лабораторията по аквакултури и биотехнологии е една от трите най-нови в бургаския университет. В нея работят учени от катедрите „ Технологии на материали и материалознание “, „ Химия и химически технологии “ на Факултета по химически науки. Интересни, разнообразни са направленията, по които се работи в тази лаборатория. Те са свързани с добиване на скъпи субстанции, намиращи се отпадъчни морски черупки от типове, които населяват Бургаския залив на Черно море “, сподели в изявление за „ Тази заран “ проф. доктор Севдалина Турманова.
Чрез подобаващи физични и химични способи в лабораторията се добиват прахове, които служат за приемане на биоактивна и биоинертна керамика, както и други забавни приложения.
„ Натрошените черупки са смлени тънко и от тях е получен калциев карбонат, калциев окис с калциевият ацетат, от който пък са синтезирани керамични нанопрахове. От един от тях се прави биоактивна керамика, която намира приложение в медицината като сурогат на костната тъкан “, изясни доцент Христов.
„ От механично обработени черупки от скариди, които са химично третирани и от тях е извлечен хитин и е получен хитозан, който намира приложение в медицината и във фармацевтичната индустрия. Използва се и като бариерен филм за предпазване на плодове, зеленчуци и други хранителни артикули. Може да послужи и като сурогат на полиетиленовите торбички “, сподели пък негова колежка.
„ Чрез извличането на скъпи субстанции и обработката им в лабораторията се получават разнообразни новаторски артикули, които може да намерят приложение като импланти в медицината, за подмяна на костна тъкан, като хранителни и биодобавки, като абсорбенти и като керамични прахове, които служат за катализатори за органични реакции, в това число и за приемане на биодизел “, изясни проф. Турманова.
„ В лабораторията се образоват студенти и дипломанти. Опитваме се по този метод да решим екологичния проблем с морските боклуци, а в това време да добием нови артикули “, сподели още тя.
Революционни открития на учените от Университет „ проф. доктор Асен Златаров “ в Бургас може да спасят човечеството от пластмасата, която цялостни моретата и океаните. Звучи необикновено, само че те към този момент са намерили най-добрия заместител на полиетиленовите торбички и то от черупки, които заведенията за хранене изхвърлят.
Човек самичък си копае гроба с нож и вилица в ръка, споделяше фелдшерът от Карнобат Донка Христова. Според нея пластмасата от морето отива в организма на морските жители и оттова се връща при индивида, който безумно я е изхвърлил. Учените от Бургас обаче са намерили метод да понижат потреблението на полиетилен.
Замисляли ли сте се какво става с тоновете черупки от миди и рапани, които туристите изяждат в заведенията за хранене през лятото по Черноморието? Признавам си, че не съм, само че учените са намерили решение и на този проблем, показа кореспондентът на бТВ Лора Стаматис.
„ Лабораторията по аквакултури и биотехнологии е една от трите най-нови в бургаския университет. В нея работят учени от катедрите „ Технологии на материали и материалознание “, „ Химия и химически технологии “ на Факултета по химически науки. Интересни, разнообразни са направленията, по които се работи в тази лаборатория. Те са свързани с добиване на скъпи субстанции, намиращи се отпадъчни морски черупки от типове, които населяват Бургаския залив на Черно море “, сподели в изявление за „ Тази заран “ проф. доктор Севдалина Турманова.
Чрез подобаващи физични и химични способи в лабораторията се добиват прахове, които служат за приемане на биоактивна и биоинертна керамика, както и други забавни приложения.
„ Натрошените черупки са смлени тънко и от тях е получен калциев карбонат, калциев окис с калциевият ацетат, от който пък са синтезирани керамични нанопрахове. От един от тях се прави биоактивна керамика, която намира приложение в медицината като сурогат на костната тъкан “, изясни доцент Христов.
„ От механично обработени черупки от скариди, които са химично третирани и от тях е извлечен хитин и е получен хитозан, който намира приложение в медицината и във фармацевтичната индустрия. Използва се и като бариерен филм за предпазване на плодове, зеленчуци и други хранителни артикули. Може да послужи и като сурогат на полиетиленовите торбички “, сподели пък негова колежка.
„ Чрез извличането на скъпи субстанции и обработката им в лабораторията се получават разнообразни новаторски артикули, които може да намерят приложение като импланти в медицината, за подмяна на костна тъкан, като хранителни и биодобавки, като абсорбенти и като керамични прахове, които служат за катализатори за органични реакции, в това число и за приемане на биодизел “, изясни проф. Турманова.
„ В лабораторията се образоват студенти и дипломанти. Опитваме се по този метод да решим екологичния проблем с морските боклуци, а в това време да добием нови артикули “, сподели още тя.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ